Решение № 6156 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2013 г.

Решение № 6156 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Димитър Чанков от гр. Бургас срещу решение № 46 от 07.01.2013 г. по адм. д. № 946/2012 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Югоизточен район, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа - пета, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮИР-64/27.03.2012 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна едноетажна постройка" - под № 10Д по схема на Община Бургас, находящ се в неурегулиран ПИ - отдел 235 от ДГФ в м. "Ченгене скеле - Параклиса". Прието е, че се касае за строеж, извършен от жалбоподателя през 2006 г., без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в имот ДГФ, без учредено право на строеж и одобрен ПУП, вкл. липсва промяна предназначението на земята, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Именно на това основание е издадена оспорената заповед, чиято законосъобразност е преценена по реда на чл. 142, ал. 1 АПК и е определен като ирелевантен доводът за подадено заявление по § 127 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативни актове № 135/26.07.2007 г., № 136/26.07.2007 г., № 109/12.10.2009 г. и № 110/12.10.2009 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ "масивна едноетажна постройка" в неурегулиран ПИ, съставляващ ДГФ, изграден без учредено право на строеж и промяна предназначението на земята, и без изискуемите строителни книжа. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждане на същия след 1987 г., поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно наличие на ОУП и подадено заявление по § 127 от ПЗР на ЗУТ са неотносими към законосъобразността на процесната заповед, както правилно е приел и Административния съд, тъй като съответствието на материалния закон на оспорения административен акт се преценява по действащия правен режим към момента на издаването му - чл. 142 АПК. Неоснователно е и позоваването на административно-процедурни нарушения в проведеното административно производство, тъй като надлежното упражнено право на оспорване по съдебен ред гарантира правото на защита на адресата на заповедта. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,