Решение № 97 от 5.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1062/2021 г.

Решение № 97 от 5.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1062/2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елена Арнаучкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователно дружество "Бул Инс" АД, чрез пълномощник адв. М. Г., срещу решение № 260119 от 14.12.2020 г. по възз. т. д. № 541/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решение № 187 от 31.03.2020 г., поправено с решение № 269/29.06.2020 г., по т. д. № 375/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е осъдено Застрахователно дружество "Бул Инс" АД, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на ищеца И. М. Т. сума в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на неговия брат М. М. И. при ПТП на 18.09.2015 г., причинено от виновното поведение на застрахования водач на лек автомобил "Мерцедес Ц 279 ЦДИ", с рег. [рег. номер на МПС], Р. И. К., която е призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда по НОХД № 1373/2016 г. по описа на ОС - Пловдив. Обосновано с оплаквания за процесуалноправна и материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, искането е за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което искът да се отхвърли. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. С писмен отговор ответникът по касация И. М. Т. оспорва предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. С определение № 102/04.03.2022 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., за извършване на преценка дали произнасянето на въззивния съд за активната материална легитимация е в съответствие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и с посоченото от касатора решение по чл. 290 ГПК № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г., II т. о. Съставът на I т. о., след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Ищецът И. М. Т. е брат на М. М. И., който е починал при ПТП на 18.09.2015 г., виновно причинено от застрахован при ответното дружество по ЗЗ "ГО на автомобилистите" водач на МПС, признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда. От приетото пред първоинстанционния съд заключение на комплексна авто-техническа и медицинска експертиза са установени фактите относно механизма на настъпилото на 18.09.2015 г. ПТП: при навлизане в кръстовището застрахованият водач на лек автомобил не е пропуснал движещия се по пътя с предимство водач на мотоциклет - брата на ищеца и е настъпил удар между двете превозни средства, който е бил неизбежен и при движение под 50 км/ч. В резултат на удара братът на ищеца е получил тежки, несъвместими с живота, травматични увреждания, чийто характер и степен е такъв, че смъртта му е щяла да настъпи и в случай, че е бил с предпазна каска, като е недоказано той да е управлявал мотоциклета в пияно състояние. Във връзка с въведените твърдения в исковата молба за наличие на изключително близки и топли отношения между ищеца и починалия му брат, на които е основана претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е приел за установено от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели К. Ш. и М. П. следното: Тъй като възрастовата разлика между ищеца и брат му е само 2 години, двамата от най-ранно детство са отраснали и са били непрекъснато заедно, били са неразделни, много силно са били привързани един към друг и много са се обичали, въпреки че са били различни като характери. Това е продължило и през младежките им години, а и след като са създали свои семейства. Двамата братя винаги са живеели в една къща с родителите си, където са продължили да живеят и със семействата си. Всички заедно са спазвали традициите, отпразнували са заедно рождените и именните си дни и тези на децата си, били са голямо и задружно семейство, според традициите на католическата общност в [населено място]. Още от деца двамата братя са били винаги едно цяло и по този начин са били възприемани от техните връстници и приятели. Връзката между братята е станала дори още по-силна, когато баща им е получил инсулт, нуждаел се е и е получил от синовете си помощ и подкрепа. След смъртта на брат си ищецът се е променил до неузнаваемост, вече не е бил същият, сякаш нещо се е "счупило" в него и той е изживял много тежко загубата на брат си. За ищеца починалият му по-малък брат е бил нещо като пример за подражание, тъй като е бил по-жизнен, по-енергичен, по-емоционален и по-открито изразяващ чувствата си, за разлика от ищеца, който бил по-затворен и по-срамежлив. След смъртта на брат си ищецът се е затворил още повече в себе си и не е общувал с никого, дори на моменти е пренебрегвал и контактите с децата си, което е било необичайно за него. На базата на тези обстоятелства въззивният състав е приел, че връзката между братята не е само обичайната, а е особено близка, дълбока и силна емоционална връзка на взаимна обич и привързаност, както и, че в резултат от смъртта на брат си, починал само на ЗЗ години, в разцвета на жизнените си сили, ищецът е изпитал силни душевни болки и страдания, силна психическа травма, която го е превърнала в съвсем друг човек – мъчително изживяващ в себе си загубата на любимия си брат. По тези съображения и като се е позовал на постановките в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният състав е приел, че ищецът е активно материално-правно легитимиран да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат си, чийто размер, на основание чл. 52 ЗЗД, съдът е определил в размер на 50 000 лв. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Според т. 1 от тълкувателното решение, "материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди". В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци, както и братя/сестри; В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братята/сестрите са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. От изложените мотиви към тълкувателното решение следва, че, за да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност на братята и сестрите, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, е необходимо те да са доказали, че, поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства, са имали създадени с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващата при подобен вид родствена връзка, както и, че интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт при подобен вид връзка. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка между братя/сестри могат да се посочат изключително близки отношенията между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, такива грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца и други. В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. По правилността на въззивното решение. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна практика и създадената казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 60070/29.06.2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на ВКС, І т. о. В разглеждания случай фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд, както е посочено по-горе, и фактическите изводи се възприемат от касационната инстанция. Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния състав и доводите на касатора, че е налице изключителност на връзката между ищеца и починалия му брат, тъй като създадените от раждането им и съществуващи и към момента на деликта топли емоционални отношения на обич, разбирателство и взаимна подкрепа, обусловени от съвсем близката им възраст и съвместно живеене в една къща от самото им раждане, не могат да обусловят друг извод, освен, че се касае за типични отношения между братя, според традиционните за българското общество семейни отношения. Този извод по никакъв начин не се променя от установената по делото конкретна житейска ситуация в живота на братята - тежкото заболяване на техния баща, което ги е обединило в усилията им да му осигурят помощ и подкрепа, тъй като това също е изцяло в рамките на нормалните, типични за българското общество отношения. Несподелими са и изводите на въззивния съд, че по делото е доказано претърпяването от ищеца на силна психическа травма, която го е превърнала в друг човек – мъчително изживяващ в себе си загубата на близкия си брат. При анализ на показанията на разпитаните в откритото съдебното заседание на 14.11.2019 г. пред първоинстанционния съд свидетели К. Ш. и М. П. не може да се направи категоричен извод, че търпените от ищеца болки и страдания надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да се търпят при смърт на обичан брат. Недоказването на критериите, възприети в посоченото ТР на ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно, вкл. в частта, с която са присъдени разноски в тежест на касатора. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на иска за предявения размер от 50 000 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски пред касационната инстанция за държавни такси във връзка с касационното обжалване в размер на 1030 лв, както и 2520 лв. разноски за адвокатско възнаграждение; направените разноски във въззивното производство за ДТ за въззивно обжалване в размер на 1000 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 2520 лв. с вкл. ДДС, както и направените разноски пред първата инстанция разноски за депозит за експертиза в размер на 500 лв., депозит за свидетел в размер на 20 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2436 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2, ГПК, съставът на II т. о.,