Решение № 20 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9532/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Райкова, против Решение 2191/24.07.2025 г., постановено по административно дело 239/2025 г. по описа на Административен съд Русе. С оспореното решение е отменена Заповед 8121К-2713/18.03.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с П. Г. Б., заемал длъжността началник на отдел 14 при ГДБОП - МВР, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на заповедта. Касационната жалба се поддържа от депозиралият я процесуален представител, който моли да бъде уважена, като се отмени съдебното решение и се потвърди процесната заповед. Ответната страна П. Г. Б., чрез адвокат В. Великов, посредством писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 ЗМВР поради съкращаване на заеманата длъжност и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. Съдът е отменил заповедта, развивайки подробни и обосновани мотиви за материалната й незаконосъобразност, които се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и приложимия закон. Основният спор по делото е свързан с преценка на обстоятелството налице ли е реално съкращаване на длъжността, която е заемал П. Г. Б.. Съдебният състав подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства, съпоставил и сравнил е отделите на ГДБОП, такива каквито са били преди и след извършената промяна по силата на структурната промяна, извършена от министъра през месец януари 2025 г., което именно е послужило като основание за издаване на процесната заповед. Въз основа на този анализ и сравнение, съдът е достигнал до верния извод за това, че в случая не са изпълнени законоустановените изисквания за реално съкращаване на длъжността, която е заемал служителя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки за наличие на реално съкращаване длъжността по смисъла на закона, а именно едновременното премахване на длъжността като нормативно определена позиция и прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността, респективно тяхното изменение да е толкова съществено, че да обуславя наличие на качествено нова длъжност. По делото не е установена нито една от посочените две хипотези за съкращаване на длъжността, която е заемал служителят. Установено е, че закритият отдел 14 се трансформира в новосъздаден отдел 05 без структурни и числени промени, а единствено с промяна на наименованието на отдела. Длъжността началник отдел също се запазва напълно като наименование и като система от функции, задължения и изисквания за заемането й. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 5 ЗМВР, прекратяването на служебно правоотношение в процесната хипотеза поради съкращаване на длъжността е допустимо само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. В тази връзка и при отсъствие на реално съкращаване на длъжността, която е заемал оспорващият, неспазването на това изискване е без значение, въпреки, че съдът се е постарал и е достигнал до верни правни изводи и по този въпрос. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Същото е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, но не в претендирания размер от 3400 лева, а в размер на 1700 лева, тъй като останалата част от заплатеното възнаграждение е присъдено от първостепенния съд. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, както и с осъществената от процесуалния представител дейност, поради което възражението на другата страна за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,