Решение № 7539 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2009 г.

Решение № 7539 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 29.01.2009 г., постановено по адм. д. № 7346 от 2008 г. на Административния съд - София град е отхвърлил жалбата на Васил Драголов Драголов от София против решение № РД 01-425 от 24.11.2008 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София град и потвърдената с него заповед № С-1211 от 20.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, с която му е отказано изплащане на разходите за пътуване с автобусен транспорт от София до Лозенец и обратно през 2008 г. Против това решение на административния съд Васил Драголов Драголов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Въпросите, свързани с право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната, са уредени с Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане и затова, докато този правилник не бъде отменен, разпоредбите му, засягащи горното право, ще бъдат приложими и меродавни при разрешаване на възникналите спорове по това право. Административният съд е констатирал, че Васил Драголов Драголов (касатор в това производство), който е лице с 91 на сто трайно намалена работоспособност, установена с експертно решение на ТЕЛК е извършил пътуване с автомобилен транспорт - отиване от София до Лозенец на 30.07.2008 г. и връщане от Лозенец до София на 14.08.2008 г., че молба-декларацията за изплащане на разходите за това пътуване касаторът е подал едва на 17.10.2008 г. и на същата дата е постъпила в Дирекция "Социално подпомагане". При тези констатации, които не се атакуват касационно в това отношение, административният съд е приел, че едномесечният срок по чл. 20, ал. 2 ППЗСП не е бил спазен, поради което законосъобразно е отказано изплащането на разходите за безплатен транспорт по чл. 19 ППЗСП. Това становище на административния съд е правилно. Едномесечният срок по чл. 20, ал. 2 ППЗСП е преклузивен. След изтичането му съответната Дирекция "Социално подпомагане" не е компетентна да разглеждат подадените молби-декларации за отпускането на целева помощ за безплатно пътуване по чл. 19 ППЗСП. Погасено е не само искането за изплащане на разходите за безплатно пътуване, но и възможността на лицата да се възползват от правото си на социална помощ. Правото на изплащане на разходите за безплатно пътуване възниква от крайната дата на всяко извършено пътуване. Преклузивният срок веднъж започнал да тече не може нито да се спира, нито да се прекъсва. Извършването на действието, чрез което се упражнява дадено право, за което има установен преклузивен срок, не представлява прекъсване на този срок. Всички действия, свързани с забавеното подаване на молба-декларацията за изплащане на разходите за безплатно пътуване, не могат да прекъснат или да спрат изтичането на срока по чл. 20, ал. 2 ППЗСП. Независимо от това твърдението на касатора, че пропускането на срока по чл. 20, ал. 2 ППЗСП било причинено от внезапното заболяване на същия, би могло да бъде разгледано в друго производство, в което е поискано възстановяване на срока и ако са налице условията за това. Освен това, с амбулаторен лист от 14.01.2009 г. не може да се удостоверява с обратна дата внезапно заболяване, настъпило през м. август 2008 г., т. е. твърдението за внезапно заболяване предхожда с няколко месеца извършения медицински преглед на касатора. Най-после, само внезапното заболяване на страната е основание за възстановяване на пропуснат срок. Когато страната боледува продължително, както е в случая, не съществуват извинителни причини за пропускането на срока. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,