Решение № 6613 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от Д. М. М., гражданин на Сирия, чрез назначения служебен защитник адв. А. Тоскова, срещу решение 167/08.01.2025 г., постановено по адм. дело 1221/2024 г. по описа на Административен съд- Хасково. Изложени са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Административния орган и съдът неправилно приели, че не са налице обстоятелства, даващи основание за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, като не съобразили обстановката в Сирия и не взели предвид данни от всички възможни източници. Претендира се отмяна на оспореното решение и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство в частта, касаеща предоставяне на хуманитарен статут на лицето. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуален представител юрисконсулт оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. М. М., гражданин на Сирия, против Решение 11388/30.10.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. При съобразяване със събраните в хода на производството доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, данните от проведено с чуждия гражданин интервю и справка вх. МД-02-109/29.11.2024г. относно актуалната политическа обстановка в Сирия към 29.11.2024г., съдът е установил релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно е възпроизвел в мотивите на оспорения съдебен акт, които следва да бъдат възприети изцяло и от настоящата касационна инстанция. Между страните липсва спор, че производството пред административния орган е образувано по молба рег.УП 33402/08.07.2024г. по описа на ДАБ, с която Д. М. е поискал закрила в Република България, като е съставен регистрационен лист. На 17.07.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол, в който лицето е заявило, че е роден в [населено място], обл. Халеб и живял там напускането на Сирия. Имал начално образование и работил като шивач. Бил [заличен текст], [заличен текст], не бил арестуван и осъждан в Сирия, нямал проблеми заради етническата си принадлежност и религия, нямал проблеми с официалната власт в страната. Не членувал в политически партии, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му, не бил преследван. Не е отбил редовна военна служба и не е получавал призовка. На 25.06.2024г. влязъл незаконно в Турция, където останал 10 дни, след което незаконно преминал на територията на България. В Сирия били родителите му, петимата му братя и четирите му сестри. Напуснал Сирия заради войната, като в техния район воювали Сирийските редовна и Сирийската свободна армии, срещу КАСАД. Районът на Халеб се контролирал от Редовната армия. Заявил е, че в резултат на войната имало много невинни жертви и се страхувал за живота и сигурността си. Негов брат загинал при бомбардировка. Нямало условия за живот в родината му и това го накарало да търси сигурност в мирна държава. Не желаел да се завърне в Сирия, тъй като не вярвал, че положението може да се нормализира. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, председателят на ДАБ е издал атакуваното пред първата инстанция решение, с което е отказал да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. В обжалваното решение административният съд е приел, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което е отхвърлил жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т.ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад/, административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, за липса на основания за предоставяне на закрила на лицето на територията на Р България. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, като обосновани и законосъобразни следва да се определят изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки /три, приети от първоинстанционния съд и една пред настоящата съдебна инстанция/ относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,