Решение № 9474 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4773/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Чепеларе, подадена чрез адвокат И. Нанев против Решение № 239/24.02.2026 г., постановено по административно дело № 238/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отменено Разрешение за строеж № 7/20.02.2006 г. на Главния архитект на Община Чепеларе. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Нанев чрез депозирано писмено становище с молба да бъде уважена и се присъдят сторените разноски. Ответните страни Н. Д. К., В. С. К. и В. С. К. посредством писмен отговор, изготвен от адвокат К. Тантенов оспорват касационната жалба и изразяват доводи за правилност на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол е Разрешение за строеж № 7/20.02.2006 г., издадено от Главния архитект на Община Чепеларе, с което е разрешено на В. Т. Т. да извърши „Преустройство на сутерен в жилище“ в сграда, находяща се в УПИ XI, кв. 73 по плана на гр. Чепеларе. Жалбата на Н. Д. К., В. С. К. и В. С. К. против строителното разрешение е приета за допустима от съда, след като е приел, че за тях срок за оспорване не е започнал да тече, тъй като за издаването му не са били уведомени. За да отмени разрешението за строеж е развил мотиви за материалната му незаконосъобразност, като издадено без съгласието на жалбоподателите като етажни собственици и тъй като преустройството е реализирано след като разрешителното изгубило правно действие. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи, до които е достигнал съдебният състав на Административен съд – Смолян. На първо място, по делото не е установен значим за допустимостта на оспорването факт, а именно дали строежът, предмет на процесното разрешение е въведен в експлоатация или е завършен, ако се касае за строеж от шеста категория. Според актуалната съдебна практика на Върховния административен съд, след въвеждането в експлоатация на разрешен строеж /за строежи от първа до пета категория/, а за строежи от шеста категория след завършването им в груб строеж, разрешението за строеж загубва правното си значение на годен за оспорване административен акт и има единствено удостоверителен характер, установяващ законността на построеното. Подадена срещу такова разрешение за строеж жалба се явява процесуално недопустима като лишена от предмет на съдебен контрол на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, дори и когато съдържа доводи за нищожност. В тази връзка, съдът е следвало да установи от коя категория е разрешения и реализиран строеж, и в зависимост от категорията да изследва горепосочените обстоятелства, които са от значение за допустимостта на жалбата. На второ място, съдът не е съобразил относимата към момента на издаване на процесното разрешение за строеж редакция на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, според която „помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване“. Вместо това е приложил сега действащата редакция, което е в нарушение на принципа по чл. 142, ал. 1 АПК, според който съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. На трето място, неправилен се явява и другият му решаващ извод, мотивирал го да отмени акта, а именно, че разрешеното с него преустройство е реализирано след като разрешението за строеж е загубило правното си действие. Това обстоятелство е свързано с фактическото изпълнение на строежа, поради което е напълно неотносимо към материалната законосъобразност на строителното разрешение, която се преценява спрямо фактите, които са настъпили към момента на издаването му, а не въз основа на последващи такива. Предвид изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд – Смолян е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт при непълно изясняване на относими за спора факти. Въведената в чл. 220 АПК забрана за Върховния административен съд да извършва нови фактически установявания, обуславя наличие на основанието по чл. 222, ал. 2 АПК, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът следва да извърши проверка за допустимост на оспорването при спазване на указанията, дадени по-горе, след което при допустимост на същото да провери материалната законосъобразност на строителното разрешение спрямо действалите към момента на издаването му разпоредби от ЗУТ. При този изход на спора, е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, съгласно която настоящата съдебна инстанция не следва да се произнася по претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,