Решение № 20 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2023 г.

Решение № 20 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6170/2023 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ "Митница Варна" при Агенция "Митници", чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Шулева, против Решение № 577/26.04.2023 г., постановено по адм. дело № 2630/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение № 32-364565 от 25.10.2022 г. на Директора на ТД "Митница Варна" при Агенция "Митници", с което не е приета митническата стойност на декларираната стока № 18 - "мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз. 16" по MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022 г.; определена е митническа стойност на стока № 18, база за определяне е митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022 г., в размер на 2 957, 76 лв. - 14, 22 лв. /чифт; извършени са съответни корекции на MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022 г. за стока № 18 в клетки: 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл. 104, пар. 1 МК и чл. 56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0, 00 лв; ДДС – 20 339, 54 лв., от които 19 984, 75 лв. са заплатени, дължима сума за доплащане - 354, 76 лв., ведно с лихва за забава и на основание чл. 77, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за длъжник е определено "Ей Ди Логистик България" ООД. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че издателят на административния акт е обосновал приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, обосноваващи определянето на митническата облагаема стойност по реда на чл. 74, § 2, т. б от Регламент ЕС № 952/2013 по отношение на стоките. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Ей Ди Логистик България" ООД, чрез пълномощника адв. Желязкова, по съображения, изложени в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Варна е Решение № 32-364565 от 25.10.2022 г. на Директора на ТД "Митница Варна" при Агенция "Митници" към MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ вр. чл. 74, пар. 2, буква "б" от МК, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, чл. 5, т. 39 МК, вр. чл. 77, пар. 1 буква "а" вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 МК, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и 7 ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС вр. чл. 59 АПК, не е приета митническата стойност на декларираната стока № 18 - "мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз. 16" по MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022 г.; определена е митническа стойност на стока № 18, база за определяне е митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022 г., в размер на 2 957, 76 лв. - 14, 22 лв. /чифт; извършени са съответни корекции за стока № 18 в клетки: 8/6, 4/14 и 4/16; на основание чл. 104, пар. 1 МК и чл. 56 ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0, 00 лв; ДДС – 20 339, 54 лв., от които 19 984, 75 лв. са заплатени, дължима сума за доплащане - 354, 79 лв., ведно с лихва за забава и на основание чл. 77, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за длъжник е определено "Ей Ди Логистик България" ООД. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: От митническа декларация MRN 22BG002002078563R0/29.07.2022 г. се установява, че на 29.07.2022 г. дружеството декларира режим "допускане за свободно обращение" на 29 стоки, 976 колета, 15436 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, обща фактурна стойност 51090. 21 EUR, при курс за митнически цели 1, 95583 лева, като стока № 18 е описана, както следва: "мъжки боти с горна част и ходила от пластмаса - 208 чифта, поз. 16", код по ТАРИК 6402919000, държава на произход Турция, 150 кг. бруто, 101 кг. нето, декларирана митническа стойност за 208 чифта в размер на 605, 28 лв. - 5, 69 лв. /чифт или 11, 72 лв./кг., тегло на чифт 0. 486 кг. Във фактурата по поз. 16 стоката е описана като мъжки боти изкуствена кожа с цена на чифт 2. 91 евро/чифт. Към декларацията са приложени фактура, сертификат A. TR, сертификат за непреференциален произход, износна декларация, платежно нареждане за плащане към бюджета на ДДС. С писмо peг. № 32-256419/02.08.2022 г. дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент / ЕС/ № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 7 222. 47 лева. С GRN 22BG002000X233700 е предоставено обезпечение и е извършена митническа проверка на стоките, за което е съставен Протокол № 22BG2002M007653/29.07.2022 г. С писмо peг. № 32-256491/02.08.2022 г. са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. С писмо вх. № 32-257892/03.08.2022 г. от дружеството са представени документ, удостоверяващ плащане към доставчика, международен договор /рамков/, извлечение от банковата сметка, вътрешни фактури за продажба. Със Становище peг. № 32-262944/08.08.2022 г. от отдел "митническа стойност" уведомяват началника на МП Варна Запад, че относно стоки с № 6, 15 и 23, на база сравнителен анализ на информацията в митническата информационна система, може да се приеме декларираната митническа стойност, а за стока № 18 се е установило, че са декларирани приети стойности, които са както следва: мъжки обувки покриващи глезена със средностатистическа стойност 17, 93 лв. /чифт, които значително надвишават декларираната от 5. 69 лв. /чифт. Посочено е, че на база сравнителен анализ в националната база данни, справката в ТЕЗЕЙ, че справедливата цена на ЕС за код по КН 64029190 е 11, 74 евро, 22. 96 лв., рисков праг 11, 48 лв. /кг. нето тегло, поради което следва да бъде определена нова митническа стойност на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., като се вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022 г. - в размер на 14, 22 лв. /чифт. Със съобщение peг. № 32-301252/08.09.2022 г. по реда на чл. 22 § 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно стоки № 6, 15 и 23, за които се приема декларираната митническа стойност, а за стока № 18, че на база сравнителен анализ съгласно информацията в митническата информационна система за периода 29.04.2022 г. - 29.07.2022 г. е установено, че са декларирани приети стойности, които значително надвишават декларираната и следва да бъде определена нова митническа стойност на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ 952/2013 г., като се вземе предвид декларираната митническа стойност по митническа декларация с MRN 22BG003009163886R6/11.05.2022 г. - в размер на 14, 22 лв. /чифт. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК дружеството е уведомено за започване на административното производство, а на основание чл. 22, § 6 от МК му е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението. Съобщението е връчено по пощата с обратна разписка на 19.09.2022 г., като в дадения срок не е постъпило становище. Последвало е издаването на процесното Решение рег. № 32-364565 от 25.10.2022 г. на Директора на ТД "Митница Варна". В съдебното производство са приобщени материалите по административната преписка. Прието е без оспорване по делото и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. При тези фактически установявания съдът е отменил решението на Директора на ТД "Митница Варна" в обжалваната част, като е приел, че е незаконосъобразно. Приел е, че митническите органи не са обосновали приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 2, б. "б" от МК. Стигнал е до извод, че при липсата на анализ за изпълнението на условията по чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане е следвало митническата стойност да се определи по правилата на § 2, като се извършат корекции, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата, което не било сторено. Според съда от представените към митническата декларация доказателства и допълнително представените от дружеството се установява договорената цена на процесните стоки, както и плащането на тази договорена цена. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на два въпроса - обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Безспорно правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Безспорно съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. От своя страна чл. 74, § 1 от МКС, установява правилото, че когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от МКС. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 /на което се позовава и касатора/. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); и по-специално, продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието "сходни стоки", дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В този смисъл митническите органи не са доказали предпоставките на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Най-сетне неоснователни са и останалите аргументи, изложени в касационната жалба и необосновано е останало и основанието на митническите органи да приложат вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В този аспект съдът правилно е приел, че в хипотеза, при която не са открити "идентични стоки" от същия износител, еднакви във всяко отношение и е предприето определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Митническия кодекс, митническите органи е следвало да извършат анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение и съответно да обосноват приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица, което не е било сторено в случая. Сходството на стоките по процесната МД и по ползваната от ответника МД за стойност на "сходни стоки" не е доказано, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките нито е обсъдено, нито е преценено. Обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевирания касационен порок по смисъла на чл. 209 от АПК следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касационната жалба на "Ей Ди Логистик България" ООД следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат понесени от Агенция "Митници" /така § 1, т. 6 от ДР на АПК/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на материалния интерес по спора и неговата фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,