Решение № 9502 от 11.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител срещу решение 21 от 31.01.2023 г., постановено по адм. дело 729/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С оспореното решение по жалба на Бюти ВТ ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 11333 от 02.11.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново при ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилен е изводът на съда, че плащането в търговския обект на търговеца и постъпилата сума в размер на 15 лв. по сметката на дружеството, не е свързано с търговската му дейност и не представлява продажба на стоки и/или услуги. Твърди, че по реда на чл. 25 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава задължително, за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ. В случая извършеното нарушение е установено при проверка на органите по приходите, като констатациите са обективирани в Протокол за извършена проверка серия серия АА 0104327/24.10.2022 г., поради което ЗПАМ е законосъобразна. Възразява срещу изводите на съда, че не е обоснована продължителността на срока, за който е наложена ПАМ. В административния акт са изложени конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока на запечатване, като по този начин е спазено изискването за съобразяване на фактическата обстановка с установеното при конкретната проверка. Иска решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ в минималния размер определен в Наредбата за заплащане на правната помощ. Ответникът Бюти ВТ ЕООД, надлежно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно е прието от АС гр. Велико Търново, че от събраните по делото доказателства и от съдържанието на заповедта не се установява извършването на доставка/продажба на стоки и/или услуги в търговския обект. Самото наличие на постъпила сума по сметката или в касата на търговския обект не представлява доказателство за извършена продажба, поради което и твърдението за наличие на доставка , за която е следвало да бъде издадена фискална касова бележка не може да бъде основание за налагане на принудителна административна мярка. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, като съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 11333 от 02.11.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново при ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект - козметичен салон Beauty, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Магистрална 17 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал.1 ЗДДС. По делото е установено, че на 24.10.2022 г. в 12:45 часа от органи по приходите е извършена проверка в търговски обект козметичен салон Бюти, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Магистрална 17, стопанисван от Бюти ВТ ЕООД. При проверката е извършена контролна покупка на услуга почистване на вежди на стойност 10 лв., заплатени в брой, за която не е спорно, че е издадена касова бележка от монтираното и работещо фискално устройство. В последствие в хода на проверката, при съпоставянето на данните от изведен пълен отчет на ПОС терминала на към Банка ДСК и разпечатан КЛЕН 1 от фискалното устройство е установена липсата на издадена фискална касова бележка за сумата от 15 лв., заплатена чрез терминално устройство за плащане с банкова карта в 11:18 часа. Заради това разминаване на дружеството е наложена ПАМ. Първоинстанционният съд е приел, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закон. За да бъде отменена заповедта е прието, че от представените по делото доказателства и от текста на оспорената заповед не се установява извършването на конкретна доставка/продажба на стоки и/или услуги в търговския обект, стопанисван от Бюти ВТ ЕООД, за която се твърди, че е платена сумата от 15 лв. По делото не е установено дали направеното плащане в размер на 15 лв., чрез ПОС терминал и липса на издадена касова бележка за това плащане, е свързано с извършена продажба на конкретна/конкретни стоки и/или услуги. Според съда само наличието на постъпила сума по сметката или в касата на търговския обект не представлява доказателство за наличие на извършена продажба. Направен е извод, че при липсата на твърдения от административния орган за наличието на продажба на конкретна стока и/или услуга, за съда е невъзможно да извърши проверка за правилно приложение на материалния закон. Друго основание за незаконосъобразност на издадената заповед, според първоинстанционния съд е липсата на конкретно изложени в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока на ПАМ. За да обоснове срока, административният орган е използвал изцяло бланкетни и общи аргументи, които не са съобразени със спецификата на конкретния случай. Съдът е посочил, че от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, за да се определи 7 дневен срок на ПАМ. Недопустимо административен акт за налагане на ПАМ да се мотивира единствено с предположение за осъществяване на значителна по обем търговска дейност. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ запечатване на търговски обект за срок от 7 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано, че преди да започне проверката не е изпълнено задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с плащане в размер на 15 лв. По делото не е било спорно, че проверката е извършена на 24.10.2022 г. в 12:45 часа в търговски обект козметичен салон Бюти, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Магистрална 17, стопанисван от Бюти ВТ ЕООД. Не е спорно и обстоятелството, че за платената услуга почистване на вежди от органи по приходите е платена сумата в размер на 10 лв., за която е издадена касова бележка. Спорът по делото се свежда до обстоятелството извършено ли е нарушение от дружеството във връзка с получено плащане в размер на 15 лв. чрез ПОС терминал в 11:18 часа, когато приходните органи не са присъствали в търговския обект. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, че по делото не са представени никакви доказателства и не е установено във връзка с каква стока или услуга в 11:18 часа от дружеството е получено плащане в размер на 15 лв. чрез ПОС терминал. Не е доказано извършването на конкретна услуга в козметични салон, за която е платена сумата и съответно не е издаден документ за плащането. В доказателствена тежест на проверяващите и издателя на ЗНПАМ е да установи всеки от елементите на ФС на нарушението. Предоставянето на конкретна услуга или стока на клиент на салона за красота не се установява нито от изложената фактическа обстановка и мотиви в ЗПАМ, нито от Протокол за извършена проверка серия АА 0104327/24.10.2022 г. Поради това, основавайки се на констатациите и доказателствата по административната преписка, съдът правилно е приел, че е невъзможно да се извърши проверка за законосъобразност. Неоснователно е оплакването на касатора, че в заповедта са изложени конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока на запечатване. Изложените мотиви по отношение на срока на ПАМ са общи и съдържанието им може да се отнесе към всеки търговец. Посочването на името на фирмата, осъществяване на значителна по обем търговска дейност, вида на предлаганите услуги и местонахождението на търговския обект са неотносими към обосноваване продължителността на срока. Приходният орган не е изложил мотиви дали от търговеца е извършено друго нарушение от вида на процесното или същото е първо за търговеца. Не е мотивиран изводът за създадена организация за неотчитане на продажбите в търговския обект. Настоящият състав намира, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. При всяко положение, при налагане на ПАМ административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не е взел становище по нея и не е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение