Решение № 11066 от 2.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Асенов, [ЕГН], с адрес: гр. Трън, [улица], чрез процесуалния представител адв. А. Динев, срещу решение 224/16.11.2021 г., постановено по адм. д. 422/2021 г. по описа на Административен съд Перник. С него е отхвърлено оспорването против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/3106#16 от 09.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и жалбоподателят е осъден да заплати разноски по делото в полза на ответната страна в размер на 100 лв. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва като неправилно поради аргументи за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно изложените доводи, решаващият съд е следвало да отмени АУПДВ като незаконосъобразен, тъй като в случая не е изпълнено задължителното условие за издаване на предхождащ го административен акт за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент от земеделския стопанин. Останалите съображения в касационната жалба са насочени пряко срещу законосъобразността на АУПДВ. Касаторът отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу административния акт бъде уважена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът зам.-изпълнителен директор на ДФЗ, оспорва касационната жалба чрез юрк. Кънчева като заявява искане същата да се остави без уважение и решението на административния съд се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Перник е бил АУПДВ 01-6500/3106#16 от 09.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), жалбоподателят е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 5 369,84 лв., представляваща 100 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2014 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е подал общо заявление за подпомагане с вх. 17696181/14.04.2014 г. по схеми и мерки за подпомагане: Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони. С писмо изх. 01-6500/3106#13/17.05.2021 на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ лицето е уведомено за откритото производство за установяване на публично държавно вземане, поради констатирано в хода на административни проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП незаявяване на участие в кампания 2015 г. по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Според мотивите на административния орган, с това е нарушено задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г. за подаване на заявление за подпомагане за всяка следваща година след първото компенсаторно плащане. В съдебното решение е констатирано, че жалбоподателят е получил плащане в размер на 5 369,84 през 2014 г. по поетия многогодишен ангажимент по мярка 211. Административен съд - Перник е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима и неоснователна по подробно изложените в неговото решение мотиви. За да достигне до това заключение, съдът е извършил проверка по отношение валидността на АУПДВ, в резултат от която е приел, че длъжностното лице, образувало административното производство и издало оспорения акт за изключване от подпомагане и за установяване на публично държавно вземане, е разполагало с материална компетентност. Актът е издаден при спазване на процесуалния ред и законови изисквания за съдържание и форма, като в хода на производството не са установени допуснати нарушения на производствените правила, обосноваващи отмяна на осн. чл. 146, т. 3 от АПК. В правните изводи на първоинстанционния съд по същество е взето предвид обстоятелството, че първото компесаторно плащане по мярка 211 е получено за 2014 г. От предмета на правния спор между страните е изключен факта, че земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., което е било надлежно установено от администрацията на ДФЗ след извършена административни проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Поради това решаващият съд е приел, че е възникнало фактическото основание за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/03.04.2008 г. като съгласно цитираната в мотивите съдебна практика, няма изискване административният орган да упражнява предоставените му правомощия с два отделни административни акта. В съдебното решение е направен извод, че по този начин в процесния акт са обективирани две волеизявления на административния орган при идентична фактическа обстановка и с това не се нарушават процесуалните права на адресата и конкретно правото му на защита. Обжалваното решение на АС - Перник е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания от касатора не се установяват при извършената проверка на доказателствата по делото. Според твърденията в касационната жалба, не е налице поет дългосрочен ангажимент от страна на кандидата, тъй като липсва заявление УИН 14/200614/38559 за подпомагане за 2014 г. и реално получено плащане въз основа на същото. Заявлението и придружаващите го документи са представени с административната преписка на л. 15-25 от делото. Фактическата обстановка по случая е изяснена и с решение на ВАС 3993/30.03.2021 г. по адм. д. 11993/2020 г. С последното е потвърдена отмяната на предходно издадения АУПДВ 01-6500/3106-2 от 23.04.2020 г., с който същото лице е изключено от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 4 027,38 лв., представляващо 75% от общата изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" за кампании 2013 г. и 2014 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от по Наредба 11 от 03.04.2008 г. Предвид посоченото не могат да бъдат приети доводите на касатора в тази насока. Не се оспорва обстоятелството, че А. Асенов не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., което е било установено от администрацията на ДФЗ при извършена административна проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. В съответствие с останалите факти по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че поетите дългосрочни задължения по програмата е следвало да бъдат изпълнявани в продължение на още четири години след 2014 г., а именно 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. В съдебното решение са изложени подробни и последователни правни изводи относно законосъобразното приложение на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/03.04.2008 г. с АУПДВ. Съгласно текста на цитираната норма, земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките. Предвид гореизложеното се явява изцяло неоснователно поддържаното и пред АС Перник възражение за допуснато съществено нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008 г. при издаване на АУПДВ. Според предложеното тълкуване на разпоредбата от касатора, неиздаването на акт за изключване на земеделския производител от подпомагане, който да предхожда издаването на АУПДВ, представлява съществено процесуално нарушение. Административният съд е дал съответстващ на приложимия закон отговор по този въпрос. Предвидените идентични фактически основания и използваният съюз "и" в текста на чл. 14, ал. 1 от Наредба 11/3.04.2008 г. означават, че при настъпване на изтъкнатите по-горе предпоставки на практика, едновременно и с един административен акт могат да бъдат приложени двете диспозиции - земеделският стопанин да бъде изключен от подпомагане и да бъде задължен на възстанови получените компенсаторни плащания. Липсва въведено законово задължение или изискване към административния орган да упражнява предоставените му правомощия с два отделни административни акта. Това положение отговаря напълно на принципите на бързина и процесуална икономия съобразно чл. 11 от АПК. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика на ВАС, изразена в решение 787 от 31.01.2022 г. по адм. д. 4874/2021 г., решение 4817 от 15.04.2021 г. по адм. д. 11381/2020 г., решение 1068 от 27.01.2021 г. по адм. д. 8686/2020 г., решение 637 от 19.01.2021 г. по адм. д. 7697/2020 г. и други. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 228 от АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение: