Решение № 14367 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2019 г.

Решение № 14367 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по две касационни жалби на Г. Бумбалова от [населено място], едната първа и основна чрез процесуалния й представител адв. Петрова, а другата – допълнителна - чрез процесуалния й представител адв. Грънчарова, срещу решение № 8086 от 30.05.2019 г. по адм. д. № 6674/2017 г. на ВАС, тричленен състав на Пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 8121 К - 3554 от 27.03.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. 1, т. 2 и т. 4, чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 8 пр. 2 и т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Г. Бумбалова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "старши разследващ полицай" в отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР – гр. Ямбол. С решението Г. Бумбалова е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба жалбоподателката твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие със закона и събраните доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорената пред него не са допуснати нарушения от категорията на съществените, а именно твърди такива досежно незаконосъобразно проведена процедура по налагането на най – тежкото дисциплинарно наказание. Твърдят се и допуснати нарушения досежно изискванията за форма на заповедта – липса на мотиви и фактически основания, обосноваващи налагането на най – тежкото наказание - в противоречие в приетото в оспореното съдебно решение. Твърди и неправилност на извода за наличие на материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед, като напротив посочва, че липсват такива, като в тази връзка навежда аргументи, че съдът при постановяване на решението не е отчел представено по делото постановление на прокуратурата, с което е прекратено водено срещу нея наказателно производство, тъй като няма доказателства, че тя е извършила поправки в протокола за разпит на лицето И. Моллов, т. е. поради липса на престъпление от нейна страна. Твърди, че по този начин е установено, че тя не е извършила вмененото й нарушение, което е потвърдено и от извършена графологична експертиза в наказателното производство, и съответно не са налице материално правните предпоставки за налагането на наказание, поради липсата на извършено нарушение. Твърди и в тази връзка, че оспореното решение е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, което го прави необосновано. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № 8121 К – 3554 от 27.03.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Йовчева, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационните жалби - неоснователни. Касационната жалба, подадена на 24.06.2019 г. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а подадената на 27.06.2019 г. касационна жалба, настоящият състав счита като допълнение на касационната жалба от 24.06.2019 г., от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество касационните жалби – основна и допълнителна са неоснователна. За да постанови обжалваното решение, състав на ВАС, Пето отделение е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, както и че отговаря на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съдържайки изискуемите реквизити – извършител, време, място и обстоятелства, при които са извършени нарушенията, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които са установени, правното основание и съответно наложеното наказание. Посочил е, че при издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, а именно, че: не е допуснато нарушение на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, спазен е преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, като същото се счита открито за дисциплинарно – наказващия орган към момента на постъпване на становището на ДРО и материалите по преписката, от който момент за него се считат установени нарушителят и извършеното нарушение. Установил е, че това е станало на 15.02.2017 г. и съответно издадената на 27.03.2017 г. заповед е издадена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Приел е и спазване на двугодишния срок за издаване на заповедта от извършване на нарушението при наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, както и че не е нарушение това, че в заповедта за откриване на дисциплинарното производство липсва описано нарушение относно неспазването на Етичния кодекс, каквото нарушение е въведено в оспорената заповед, тъй като това нарушение е отразено в обобщената справка и в обосновката на органа и правната квалификация, респективно не е нарушено правото на защита на жалбоподателката. Не е установил нарушение и досежно формиране на съставът на дисциплинарно разследващия орган, тъй като предварителната проверка е извършена от началник отдел "Разследване" на ОДМВР – гр. Ямбол и пряк ръководител на жалбоподателката, която не е участвала в състава на дисциплинарната комисия, която пък отговаря на изискванията на чл. 37 от Инструкция № 8121 з – 470 за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събиране и обработка на информацията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Установил е и че не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР, тъй като са предприети действия по разкриване на обективната истина, като от писмените доказателства се констатира, че жалбоподателката в качеството си на разследващ огран по досъдебно производство, образувано за кражба на 42 бр. овце през м. октомври 2014 г. от собственика им И. Моллов, при провеждане на разпитите му като свидетел съзнателно е допуснала в протоколи за разпит от 10.06.2016 г. и 26.08.2016 г. да бъдат попълнени от неизвестно лице допълнителни текстове, ненаписани от свидетеля, като им е придаден вид на изхождащи от него, както и са допълнени други реквизити. Посочил е, че показанията на свидетеля не са снети устно, а са дадени саморъчно в нарушение на правилата на НПК, а жалбоподателката не само е допуснала извършването на тези нарушения, а и се е позовала на тях, за да обоснове заключителните си мнения за прекратяване на наказателното производство по досъдебното разследване № 10/2015 г. на РУ на МВР – гр. Стралджа. Приел е, че не е допуснато нарушение при връчване на обобщена справка относно извършената проверка, тъй като са били налице предпоставките по чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР, както и че е спазена процедурата по връчване на покана за изслушване при наличие на хипотезата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и по връчване на оспорената заповед при наличие на предпоставките по чл. 210, ал. 4 от ЗМВР, като е осъществено и правото на защита с оспорване на заповедта, поради което не е било нарушено правото й на защита. Приел и че оспорената заповед е материално законосъобразна, издадена в съответствие с чл. 203, ал. 1, т. 8 пр. 2, а в условията на идеална съвкупност и по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно безспорно установени дисциплинарни нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. 1 и т. 2 и т. 4 от ЗМВР и т. 53 от Етичния кодекс. Съдът е приел, че правилно административния орган е достигнал до извод, че жалбоподателката е злоупотребила с оказаното й доверие с оглед на правомощията й за извършване на разследване като умишлено, защото е съзнавала, е допуснала поправени и подправени протоколи, като с позоваването на същите ще затрудни разследването, има вероятност те да бъдат изключени от доказателствения материал и по този начин няма да се постигнат целите на разследването и изискванията на НПК за годност на доказателствата, като по този начин и ще наруши задълженията си по длъжностната характеристика за спазване на закона. Посочил е, че за осъществяване на състава на нарушението не е налице изискване да бъдат доказани користни подбуди, както и че е ирелевантно наличието или липсата на вредни последици. Установил е и че при идеална съвкупност е осъществен и съставът на второто тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата по т. 53 от Етичния кодекс, задължаващо да се изпълняват процедурите, предвидени в закона, допринасящи за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването. Приел е и наличие на уронване на престижа, доколкото деянието е станало известно на трети лица – граждани чрез показанията на пострадалия, у който се е създало усещането, че разследването се води в негов ущърб, както и на прокурори в РП – гр. Ямбол, разследващи, експерти и други участници по воденото досъдебно производство. Съдът е посочил и че е ирелевантен за спора факта, че досъдебното производство водено срещу жалбоподателката е било прекратено, тъй като съобразно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност може да бъде реализирана независимо от възможността за носене на друг вид отговорност. По изложените съображения съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. На първо място неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението, поради това, че съдът не е взел предвид представеното по делото прокурорско постановление, с което е прекратено наказателното производство срещу жалбоподателката за извършено престъпление във връзка с установената подправка на два протоколи от досъдебно производство, водено от нея. Напротив съдът е отчел това прокурорско постановление, както и е изложил мотиви във връзка с това досъдебно наказателно производство. В тази връзка е правилен извода на тричленния състав, че същото е ирелевантно към настоящия спор, тъй като както е посочено и в оспореното решение чл. 194, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че "Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност". Т. е. факта, че е била потърсена и наказателна отговорност на жалбоподателката не е основание и пречка да бъде потърсена и дисциплинарната такава. Освен това следва да се посочи, че е образувано досъдебно производство срещу нея по реда на престъпление, извършено по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК, по което е постановено прокурорското постановление, за деяние различно, от установените нарушения, за които й е била потърсена дисциплинарна отговорност, т. е. не е налице и тъждество в двете производства. Това е така, тъй като в дисциплинарното производство нарушенията не се отнасят до твърдения за подправка от нейна страна на документите, т. е. за извършено престъпление по НК, а за това че е допуснала в протоколи за разпит от 10.06.2016 г. и 26.08.2016 г. да бъдат попълнени от неизвестно лице допълнителни текстове, както и за това, че при водене на досъдебното производство е допуснала нарушения на правилата на НПК и не само е допуснала извършването на тези нарушения, а и се е позовала на тях, за да обоснове заключителните си мнения за прекратяване на наказателното производство по досъдебното разследване, както и за нарушения на етичния кодекс и уронване престижа на служба. На второ място неоснователно е възражението за неправилност на оспореното решение досежно приетото от съда на липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Правилно е прието от съда, че при издаване на заповедта са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, както и че не са допуснати съществени нарушения при провеждане на административното производство. Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 г. от извършването му, а при тежки нарушения, за какъвто е приет настоящия случай не по – късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. С оглед на изложеното в процесния случай дисциплинарното нарушение се смята за открито съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР, когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи, както е приел и тричленния състав, а именно на 15.02.2017 г., като издадената на 27.03.2017 г. заповед е издадена както в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2, така и в двугодишния срок от извършване на нарушението дори да се приеме за най – ранна дата на извършването 10.06.2016 г. – датата на първия протокол. В тази връзка правилно в оспореното решение е прието, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазен срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Правилен е и извода на тричленния състав на ВАС за липса на допуснато нарушение от категорията на съществените досежно осигуряване на възможност на жалбоподателката за участие в административното производство. Правилно в тази връзка в оспореното решение е прието, че са били налице предпоставките по чл. 206, ал. 5, т. 1 от ЗМВР, както и на чл. 210, ал. 4 от ЗМВР. В тази връзка следва да се посочи и че нарушението административно производствените правила е съществено тогава, когато в резултат на него е препятствана или ограничена възможността за защита на адресата на акта. В настоящия случай както правилно е приел и съда в оспореното решение, това право не е нарушено и жалбоподателката е реализирала правото си на защита, включително и пред съда. Т. е. не е налице нарушение от категорията на съществените. Правилен е и извода на съда за липса на допуснати нарушения досежно спазването на изискванията за форма на оспорената заповед. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР "Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Видно от съдържанието на оспорената заповед, тя съдържа всички посочени реквизити, както и подробно описани фактически и правни основания за издаването й като подробно са описани и фактите и основанията за издаването и и защо се приема, че извършеното представлява тежко нарушение на служебната дисциплина. Т. е. правилен е извода на съда, че оспорената заповед е и подробно мотивирана. Най – накрая правилно в оспореното решение е прието, че са налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Същата е издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 8 пр. 2 и т. 13 от ЗМВР, а именно за тежки нарушения на служебната дисциплина. Правилно в оспореното решение е прието, че вменените на жалбоподателката нарушения съответстват на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Вменените на жалбоподателката нарушения са по чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. 1 – неизпълнение на разпоредбите на този закон, по т. 2 – неизпълнение на служебните задължения и т. 4 – нарушение на правилата на етичния кодекс, като същите са квалифицирани като тежки, за които се налага най – тежкото наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 пред. 2 – злоупотреба с доверие и т. 13 – деяние несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата. Във връзка с така очертаните хипотези на правните норми въз основа на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателката и е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание и предвид установените факти и събраните доказателства, правилно в оспореното съдебно решение е прието, че са били налице материално – правните предпоставки за издаване на оспорената пред тричленния състав на ВАС заповед. Правилно е прието, че от доказателствата се установява, че жалбоподателката е злоупотребила с оказаното й доверие с оглед на правомощията й за извършване на разследване и е допуснала поправени и подправени протоколи във воденото от нея досъдебно производство, които биха компрометирали разследването, като по този начин е наруши задълженията си по длъжностната характеристика за спазване на закона, включително с допуснати нарушения на НПК досежно съставяне на тези протоколи и водене на разпит на свидетел. По този начин е допуснато нарушение и на закона, и на служебните задължения по длъжностната й характеристика, както и на етичните правила, включително уронване на престижа на службата с приетото и от тричленния състав, че деянието е станало известно на множество трети лица и с отправеното от жалбоподателката но РП – гр. Ямбол предложение за прекратяване на досъдебното производство. Правилно включително по другите съображения, изложени в оспореното съдебно решение, които настоящият състав споделя напълно, е прието, че безспорно са доказани вменените на жалбоподателката нарушение, за които законът предвижда налага не най – тежкото дисциплинарно наказание. В тази връзка е в съответствие със закона извода на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва и да се осъди касатора да заплати на този ответник сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на Върховния административен съд