Решение № 5642 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2026 г.

ВАСТрето отделение26.05.2026 г.докладчик Красимира Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 756 от 08.01.2026 г., постановено по адм. д. № 4503/ 2025 г. по описа на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ ПОПОВА /п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. А., роден на [дата]., гражданин на Афганистан, подадена чрез особения му процесуален представител, адв. П. Бахчеванов, САК, срещу Решение № 756 от 08.01.2026 г., постановено по адм. д. № 4503/ 2025 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 3069 от 10.04.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на оспореното съдебно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът настоява, че съдът не е взел предвид наличието на реална заплаха от безогледно насилие в родния край на жалбоподателя – провинция Лагман, Афганистан и произтичащия от това риск за него от нечовешко или унизително третиране при връщане в тази страна. Прави възражение, че съдът не е съобразил забраната по чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – да не се връща лице в държава, където е изложено на реален риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Според касатора съдът не е изпълнил задължението си да обсъди и оцени всички относими факти и обстоятелства по случая, в т.ч. настъпилите радикални промени в обществено – политическата обстановка след завръщането на талибанския режим, вкл. да направи цялостен анализ на риска в провинция Лагман. Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство, тъй като съдът се е произнесъл в нарушение на принципа, разписан в чл. 75, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено решението на Председателя на ДАБ. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител, адв. Бахчеванов, поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Ответникът - Председател на ДАБ, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител, юрк. Хичовски, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на Я. А. срещу Решение № 3069 от 10.04.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу оспореното пред него решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел въз основа на приобщените доказателства, че жалбоподателят е бил информиран писмено на разбираем за него език за реда, който ще се следва в производството по подадената молба за международна закрила, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци. Отразил е, че чужденецът е бил своевременно и надлежно уведомен за датата на насроченото интервю, по време на което му е предоставена възможност да изложи бежанската си история и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, като за целта му е бил осигурен преводач на заявения от него разбираем език, като в приложения протокол, с който е било документирано проведеното интервю, жалбоподателят с подписа си е удостоверил липсата на възражения и необходимостта от допълнения в съдържанието му. При този анализ е направил извода си за липса на нарушения на процедурата в административното производство. Приел е, че решението е постановено и в съответствие с материалния закон, като е анализирал относимите разпоредби и събраните по делото доказателства, вкл. представените от особения процесуален представител на жалбоподателя. При този анализ е извел, че изложените от молителя по време на интервюто причини за напускане на държавата на произход не могат да бъдат свързани с нито едно от условията, визирани в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че кандидатът за закрила не е твърдял да е бил обект на преследване от държавни органи, от партии или организации или недържавни субекти в страната си по произход. Заявил е, че нито той, нито останалите членове от семейството му са имали проблеми поради религията, която изповядват или заради етническата си принадлежност. Не е заявил в периода след установяване на новата власт на управление от талибаните някой от роднините му да е имал проблеми от какъвто и да е характер. По време на интервюто кандидатът не е твърдял да е бил заплашван или спрямо него да е упражнявана някаква форма на насилие. Посочил е, че няма данни да е бил осъждан или преследван наказателно от официалните власти в държавата си по произход. Не е служил в армията и не е преминал военно обучение. При тези факти и изявления на кандидата е счел, че обосновано и законосъобразно административният орган е приел, че липсват законовите основания на жалбоподателя да бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място, първоинстанционният съд е обосновал и липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, като е обсъдил относимата разпоредба на чл. 9 от ЗУБ. Позовал се е на представената справка от Дирекция „Международна дейност" при ДАБ – МС, че областта, в която е живял със семейството си жалбоподателят, не е територия на „въоръжен конфликт". Въз основа на данните за устойчивост на икономиката, макар и на сравнително ниско ниво, е приел, че за жалбоподателя не съществува проблем да се върне и да продължи да живее в държавата си по произход. Счел е, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидата, за да са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут, като изрично е указал, че представените от процесуалния му представител писмени доказателства не променят сторените от съда изводи за липса на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец/хуманитарен статут на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При цялостно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи незаконосъобразност на оспореното решение на Председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответната форма и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Я. А.. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, като не е изяснил в пълнота фактите и обстоятелствата. Напротив, съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства, вкл. фактите от интервюто на чужденеца, справката за положението в страната му на произход и писмените доказателства, представени от процесуалния му представител, като е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията, както по чл. 8, ал. 1, така и по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от касатора международна закрила. Настоящата инстанция споделя като правилен решаващия извод на първоинстанционния съд във връзка с чл. 8 от ЗУБ, според който данните по делото сочат, че молителят е напуснал страната си с цел, която е извън предметния обхват на ЗУБ, съответно липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. В случая, отсъстват данни касационният жалбоподател да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ по какъвто и да било признак преди да напусне Афганистан, както и самият той е заявил в проведеното с него интервю в хода на административното производство. Цялостният анализ на обясненията му сочи, че причините за напускане на Афганистан са от личен и икономически характер. В тази насока е и обстоятелството, че същият е напуснал самоволно РПЦ и е избягал заедно с други лица в Западна Европа, като впоследствие е бил върнат в България при условията на Регламента Дъблин от Конфедерация Швейцария. Заявил е, че крайната му цел е Лондон, а останалите членове на семейството му живеели в Иран. Заявил е, че причина за напускане страната му на произход са финансови и икономически проблеми в резултат на лошите икономически условия и безработицата, т.е. в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на преценката на първоинстанционния съд, според който конкретната бежанска история в светлината на наличната информация за обстановката в страната му на произход не сочи на основания за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция намира, че установената от първоинстанционния съд липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ по отношение на касатора не се опровергава с представената на касационната фаза Справка от 26.02.2026 г., в която нови и качествено различни данни не се съдържат. Не променя сторените от първоинстанционния съд изводи и Справката от 07.05.2026 г. Липсват доказателства за налична конкретна опасност в провинция Лагман спрямо живущите там, която да е на по-високо ниво от останалата част в Афганистан. Представените пред административния орган, в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки са изготвени от Дирекция „Международна дейност" на ДАБ на базата на преглед и анализ на публично достъпни външни източници на информация, като същите имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ, поради което следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест. Приетите като доказателства писмени доказателства в превод от английски по молба на процесуалния представител на жалбоподателя установяват спорадични инциденти в провинция Лагман, но според съвкупността от доказателства те не обосновават по – висок процент на насилие в сравнение с останалите части от Афганистан. При така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратнопропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на касационния жалбоподател се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то интензитетът на безогледно насилие в страната му би следвало да е на много високо ниво. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. С оглед на това неоснователно е и оплакването в касационната жалба за необходимост да бъде съобразена забраната по чл. 3 от ЕКПЧ. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

16