Решение № 14452 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2020 г.

Решение № 14452 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности", дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 970 от 14.02.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 5026 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменена по жалба на "Фонтани БГ" ООД издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0391215/25.02.2019 г. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаване на заповедта не са нарушени законовите разпоредби, уреждащи прилагането на мярката. Намира за неправилен извода на съда, че в административния акт липсват мотиви и съображения за налагането на принудителната административна мярка за 14 дни. Счита, че изрично в обстоятелствената част на заповедта се съдържат мотиви относно продължителността на срока при съобразяване с относимите обстоятелства и същият е съразмерен и съобразен с превенцията за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и времето за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Според касатора целта на принудителната административна мярка е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния недопускане на вреда за фиска, поради което счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че мярката е наложена в несъразмерен срок. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Фонтани БГ" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0391215/25.02.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Фонтани БГ" ООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" - магазин "Фонтаните", находящ се в гр. София, ул. "Враня" № 34-36, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на "Фонтани БГ" ООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. От фактическа страна съдът е установил, че на 7.02.2019 г. в 17: 30 ч. е извършена оперативна проверка от органи по приходите на търговския обект по смисъла на § 1, т. 41 от ЗДДС, находящ се в гр. София, ул. "Враня" № 34-36, стопанисван от "Фонтани БГ" ООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. В случая при покупка на един брой артишок със стебло с тегло 0. 245 кг. на стойност 8, 58 лв., заплатена в брой, не е издаден фискален бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство модел "DATECS-DP-55 KL" i ИН на ФУ DT 379499 и ФП № 02680107, което е в работен режим към момента на проверката. След легитимация от страна на проверяващите органи е изведен дневен финансов отчет, от който е видно, че размера на отчетения оборот е 243, 69 лв. и сумата от 8, 58 лв. не е регистрирана на фискалното устройство чрез фискален бон. При извършената проверка относно спазването на данъчното законодателство не е установена разлика в касовата наличност при проверка на фискалното устройство и отчетените пари в касата или друго нарушение. При тези фактически установявания по делото съдът е приел, че е доказано извършването на административно нарушение - неиздаване на фискален касов бон за извършената продажба, но оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като запечатването на търговския обект за срок от 14 дни е немотивирано, засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Счел е, че заповедта не съдържа мотиви и съображения относно срокът на мярката предвид спецификата на обекта - магазин за хранителни стоки, в който се предлагат стоки подлежащи на бързо разваляне, и същият не е определен по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Според съда, дори и да се приеме, че разпореждането на органа за налагане на ПАМ е мотивирано и е издадено в изпълнение на закона, то административният акт следва да бъде отменен поради противоречието му с основополагащия правен принцип за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай по делото не е спорно и е установено при извършената проверка в обекта, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране на извършена продажба на стока, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При налагането на ПАМ като процесната следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта и целта, която преследва. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. В мотивите на заповедта не са коментирани констатациите при проверката за липса на други нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите обекта, както и констатациите за липса на разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност. Не е отчетен и факта, че за извършената продажба на един брой артишок (карчофи) със стебло с тегло 0. 245 кг., единична цена 35 лв. и стойност 8, 58 лв. е издадена стокова разписка № 15561 на 7.02.2019 г. в 17: 17 ч., което е в подкрепа на свидетелските показания на лицето, извършило продажбата, че е имало намерение да издаде касова бележка. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство, са осигурени при проверката и не са констатирани други нарушения от вида на вмененото, които да квалифицират поведението на търговеца като трайно, нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно и не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. В полза на "Фонтани БГ" ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. - доказани по основание и размер и платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.10.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,