Решение № 11255 от 7.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. В. Иванова, срещу Решение 2552/30.12.2019 г., постановено по адм. дело 580/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което по жалба на А. Атанасов е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03000317007237-091-001/21.09.2018 г., издаден от органи по приходите, поправен с Ревизионен акт за поправка на РА (РАПРА) Р-03000318207997-003-001/23.11.2018 г., потвърден с Решение 322/13.12.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на ревизионния акт, като счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Намира за доказано, че услугите по процесните договори не са предоставени, както и че управителят е усвоил средствата по тях, поради което е налице и причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на ревизираното лице и невъзможността задълженията на дружеството да бъдат събрани. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на лицето против процесния ревизионен акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - А. Атанасов, чрез пълномощника адв. Д. Топалов, в подадено писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакуваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотеза на оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е бил РА Р-03000317007237-091-001/21.09.2018 г., издаден от органи по приходите, поправен с РАПРА Р-03000318207997-003-001/23.11.2018 г., потвърден с Решение 322/13.12.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на А. Атанасов по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в качеството му на управител на Пин Груп 16 ЕООД за периода 01.02.2017 г. 31.08.2017 г., в резултат на което са му установени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; ДОО за осигурители; вноски за ЗО за осигурители и УПФ за осигурители, в общ размер на 3 158,49 лв., от които 2 782,95 лв. главница и 365,54 лв. лихви. В хода на ревизионното производство, след извършена справка в Търговския регистър, е установено, че ревизираното лице е едноличен собственик на капитала и управител на Пин Груп 16 ЕООД, което е стопанисвало питейно заведение Gossip Bar Classic . За периода на ревизията приходните органи са констатирали, че дружеството има ликвидни изискуеми задължения за данъци и осигурителни вноски за посочените по-горе размери, декларирани с декларации по Обр. 6, за които има образувано изпълнително дело. Не е установено дружеството да разполага с недвижими имоти, активи и банкови сметки. От дадени в хода на ревизията обяснения и извършени насрещна проверка и ПУФО на Пин Груп 16 ЕООД, става ясно, че управителят е съхранявал паричните средства на дружеството, като именно той е извършвал разплащания, свързани с дейността му. При анализ на счетоводните документи на дружеството е установено, че има осчетоводени разходи за външни услуги в общ размер на 65 070,00 лв. по сключени договори с 4 физически лица, с предмет съответно цялостно почистване след ремонтни дейности на обект Gossip Bar Classic ; различни СМР услуги; почистване на вентилационна система и извозване на строителни отпадъци след ремонт, подробно описани в решението на административния съд. Установено е посредством фискалното устройство в обекта, че заведението е работило без прекъсване, като е прието, че не е било възможно договорените услуги да са извършени. Формиран е решаващ извод, според който управителят е извършвал без основание плащания към четирите физически лица, с което е извършено отклоняване на парични средства от дружеството, като по този начин е препятствал погасяване на декларирани задължения за данъци и осигурителни вноски. При обжалване на ревизионния акт по административен ред, с решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ е прието, че е налице хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. първо от ДОПК извършените плащания в пари от имуществото на задълженото лице представляват скрито разпределение на печалбата, като според решаващия орган недобросъвестното поведение на управителя е единствена причина за несъбираемостта на публичните вземания. В хода на съдебното производство неуспешно е проведено оспорване по реда на чл. 193 от ГПК по отношение на Справка за общите задължения на Пин Груп 16 ЕООД. Разпитани са свидетели служители в обекти, стопанисвани от дружеството, които потвърждават реалното извършване на услугите по процесните договори. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна такава, от заключенията по които е прието, че счетоводството на дружеството не е водено редовно, доколкото се установява неправилно осчетоводяване на разходите във връзка с процесните суми, изплатени за външни услуги към четирите физически лица. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК и във връзка с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на акта поради противоречието му с материалния закон. Изложени са мотиви, че на са налице кумулативно изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като според съда безспорно доказано е единствено, че лицето е било управител на дружеството през ревизирания период; задълженията, за които е ангажирана отговорността му, не са погасени, и в действителност имуществото на дружеството е намаляло, в който смисъл са и заключенията по ССчЕ. Според решаващата инстанция не е доказано извършените плащания към физическите лица да представляват скрито разпределение на печалбата, както и не се установява да е налична каузална връзка между извършените плащания за външни услуги и невъзможността дружеството да погаси публичните си задължения, въпреки изрично разпределената доказателствена тежест. Прието е, че Пин Груп 16 ЕООД е разполагало с достатъчно средства да плати задълженията си, както и че сумите към четирите лица са изплатени в по-късен момент спрямо ревизирания период. Независимо че са изложени правни съображения, според които услугите не са реално предоставени, решаващият извод на съда е за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, защото е необосновано. Съдът е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, но е формирал необосновани правни изводи. По спорния и пред настоящата инстанция въпрос налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК, съответно правомерно ли е ангажирана отговорността на лицето в качеството му на управител на Пин Груп 16 ЕООД за задълженията на дружеството, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи следното: Трайно е разбирането, мотивирано в съдебната практика, че при преценка за осъществяване фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да се прецени кумулативното наличие на следните елементи: 1. Субект на отговорността управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие извършване на някое от действията, описани в двете точки на нормата. Действието следва да е извършено недобросъвестно; 4. Причинно-следствена връзка вследствие на това недобросъвестно поведение да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото по арг. от чл. 19, ал. 4 от ДОПК. Както правилно е приел и административният съд, първият елемент е безспорно установен към момента на ревизията (01.02.2017 г. 31.08.2017 г.), лицето А. Атанасов е бил управител на Пин Груп 16 ЕООД. Безспорно дружеството има и непогасени задължения към държавния бюджет за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; ДОО за осигурители; вноски за ЗО за осигурители и УПФ за осигурители, в общ размер на 3 158,49 лв., от които 2 782,95 лв. главница и 365,54 лв. лихви към момента на издаване на акта, което се потвърждава и от Справка за общите задължения на Пин Груп 16 ЕООД, по отношение на която неуспешно в хода на делото пред административния съд е проведено оспорване по реда на чл. 193 от ГПК. На следващо място доказано е по делото, че в резултат на сключените договори за външни услуги, имуществото на предприятието е намаляло с 65 070,00 лв., в който смисъл е и експертизата по делото. По отношение на изискването за недобросъвестно извършване на действията следва да се посочи, че добросъвестността се свързва с незнанието на определени обстоятелства, които са правно релевантни, съответно добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство. Добросъвестно е лицето, което осъществява определено поведение при незнание именно на тези правно релевантни факти. В настоящия казус е установено, че управителят е събирал и съхранявал паричните средства, като дружеството не е имало банкова средства. Това означава, че само А. Атанасов е могъл да се разпореди със сумата в размер на 65 070,00 лв., по който начин се е стигнало до намаление имуществото на "Пин Груп 16" ЕООД. Поради това следва да се приеме за доказано, че тази сума е използвана за скрито разпределение на печалбата в полза на управителя по смисъла на § 1, т. 5, буква а от ДР на ЗКПО, във връзка с непредоставени услуги. Касационната инстанция счита, че е налице причинно-следствена връзка между извършените плащания за външни услуги и невъзможността дружеството да погаси публичните си задължения. Това е така предвид мотивите за недействителност на договорите за услуги, което опровергава записаните дати на плащания на ФЛ. В този смисъл касационната инстанция споделя довода на касатора относно приетото в първоинстанционното решение, че липсват изпълнение и плащания по договорите. По делото е приложен Протокол за извършена интентаризация, касателно установената фактическа наличност в размер на 72,50 лева, докато съгласно данните от сч. регистър по сметка "Каса", в него трябва да са налични 1428,29 лева. При положение, че с официален документ е установено несъответствие със записите в регистъра, то не може да бъдат кредитирани данните от сч. сметка "Каса". Оттук следва извод за необоснован на първоинстанционните мотиви, изложени във връзка с положителното салдо по сметка "Каса" и отдалечеността във времето на обсъжданите плащания. Освен това, по делото не е доказано несъбираемостта на вземанията да се дължи на друга причина, освен на поведението на управителя, който се е разпореждал с наличните у него парични средства. Касационната инстанция преценява като обоснован довода на касатора, че по този начин Атанасов е насочвал паричните средства към себе си чрез плащания по неизвършени услуги, с което е осуетил събирането на дължимите от дружеството задължения. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено като неправилно, след което да се постанови друго решение, отхвърлящо жалбата на РЛ срещу РА. Разноски: С оглед на резултата по делото, искането на процесуалния представител на приходната администрация за присъждане на разноски е основателно. В полза на НАП следва да се присъдят разноски в размер на 927,27 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение