Решение № 682 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2010 г.

Решение № 682 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по молба на А. А. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 211 от 30.03.2010 г. по гр. д. № 748/2009 г. на Върховният касационен съд, състав на III г. о., с което е отменил решението от 17.02.2009 г. по гр. д. № 3497/2008 г. на С. градски съд в частта за уважаване на предявените от молителя срещу Териториална дирекция на НАП - С. град искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и в частта за разноските, и е отхвърлил същите искове, и е присъдил на ответника разноски. Молителят поддържа в молбата, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства, които не са били известни при постановяване на решението и са от съществено значение за делото. Твърди, че решението е постановено при заблуда на съдебния състав, че не е било налице данъчно събитие по смисъла на ЗДДС (отм.). Процесната доставка се е състояла през 2006 г., което е посочено и в приложения по делото доклад на И. на НАП, и спрямо нея е приложим ЗДДС /отм./, а не както е приел съда - действащия ЗДДС, с приложението на чл. 25 от който е обосновал извода си за неправомерен резултат и тежкия характер на извършеното нарушение. Твърди още, че при преценката за допускане на касационното обжалване не били известни на решаващия състав обстоятелствата, че решението по гр. д. № 1032/2008 г. на СГС, с което било обосновано наличие на противоречива практика като основание за допускане на касационното обжалване, не е било влязло в сила към момента на допускане на касационното обжалване, а към момента на влизането му в сила имало и постановено определение по гр. д. № 1374/2009 г. на ВКС, IV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване по жалба на НАП на решението по гр. д. № 1322/2008 г. на СГС, IV-А състав по идентичен случай относно дисциплинарно уволнение на друг служител. Към молбата са приложени определението по гр. д. № 1374/2009 г. на ВКС, IV г. о., и решението по гр. д. № 1322/2008 г. на СГС, IV-А състав. Ответникът Териториална дирекция на НАП-С. град, чрез пълномощника й юрк. А. Ш., изразява становище за неоснователност на молбата и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под "обстоятелства" законът има предвид факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато е било висящо, а не нововъзникнали. Твърдението за наличие на новоткрити факти трябва да е подкрепено с писмени доказателства. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са и нови писмени доказателства за факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради невъзможност страната да се снабди с тези документи. В случая молителят не сочи нови обстоятелства от значение за спора относно законността на извършеното дисциплинарно уволнение, които да не са му били известни, не представя писмени доказателства за такива обстоятелства, нито писмени доказателства относно факти, които са били твърдяни при висящността на делото, но с които не е могъл да се снабди и да представи. Твърденията в молбата са неотносими към хипотезите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложените към молбата документи- определение на ВКС и решение на СГС касаят друг съдебен спор и не са от значение за спора, разрешен с решението, чиято отмяна се иска. Не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК молителят следва да заплати на ответника разноските по делото за защитата от юрисконсулт в размер на 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.