Решение № 11005 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5650/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Тасков, чрез адв. М. Симеонова, срещу Решение 213 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело 118 по описа за 2021 г. на Административен съд Плевен. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 2 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Плевен, чрез юрк. Е. Радулова, в писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Плевен е Решение 2153-14-4 от 19.01.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Плевен, с което е отхвърлена жалбата на С. Тасков с вх. Ц1012-14152/30.09.2020 г. против Разпореждане РВ-3-14-00772173 от 22.06.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен, с което, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, е разпоредено на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно полученото от него парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука, за периода 12.04.2018 г. 30.06.2018 г., в размер на 4 890,78 лева, от които 4050,63 лева главница и 840,15 лева лихва, начислена, считано от датата на получаване на сумата до датата на разпореждането. С обжалваното решение съдът е приел, че макар жалбоподателят да е имал трудов договор с ТЕД И ВАН ЕООД, гр. Плевен, той не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, понеже не е упражнявал трудова дейност съобразно трудовия си договор и по тази причина няма право на парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение за нетрудова злополука. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че жалбоподателят не е полагал труд в ТЕД И ВАН ЕООД дружество, посочено като осигурител в спорните правоотношения. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства досежно обстоятелството полагал ли е труд жалбоподателят в посоченото дружество и е констатирал, че макар да е налице сключен трудов договор липсват каквито и да било доказателства, че той изобщо е полагал труд в посоченото дружество. Трудов договор 14/05.10.2015 г. е сключен между Реверс 2004 ЕОО- гр. Плевен и жалбоподателя С. Тасков, като с Допълнително споразумение 3/19.09.2016 г., на основание чл. 123, във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) местоработата е променена на ТЕД И ВАН ЕООД. Договорът е прекратен на 30.06.2018 г. Изводът на съда за липса на реално полаган труд по трудово правоотношение с посочения работодател не се опровергава нито от твърденията на жалбоподателя, нито от ангажираните свидетелски показания, които са за факти и обстоятелства, релевантни за спора и са лично възприети от разпитаните свидетели. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В изпълнение на издаденото Задължително предписание ЗД-1-14-00772230/22.06.2020 г. са заличени подадените данни за лицето С. Тасков по чл. 5, ал. 4 КСО и Наредба Н-8/29Д2.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. От представения по делото Протокол П-04-001518156990-073-001/12.12.2018 г. на ТД на НАП Велико Търново за извършена проверка на дружеството осигурител ТЕД И ВАН ЕООД се установява, че задължителните осигурителни вноски по всички осигурителни фондове не са внесени за периода до м. октомври 2018 г. Посочено е, че към 31.08.2018 г., съгласно представена оборотна ведомост, юридическото лице не притежава дълготрайни материални активи по сметки от група 20, не притежава материали, стоки и продукция; от представената оборотна ведомост към 31.08.2018 г. дружеството няма приходи от търговска дейност. Това закономерно е довело до извода, че дружеството въобще не извършва търговска дейност. Периодът на проверката обхваща и времето през което жалбоподателят е бил във временна нетрудоспособност съгласно представените болнични листове: Е20181078646 за периода 12.04.2018 г. - 06.05.2018 г., Е20181078691 за периода 07.05.2018 г. - 26.05.2018 г. и Е20181520828 за период 28.05.2018 г. - 30.06.2018 г., като именно по отношение на тях се иска възстановяване на недобросъвестно полученото от него парично обезщетение. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че ТЕД И ВАН ЕООД не е извършвало търговска дейност, жалбоподателят на свой ред не е упражнявал трудова дейност, а освен това за него не са внасяни дължимите осигурителни вноски. Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно жалбоподателя сочат на некоректност на данните във връзка с неговия осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица. Полученото от жалбоподателя парично обезщетение е недължимо, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Плевен, сочат на така изложения извод, която недобросъвестност е доказана от страна на административния орган. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. С. Тасков следва да заплати на ТП на НОИ Плевен сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,