Решение № 10724 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2013 г.

Решение № 10724 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Варна, чрез проц. представител адв. Росица Николова, против Решение № 653/14.03.2013 г., постановено по адм. д. № 3698/2012 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Силвия Георгиева Петрова, гр. София, против Решение № 552-6/26-27.07.12 г. на ОС Варна за одобряване на ПУП-ПУР на кв. Изгрев, гр. Варна, в частта за имот № 2418, между осови точки 56-952-951. Съдът е отменил решението в обжалваната му част и е върнал преписката наОС Варна за ново произнасяне съобразно указанията от съдебния акт. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, взел е предвид доводите и възраженията на страните, но се е позовал на неактуална практика на ВАС и е достигнал до неверни правни изводи. Изведен е извод за нарушаване на материално-правни норми от страна на административния орган при одобряване на решението в обжалваната част - нарушаване на нормата на чл. 108, ал. 5 ЗУТ поради съществуването на по-икономичен и целесъобразен вариант за достъп до имота на жалбоподателката както и поради отнемането от имота на поече от максимално допустимите 25% съгл. чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Изводът на съда е необоснован. За територията, в която попада процесният имот няма одобрен предходен ПУП-ПУР или ПУП-ПРЗ. Налице е хипотезата на чл. 16, ал. 7 ЗУТ и процесният план е одобрен на това основание. При този вид планове за улична регулация не се извършва безвъзмездно прехвърляне в полза на общината на до 25% от имота, а се прилагат разпоредбите на чл. 205 и сл. ЗУТ, регламентиращи реда и начина на обезщетяване. В този смисъл - законосъобразен е касационният довод, че с този план може да бъде отнета част от имота, по-голяма от 25% от плащта му, като след влизането му в сила жалбоподателят ще получи съответното обезщетение по съответния ред. В същото време, обаче, неоснователен е доводът на касатора, че в прерогативите на административния орган е да вземе решение относно най-целесъобразния начин за прилагане на ПУР като целесъобразното решение не би могло да доведе до незаконосъобразност, ако не са прехвърлени пределите на оперативната самостоятелност. Съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на УПИ и на кварталите. В същото време и предвид чл. 6 АПК административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо като актовете им не могат да засягат правата и законните интереси на субектите на правато в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Ал. 4 на чл. 6 АПК изрично указва, че когато на налице две или повече законосъобразни възъможности органът е длъжен, при спазване на условията от предходните три алинеи да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Принципът за съразмерност, закрепен в цитирания текст, е съществен и нарушаването му води до съществено материалноправно нарушение. Тази е причината, която задължава съдът да следи за спазването му при осъществяването на контрола за законосъобразност. В процесния случай АС Варна не е положил усилия да се изследва втория вариант за улацата-тупик в това отношение. Липсват разсъждения досежно съотношението между принципа за съразмерност и принципа за целесъобразност при осъществяване на дейноста на административния орган. При проверка законосъобразността на административния акт следва да се инкорпорира и проверката за целесъобразността му дотолкова, доколкото е в неразривна връзка със принципите, закрепени в закона и това са съразмерност, истинност, равенство и т. н. Решението на АС Варна следва да бъде отменено и върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав като по делото бъде допусната и изслушана СТЕ, която да изследва и втория вариант за улица-тупик с оглед извеждане на извод за по-икономичен вариант и постигане целите на закона като експерта съобрази целия план и транспортно-комуникационните артерии както и осъществим ли такъв вариант с оглед всички релевантни факти и обстоятелства. С оглед тази фактическа установеност, се налага пра вният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Липсва своевременно направено искане за разноски, поради което настоящата инстанция не присъжда такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав