Решение № 10723 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2019 г.

Решение № 10723 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10009/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба, подадена от Сметната палата на Република България, чрез пълномощник, срещу Решение № 293 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 758/2018 г. от Административен съд Велико Търново, в която се развиват съображения за неправилност на съдебния акт в частта, с която искът на проф. д-р Г. Герганов от [населено място] е уважен за сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, както и в частта, с която са му присъдени разноски в производството в размер на 637. 70 лв. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната в посочените части и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. В отговор насрещната страна - проф. д-р Г. Герганов, чрез пълномощника си, депозира писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че в частта, с която е уважен иска на Г. Герганов и Сметната палата на Република България е осъдена да заплати неимуществени вреди в размер на 900 лева решението е неправилно и са налице заявените касационни основания за отмяна. Споделя съображенията на касатора и счита, че в конкретния случай претърпените от проф. д-р Герганов неимуществени вреди не са доказани по надлежния ред, не е налице и изискуемата причинно-следствена връзка между отменените наказателни постановления и сочените вреди. Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е частично основателна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е предявеният от проф. д-р Г. Герганов иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Сметната палата на Република България, с който е претендирал ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 810 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за консултации и процесуална защита за всички инстанции (не е уточнен период) и сумата от 9 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат " на проведените срещу него и прекратени поради незаконосъобразност общо 22 бр. административнонаказателни производства ". В последното по делото заседание искът, в частта за неимуществените вреди, е изменен и претенцията е намалена на 1 500 лв., което изменение съдът е допуснал с определение от о. с. з., проведено на 06.06.2019 г. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане, като процесуално недопустим, иска на проф. д-р Герганов против Сметна палата, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени имуществени вреди в размер на 600 - шестстотин лева от следните: АУАН: ЗОП-Ю3/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-104/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-105/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-106/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-107/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-108/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-109/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-110/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-111/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-112/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-113/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-114/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-115/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-116/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П- 120/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П-121/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П- 122/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 п-123/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30 П- 124/10.02.2017 г. на СП и е прекратил производството в тази част. Осъдил е Сметната палата да заплати на проф. д-р Герганов имуществени вреди в размер на 2 150 лева, представляващи платен адвокатски хонорар по НАХД № 299/2017 г.; 300/2017 г. и 301/2017 г. по описа на Свищовски районен съд, както и неимуществени вреди в размер на 900 лева от отменени три бр. наказателни постановления, предмет на горните производства, като е отхвърлил иска в останалата част - за претърпени имуществени вреди в размер на 60 лева и неимуществени вреди в размер на 600 лева от отменени, като незаконосъобразни, НП. Със същото решение Сметната палата е осъдена да заплати на проф. д-р Герганов разноски в производството в размер на 10 лв. -заплатена държавна такса за производството и 627. 70 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска ( 3 050) лв. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна следното: С влезли в сила съдебни решения постановени по НАХД № 299/2017 г., 300/2017 г. и 301/2017 г. по описа на Свищовски районен съд, са отменени, като незаконосъобразни Наказателни постановления: № 30 П-НП-6/12.07.2017 г., № 30 П-НП-12/17.07.2017 г. и ЗОП-НП7/12.07.2017 г., издадени от Председателя на Сметна палата на Република България. За процесуална защита и съдействие по посочените дела, пред първоинстанционния и пред касационния съд, ищецът е ползвал услугите на адвокат Пецов, на когото е заплатил в брой възнаграждение общо в размер на 2 150 лв. Останалите административнонаказателни производства, в които е обжалвана законосъобразността на 19 бр. АУАН, са били прекратени от съда на осн. чл. 54 ЗАНН. Изложената от съда фактическа обстановка е основана на събраните по делото писмени доказателства. За установяване на твърдяните неимуществени вреди са разпитани свидетели от близкото обкръжение на ищеца. Въз основа на безспорно установените факти съдът е направил извод, че искът е недопустим в частта, досежно претенцията за обезщетение, свързана с понесените от ищеца имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в прекратените административнонаказателните производства. В останалата част претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 2 150 лв. е приета за основателна и доказана на базата на представените договори за правна защита и съдействие, в които е отразено плащане на посочените суми в брой. Претенцията за обезщетяване на понесените неимуществени вреди съдът е приел за основателна, доказана и справедлива до размера на 900 лв., а в останалата част искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По отношение претенцията за разноски в производството съдът е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от специалния закон и е постановил своя акт. Решението в частта, с която искът на проф. д-р Герганов е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено, както и в частта, с която Сметната палата е осъдена да заплати на проф. д-р Герганов обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 2 150 лв. не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на обсъждане в настоящото производство. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените обективно съединени искове, както и възраженията на ответната страна, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на това е изведен правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка е приета частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че ищецът не е доказал, че претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменените, като незаконосъобразни, актове на ответника. Въз основа на конкретните свидетелски показания на св. Цолов в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху психическото и физическо състояние на ищеца на последиците от връчването на множество наказателни постановления и необходимостта от водене на съдебни процеси при обжалването им, свързани с допълнителни разходи на средства, нерви и енергия до постигането на положителен резултат. Искът се основава на преживян стрес и накърнена репутация, които са пряка и непосредствена последица от отменените актове. Негативните преживявания са надлежно установени по делото, и основават правилността на извода, че подлежат на обезщетяване. При правилно приложение на материалния закон и с оглед въздействието на процеса върху психическото състояние на ищеца, при установената по делото фактическа обстановка съдът е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 900 лева отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът обосновано е приет за основателен и доказан. Неоснователни са и възраженията на касатора за неправилно определяне и присъждане на разноските в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 10, ал. 3, предл. второ от специалния закон – ЗОДОВ: "Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. " В случая искът на проф. д-р Герганов е уважен частично както в частта за имуществените, така и в частта за неимуществените вреди. Съдът е приложил правилно материалния закон и е присъдил понесените разноски за заплатената държавна такса (10 лв.), както и заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Претенцията на ответника за репариране на заплатеното в настоящото производство адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие, е основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, трето отделение