Решение № 10322 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5561/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрк. С. И., срещу решение 2624 от 19.04.2024г., постановено по адм. д. 9229/2023г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена заповед САГ23 РА 30 434 от 18.08.2023г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж прозирна ограда, находяща се в трасето на улица тупик с о.т. 52 52а, кв. 10 по плана на гр. София, м. в.з. Киноцентър, II част и с което решение Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че неправилно съдът не е кредитирал представена по делото комбинирана скица заснемане от 17.08.2017г., като твърди, че с нея е безсдпорно доказано, че спорната ограда попада в трасето на улицата тупик, по одобрения със заповед РД 50 - 09 81 от 16.03.1990г. устройствен план, както и че е доказано, че оградата е поставена не по този план, а по плана от 1959г. Твърди и в тази връзка, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал поисканата повторна съдебно техническа експертиза. С допълнение към касационната жалба представя доказателства нотариален акт, за който твърди, че установява, че е придобит УПИ XXIV 578, а не поземлен имот, като в тази връзка твърди, от доказателствата се установява, че тупика по действащия план е с ширина от 3,50 м., а не от 3 м., както е приел съдът и че навлизането с от 0,43 до 0.,85 м. в улицата тупик не може да се приеме като техническа грешка. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Д. С. С. и Е. С. С., чрез процесуалния си представител адв. Антова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, но в противоречие с материалния закон. Извел е този извод основавайки се и на приетата по делото съдебно техническа експертиза, като е приел, че в случая уличната регулация по одобрения със заповед РД 50 09 81 от 16.03.1990г. не е приложена, поради и което не са завзети частите от имота на жалбоподателите пред първата инстанция, които попадат в рамките на улицата тупик. Приел е, че след като регулацията не е приложена, то тя няма действие спрямо имота на оспорващите, съответно процесната ограда няма как да е изградена в противоречие с действащия план, съответно не е налице основанието по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ. Посочил е освен това, че наредената за премахване ограда е изградена на базата на издадено разрешение за строеж 203 от 11.07.2013г. и от СТЕ е установено, че оградата е изпълнена и съответства на издаденото разрешение за строеж и на съгласуваната ситуационна скица и трасировъчен карнет, издадени от район Витоша. По тези съображения е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания по отношение на оспорената заповед е законосъобразен. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е допуснал повторна съдебно техническа експертиза. Такава се допуска само в случаите, когато представеното заключение е необосновано или има съмнение в неговата правилност. В съответствие със законовите изисквания съдът е приел, че тези предпоставки за допускането на повторно заключение по същите въпроси не са налице, тъй като заключението е подробно, обосновано, оценило всички събрани доказателства, включително с извършен оглед на място, а искането на ответника в първата инстанция за допускане на повторно заключение, както и оспорването на приетото по делото, се базира на съдебно техническа експертиза, приета по друго дело, което не е основание за допускане на повторна експертиза. В случая преценката на съда за липса на предпоставките за допускане на такава е правилна и не е допуснато твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От събраните в хода на производството доказателства безспорно е установено, че наредената за премахване ограда е изградена на базата на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж 203 от 11.07.2013г., като същата е ситуирана на точно определеното място съгласно съгласуваната от район Витоша ситуационна скица и трасировъчен карнет, т.е. строителството й е извършено изцяло в съответствие с одобрените строителни книжа. От доказателствата се установява и че не е приложена действащата улична регулация, съобразно действащия план от 1990г. При тези данни правилен е изводът на първоинстанционният съд, че в случая не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ изискване за законосъобразност на инвестиционния проект и на разрешението за строеж е съответствието им с подробния устройствен план. Поради това с влизането им в сила това изискване се счита за окончателно установено. Окончателността произтича от уредената в чл. 156 ал. ал. 5 /в редакцията от ДВ бр. 82/2012г., действал към момента на издаване на разрешението за строеж за оградата/, а по сегасегадействащата редакция на закона на чл. 156 ал. 8 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредни способи, в това число и на основание чл. 99, т. 1 от АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е съответствието им с действащия план. Следователно, изключен е и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество представлява отказа на главния архитект на СО в случая да зачете действието на строителните книжа поради противоречието с подробния устройствен план. Такава преценка административният орган може да направи само до влизането им в сила. Обратното би означавало спирането, респ. премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането на строежа в експлоатация по установения ред и когато е изграден добросъвестно и при спазване на разписания за това ред с издадени строителни книжа. Засиленият стабилитет на разрешението за строеж, предвиден в чл. 156 от ЗУТ, има за цел да установи предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на която и да е от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, или тези на плана. Решението следва да бъде различно, като се вземат предвид и двете норми, като се даде приоритет или на разрешението за строеж, ли на подробния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствието между тях. Когато това несъответствие е основание за унищожаемост на разрешението за строеж, правните му последици следва да бъдат взети предвид и строежът не следва да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Обратно - строеж, макар и съответстващ на база на разрешението за строеж, следва да бъде считан за незаконен по посочения текст, когато несъответствието на разрешението с плана е толкова тежко, че последиците му са правно нетърпими - т. е., когато разрешението за строеж е нищожно. В случая несъответствието между разрешеното строителство и това, предвиденото по действащия подробен устройствен план не води до нищожност на строителното разрешение. Поради това следва да се даде предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 от ЗУТ разрешение за строеж, а това изключва възможността за премахване на строежа като незаконен по смисъла чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /В този смисъл решение 9119 от 01.07.2010г. по адм.д. 3394/2010г., на ВАС, решение 2672 от 22.02.2011г. по адм.д. 13606/2010г. на ВАС и др./. Въз основа на изложените от първоинстанционния съд съображения, които се споделят от настоящата инстанция, както и допълнените в това решение, е правилен и съответен извода в оспореното решение за незаконосъобразност за заповедта. Оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответниците по касация в тази връзка като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,