Решение № 2077 от 17.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2020 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Монев и на Едноличен търговец (ЕТ)Н.- Н. Лазарова, със седалище в гр. Приморско, [адрес] против Решение 68 от 15.01.2020г. на Бургаски административен съд по адм.д 3151 по описа за 2017г., съответно в частта му, с която по жалба на ЕТ е изменен ревизионен акт (РА) Р-02-1401167-091-001/10.02.2015г., поправен с ревизионен акт (РА) П-02000215077337-003-001/30.04.2015г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 131/07.05.2015г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас, като са намалени установените с РА задължения до следните размери :

• в частта относно установените задължения за ДДС:

=за данъчен период м.12.2008г. 12 375,70лв., главница ведно със 7 977,09лв. лева лихви;

= за данъчен период м.12.2009г. 1 815,58лв. главница, ведно с 945,48лв. лихви;

=за данъчен период м.12.2010г. 2 482,25лв. главница, ведно с 1 036,11лв. лихви;

=за данъчен период м.11.2011г. 2 252,52лв., ведно със 707,33лв. лихви;

=за данъчен период м.12.2012г. - 1 734,29лв. главница, ведно с 365,56лв. лихви

• в частта относно установените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ:

=за 2008г. данък в размер на 1210,67лв., ведно с лихва в размер на 730,81лв.,

=за 2009г. данък в размер на 177,61лв., ведно с лихва в размер на 87,18лв.,

=за 2010г. данък в размер на 242,83лв., ведно с лихва в размер на 94,08лв.,

=за 2011г. данък в размер на 232,70лв., ведно с лихва в размер на 66,03лв. и

=за 2012г. данък в размер на 172лв., ведно с лихва в размер на 31,18лв., в съответната част за разноските

и в тази, с която жалбата на ЕТ в останалата й част е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП Бургас се твърди, че съдебното решение в частта му, намаляваща установените задължения, е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК. Не били изпълнени задължителните указания на отменителното решение на Върховния административен съд по адм.д. 4044/2017г. Неправилно съдът постановил решението си като кредитирал основно едно от приетите по делото експертни заключения, което не било обосновано и в него са допуснати фактически и изчислителни грешки. Следвало е да се кредитира заключението на вещото лице Агов. Спорните по делото фактически въпроси са за реални доставки на получени от ревизираното лице стоки, което то впоследствие продало, но не отчело приходи от тези продажби. Тези въпроси е следвало да се решат от съда, а не от експертизата.

Без значение, при това, е практиката на приходните органи (на която се е позовал съдът) относно това какви доказателства се събират за установяването на реалността на доставките. Не е логично всички многобройни доставчици на ревизирания търговец да са издавали фактури само да го ощетят. Следвало е да се отчете обстоятелството, че при големите доставчици на хранителни стоки и цигари е нормално те да не притежават или да не могат да представят копия от фактурите по процесните доставки. Доказани били доставките от Братя ЛиловиООД. Игнорирани са фактите на внасяне на големи суми в касата на ЕТ при много по-малко декларирани годишни приходи. Иска се отмяна на решението в посочената част, включително и в частта за разноските и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по тази жалба - ЕТ Н.- Н. Лазарова, чрез адв. Найденова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Подчертава, че за огромна част от процесните доставки дори не са представени фактури като първичен счетоводен документ, който да доказва доставките, а за останалите са представени копия на фактурите без никакви придружаващи документи. Съдът се е мотивирал защо кредитира именно заключението на вещото лице Михалев. Тежест на приходните органи е доказването на получаването на стоките от страна на ревизирания търговец и за тяхна сметка следва да са последиците от недоказването.

В касационната жалба на ЕТ Н.- Н. Лазарова се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК. Установените с РА и потвърдени със съдебното решение задължения за м.12.2008г. са погасени поради изтичането на абсолютната давност, за което е направено възражение пред първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция с изрична молба същото възражение е направено и всички задължения за 2008 и 2009г. Необосновано първоинстанционния съд приел, че по фактурите на Метро Кеш енд Кери БългарияЕООД са доказани реални доставки. Не са обсъдени събраните данни относно пазаруването в посочената верига с клиентски карти, нито времето, мястото и предмета на доставките, които обосновават, че друг, а не ревизираното лице е получател на закупените стоки. Съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателя в тази връзка и без основание игнорирал установеното с експертиза наличие на софтуерна система за автоматизация и управление на търговския обект на жалбоподателката, която не позволява манипулации и сторниране по отношение на извършените продажби. Неправилно съдът не взел предвид, че данъчните задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009 и 2012г. се основават върху установен дефицит на парични потоци, без да се вземат предвид декларираните доходи на лицето от дейността му като едноличен търговец. От първоинстанционния съд е приет вариант на експертно заключение, което изчислява данъчната основа предвид тези доходи, но без заемни средства. Този вариант е следвало да се кредитира от съда, който изобщо не го споменал в мотивите си.

Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и на РА в съответната част, както и присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба - ДДОДОП Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Илиева, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура в съдебното заседание на 03.02.2021г. дава заключение за основателност на жалбата на ДДОДОП и за неоснователност на тази на търговеца в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция, след Решение 13870/15.11.2017г. по адм.дело 4044/2017г. на ВАС, с което е отменено изцяло Решение 171/10.02.2017г. по адм.дело 991/2015г. на Административен съд Бургас, с което ревизионният акт е бил отменен изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със следните задължителни указания : съдът да отграничи съществуващите по преписката и представените по делото фактури и съпровождащи документи, да ги установи и стойностно, като за целта да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи въз основа на тези доказателства данъчната основа по реда на чл.122, ал.2, вр. ал.1, т.2 ДОПК и съответно - задълженията по ЗДДФЛ и ЗДДС само на база съществуващите по преписката и допълнително представените по делото фактури, независимо дали съдържат или не съдържат подпис на получател на с оглед на преценката за действително осъществена стопанска операция. Дадени са указания и относно обсъждането на фактурите, издадени от доставчика Метро кеш енд кери България ЕООД, както и съобразяване на фактурите, издадени от доставчика Братя Лилови ООД, за част от които съдебно-графологическата експертиза по делото е установила, че към тях са налични стокови разписки за предаване на стоката, подписани от представител на ревизирания търговец.

За да намали облагаемата данъчна основа и установените задължения за ДДС и за данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, първоинстанционният съд е приел, че констатациите на РА за наличие на неотчетени приходи от продажби на стоки са обосновани само за част от доставките на Бор ЧворЕООД, Братя ЛиловиООД и Метро кеш енд Кери БългарияЕООД. По отношение на останалите доставки е приел, че приходните органи не са доказали облагаеми данъчни събития между посочените доставчици и ревизирания търговец, поради което необосновани са и изводите за укрити приходи от продажби на стоките по тези доставки и неначисляване на ДДС.

За да отхвърли жалбата на ревизирания търговец в останалата част съдът е приел, в изпълнение на указанията на отменителното решение на ВАС, че подписаните от ревизираното лице или работещи за него лица стокови разписки с посочените по-горе Бор ЧворЕООД, Братя ЛиловиООД доказват получаването на стоката. По отношение на фактурите на Метро кеш енд Кери БългарияЕООД, при спазване на същите указания, съдът е обсъдил Общите условия на търговеца-доставчик и е приел, че издаването на фактура по клиентската карта на ревизираното лице е достатъчно, за да се приеме получаването на стоката от този доставчик, съответно - укриването на прихода от продажбата й и неначисляване на косвения данък по тези продажби. В частта на установените задължения за данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, съдът е приел, за недоказано оправданието на установеното превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните му приходи със заети парични средства.

Съдебното решението е правилно и подлежи на отмяна единствено в частта на потвърждаване на РА за установени данъчни задължения, погасени с абсолютна давност.

По касационната жалба на ЕТ Н.-Н. Лазарова.

Неоснователно е оплакването, че съдът необосновано приел, че по фактурите на Метро Кеш енд Кери БългарияЕООД са доказани реални доставки. Споделят се мотивите на първоинстанционният съд, че предвид общите условия на търговеца-доставчик, издаването на фактура по клиентската карта на РЛ е достатъчно, за да се приеме за доказано получаването на стоката. Тежест на ревизираното лице е било доказването на евентуални твърдения, че други лица са пазарували с клиентската му карта или че от характера на стоките е видно, че те не са били предназначени за икономическата дейност на получателя. Такова доказване не е проведено - в тази насока има само твърдения. Що се отнася до оплакването за игнориране на установеното наличие на софтуерна система за автоматизация и управление на търговския обект на жалбоподателката, която не позволява манипулации и сторниране по отношение на извършените продажби, на доказаното получаване на родово-определена стока, признато с подписа на РЛ или негов работник по доставките на Бор ЧворЕООД и Братя ЛиловиООД (подписите са проверени и потвърдени с графологичната експертиза при първоначалното разглеждане на делото от АС), което е пряко доказателство за релевантния факт, не може убедително да се противопостави установеното обстоятелство за създадена определена организация на работа в обекта на ревизираното лице.

Неоснователни са оплакванията в тази жалба и относно потвърдения данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ. Съдът е изложил подробни съображения защо не приема за доказани твърденията за получаване на заемни парични средства като оправдание за установеното превишение на разходите над приходите. Против тези мотиви няма никакви оплаквания в касационната жалба. Затова при определяне на данъчната основа за този вид данък съдът обосновано е взел предвид вариант на заключение, без размера на заетите средства.

Съгласно чл. 171, ал.2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в описаните в разпоредбата случаи, между които настоящият не е.

Така, установените с РА и потвърдени с първоинстанционното решение задължения за ДДС и данък по чл.48, ал.1 и ал.2 ЗДДФЛ публични вземания за 2008 и 2009г. са погасени по давност, поради което по направените възражения първоинстанционното решение и РА подлежат на отмяна на това основание.

По жалбата на ДДОДОП.

Неоснователно е главното оплакване в тази жалба - за несъобразяване на задължителните указания на отменителното решение на ВАС. Основната идея на тези указания е, че независимо дали процесните фактури са подписани, първоинстанционният съд по същество следва да установи дали тези документи отразяват реални данъчни събития и дали по тях са получени стоки, приходите от последващите продажби на които са укрити и не е начислен ДДС по тези продажби. Тези указания са изпълнени стриктно от първоинстанционния съд, който е изложил достатъчно убедителни мотиви защо приема за реални само част от доставките на посочените доставчици. В тази връзка, неоснователни са и оплакванията, че съдът не изложил мотиви, а се позовал само на експертизи и че не отчел постъпването в касата на ревизирания търговец на големи парични суми, защото връзката между последните и твърдяните укрити приходи също е подлежала на доказване от приходните органи. Що се отнася до трудностите при доказването на реалното осъществяване на укрити доставки, съобразяването им не следва да води до установяване на публични задължения по предположения. Няма логика и в поддържаното, че няма значение какви доказателства приходните органи приемат за достатъчни за доказването на посочения релевантен факт, когато го оспорват.

При този изход на процеса, на ревизирания търговец следва да се присъдят 8 246,19лв. разноски по компенсация за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 и чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

• в частта относно установените задължения за ДДС:

=за данъчен период м.12.2008г. 12 375,70лв., главница ведно със 7 977,09лв. лева лихви;

• в частта относно установените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ:

=за 2009г. данък в размер на 177,61лв., ведно с лихва в размер на 87,18лв.,

• в частта относно установените задължения за ДДС:

=за данъчен период м.12.2008г. 12 375,70лв., главница ведно със 7 977,09лв. лева лихви;

• в частта относно установените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ:

=за 2009г. данък в размер на 177,61лв., ведно с лихва в размер на 87,18лв.,

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Монев и на Едноличен търговец (ЕТ)Н.- Н. Лазарова, със седалище в гр. Приморско, [адрес] против Решение 68 от 15.01.2020г. на Бургаски административен съд по адм.д 3151 по описа за 2017г., съответно в частта му, с която по жалба на ЕТ е изменен ревизионен акт (РА) Р-02-1401167-091-001/10.02.2015г., поправен с ревизионен акт (РА) П-02000215077337-003-001/30.04.2015г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 131/07.05.2015г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас, като са намалени установените с РА задължения до следните размери :

• в частта относно установените задължения за ДДС:

=за данъчен период м.12.2008г. 12 375,70лв., главница ведно със 7 977,09лв. лева лихви;

= за данъчен период м.12.2009г. 1 815,58лв. главница, ведно с 945,48лв. лихви;

=за данъчен период м.12.2010г. 2 482,25лв. главница, ведно с 1 036,11лв. лихви;

=за данъчен период м.11.2011г. 2 252,52лв., ведно със 707,33лв. лихви;

=за данъчен период м.12.2012г. - 1 734,29лв. главница, ведно с 365,56лв. лихви

• в частта относно установените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ:

=за 2008г. данък в размер на 1210,67лв., ведно с лихва в размер на 730,81лв.,

=за 2009г. данък в размер на 177,61лв., ведно с лихва в размер на 87,18лв.,

=за 2010г. данък в размер на 242,83лв., ведно с лихва в размер на 94,08лв.,

=за 2011г. данък в размер на 232,70лв., ведно с лихва в размер на 66,03лв. и

=за 2012г. данък в размер на 172лв., ведно с лихва в размер на 31,18лв., в съответната част за разноските

и в тази, с която жалбата на ЕТ в останалата й част е отхвърлена като неоснователна.

В касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП Бургас се твърди, че съдебното решение в частта му, намаляваща установените задължения, е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК. Не били изпълнени задължителните указания на отменителното решение на Върховния административен съд по адм.д. 4044/2017г. Неправилно съдът постановил решението си като кредитирал основно едно от приетите по делото експертни заключения, което не било обосновано и в него са допуснати фактически и изчислителни грешки. Следвало е да се кредитира заключението на вещото лице Агов. Спорните по делото фактически въпроси са за реални доставки на получени от ревизираното лице стоки, което то впоследствие продало, но не отчело приходи от тези продажби. Тези въпроси е следвало да се решат от съда, а не от експертизата.

Без значение, при това, е практиката на приходните органи (на която се е позовал съдът) относно това какви доказателства се събират за установяването на реалността на доставките. Не е логично всички многобройни доставчици на ревизирания търговец да са издавали фактури само да го ощетят. Следвало е да се отчете обстоятелството, че при големите доставчици на хранителни стоки и цигари е нормално те да не притежават или да не могат да представят копия от фактурите по процесните доставки. Доказани били доставките от Братя ЛиловиООД. Игнорирани са фактите на внасяне на големи суми в касата на ЕТ при много по-малко декларирани годишни приходи. Иска се отмяна на решението в посочената част, включително и в частта за разноските и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът по тази жалба - ЕТ Н.- Н. Лазарова, чрез адв. Найденова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Подчертава, че за огромна част от процесните доставки дори не са представени фактури като първичен счетоводен документ, който да доказва доставките, а за останалите са представени копия на фактурите без никакви придружаващи документи. Съдът се е мотивирал защо кредитира именно заключението на вещото лице Михалев. Тежест на приходните органи е доказването на получаването на стоките от страна на ревизирания търговец и за тяхна сметка следва да са последиците от недоказването.

В касационната жалба на ЕТ Н.- Н. Лазарова се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК. Установените с РА и потвърдени със съдебното решение задължения за м.12.2008г. са погасени поради изтичането на абсолютната давност, за което е направено възражение пред първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция с изрична молба същото възражение е направено и всички задължения за 2008 и 2009г. Необосновано първоинстанционния съд приел, че по фактурите на Метро Кеш енд Кери БългарияЕООД са доказани реални доставки. Не са обсъдени събраните данни относно пазаруването в посочената верига с клиентски карти, нито времето, мястото и предмета на доставките, които обосновават, че друг, а не ревизираното лице е получател на закупените стоки. Съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателя в тази връзка и без основание игнорирал установеното с експертиза наличие на софтуерна система за автоматизация и управление на търговския обект на жалбоподателката, която не позволява манипулации и сторниране по отношение на извършените продажби. Неправилно съдът не взел предвид, че данъчните задължения по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ за 2009 и 2012г. се основават върху установен дефицит на парични потоци, без да се вземат предвид декларираните доходи на лицето от дейността му като едноличен търговец. От първоинстанционния съд е приет вариант на експертно заключение, което изчислява данъчната основа предвид тези доходи, но без заемни средства. Този вариант е следвало да се кредитира от съда, който изобщо не го споменал в мотивите си.

Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и на РА в съответната част, както и присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба - ДДОДОП Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрк. Илиева, оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура в съдебното заседание на 03.02.2021г. дава заключение за основателност на жалбата на ДДОДОП и за неоснователност на тази на търговеца в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:

Делото е за втори път пред касационната инстанция, след Решение 13870/15.11.2017г. по адм.дело 4044/2017г. на ВАС, с което е отменено изцяло Решение 171/10.02.2017г. по адм.дело 991/2015г. на Административен съд Бургас, с което ревизионният акт е бил отменен изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със следните задължителни указания : съдът да отграничи съществуващите по преписката и представените по делото фактури и съпровождащи документи, да ги установи и стойностно, като за целта да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да установи въз основа на тези доказателства данъчната основа по реда на чл.122, ал.2, вр. ал.1, т.2 ДОПК и съответно - задълженията по ЗДДФЛ и ЗДДС само на база съществуващите по преписката и допълнително представените по делото фактури, независимо дали съдържат или не съдържат подпис на получател на с оглед на преценката за действително осъществена стопанска операция. Дадени са указания и относно обсъждането на фактурите, издадени от доставчика Метро кеш енд кери България ЕООД, както и съобразяване на фактурите, издадени от доставчика Братя Лилови ООД, за част от които съдебно-графологическата експертиза по делото е установила, че към тях са налични стокови разписки за предаване на стоката, подписани от представител на ревизирания търговец.

За да намали облагаемата данъчна основа и установените задължения за ДДС и за данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, първоинстанционният съд е приел, че констатациите на РА за наличие на неотчетени приходи от продажби на стоки са обосновани само за част от доставките на Бор ЧворЕООД, Братя ЛиловиООД и Метро кеш енд Кери БългарияЕООД. По отношение на останалите доставки е приел, че приходните органи не са доказали облагаеми данъчни събития между посочените доставчици и ревизирания търговец, поради което необосновани са и изводите за укрити приходи от продажби на стоките по тези доставки и неначисляване на ДДС.

За да отхвърли жалбата на ревизирания търговец в останалата част съдът е приел, в изпълнение на указанията на отменителното решение на ВАС, че подписаните от ревизираното лице или работещи за него лица стокови разписки с посочените по-горе Бор ЧворЕООД, Братя ЛиловиООД доказват получаването на стоката. По отношение на фактурите на Метро кеш енд Кери БългарияЕООД, при спазване на същите указания, съдът е обсъдил Общите условия на търговеца-доставчик и е приел, че издаването на фактура по клиентската карта на ревизираното лице е достатъчно, за да се приеме получаването на стоката от този доставчик, съответно - укриването на прихода от продажбата й и неначисляване на косвения данък по тези продажби. В частта на установените задължения за данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ, съдът е приел, за недоказано оправданието на установеното превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните му приходи със заети парични средства.

Съдебното решението е правилно и подлежи на отмяна единствено в частта на потвърждаване на РА за установени данъчни задължения, погасени с абсолютна давност.

По касационната жалба на ЕТ Н.-Н. Лазарова.

Неоснователно е оплакването, че съдът необосновано приел, че по фактурите на Метро Кеш енд Кери БългарияЕООД са доказани реални доставки. Споделят се мотивите на първоинстанционният съд, че предвид общите условия на търговеца-доставчик, издаването на фактура по клиентската карта на РЛ е достатъчно, за да се приеме за доказано получаването на стоката. Тежест на ревизираното лице е било доказването на евентуални твърдения, че други лица са пазарували с клиентската му карта или че от характера на стоките е видно, че те не са били предназначени за икономическата дейност на получателя. Такова доказване не е проведено - в тази насока има само твърдения. Що се отнася до оплакването за игнориране на установеното наличие на софтуерна система за автоматизация и управление на търговския обект на жалбоподателката, която не позволява манипулации и сторниране по отношение на извършените продажби, на доказаното получаване на родово-определена стока, признато с подписа на РЛ или негов работник по доставките на Бор ЧворЕООД и Братя ЛиловиООД (подписите са проверени и потвърдени с графологичната експертиза при първоначалното разглеждане на делото от АС), което е пряко доказателство за релевантния факт, не може убедително да се противопостави установеното обстоятелство за създадена определена организация на работа в обекта на ревизираното лице.

Неоснователни са оплакванията в тази жалба и относно потвърдения данък по чл.48, ал.1 ЗДДФЛ. Съдът е изложил подробни съображения защо не приема за доказани твърденията за получаване на заемни парични средства като оправдание за установеното превишение на разходите над приходите. Против тези мотиви няма никакви оплаквания в касационната жалба. Затова при определяне на данъчната основа за този вид данък съдът обосновано е взел предвид вариант на заключение, без размера на заетите средства.

Съгласно чл. 171, ал.2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в описаните в разпоредбата случаи, между които настоящият не е.

Така, установените с РА и потвърдени с първоинстанционното решение задължения за ДДС и данък по чл.48, ал.1 и ал.2 ЗДДФЛ публични вземания за 2008 и 2009г. са погасени по давност, поради което по направените възражения първоинстанционното решение и РА подлежат на отмяна на това основание.

По жалбата на ДДОДОП.

Неоснователно е главното оплакване в тази жалба - за несъобразяване на задължителните указания на отменителното решение на ВАС. Основната идея на тези указания е, че независимо дали процесните фактури са подписани, първоинстанционният съд по същество следва да установи дали тези документи отразяват реални данъчни събития и дали по тях са получени стоки, приходите от последващите продажби на които са укрити и не е начислен ДДС по тези продажби. Тези указания са изпълнени стриктно от първоинстанционния съд, който е изложил достатъчно убедителни мотиви защо приема за реални само част от доставките на посочените доставчици. В тази връзка, неоснователни са и оплакванията, че съдът не изложил мотиви, а се позовал само на експертизи и че не отчел постъпването в касата на ревизирания търговец на големи парични суми, защото връзката между последните и твърдяните укрити приходи също е подлежала на доказване от приходните органи. Що се отнася до трудностите при доказването на реалното осъществяване на укрити доставки, съобразяването им не следва да води до установяване на публични задължения по предположения. Няма логика и в поддържаното, че няма значение какви доказателства приходните органи приемат за достатъчни за доказването на посочения релевантен факт, когато го оспорват.

При този изход на процеса, на ревизирания търговец следва да се присъдят 8 246,19лв. разноски по компенсация за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 и чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

• в частта относно установените задължения за ДДС:

=за данъчен период м.12.2008г. 12 375,70лв., главница ведно със 7 977,09лв. лева лихви;

• в частта относно установените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ:

=за 2009г. данък в размер на 177,61лв., ведно с лихва в размер на 87,18лв.,

• в частта относно установените задължения за ДДС:

=за данъчен период м.12.2008г. 12 375,70лв., главница ведно със 7 977,09лв. лева лихви;

• в частта относно установените задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ:

=за 2009г. данък в размер на 177,61лв., ведно с лихва в размер на 87,18лв.,