Решение № 9610 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 3899 от 16.04.2025 г. по адм. дело 622/2025 г. Административен съд (АС) Хасково е отхвърлил жалбата на И. Б. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 1791/18.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба от И. Б. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. С. Попов - служебен защитник. В жалбата се поддържа, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и същият е необоснован касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че неправилно АС-Хасково приел липсата на материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Поддържа се също така, че съдът е подходил формално при изследване на бежанската история при анализиране на ситуацията на сигурност в държавата на произход, а опасенията от преследване на лицето в Сирия произтичат от изповядваната от него религия. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково и да се отмени решението на председателя на ДАБ при МС, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. В проведеното съдебно заседание касаторът се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. Илиев. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Хичовски, взима становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представя се актуална справка за обществено политическата обстановка в Сирия към 18.07.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е била законосъобразността на решение 1791/18.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на И. Б. Х., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административен съд Хасково е приел от фактическа страна, че И. Б. Х. е роден на [дата]. в [населено място], Шимали, гражданин на Сирия с религия [заличен текст], неженен. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че в началото на месец септември 2024 г. е напуснал Сирия, като влязъл нелегално в Турция, където останал 15-20 дни, след което на 22.09.2024 г. влязъл незаконно в България. При проведеното интервю лицето е посочило, че нямал проблеми с властта в страната си, не е бил арестуван и осъждан. Не е членувал в политически партии или организации. Нямал проблеми във връзка с етническата си и религиозна принадлежност. Посочил е също така, че спрямо него не е упражнено насилие и не получавал заплахи. Към административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция "Международна дейност" в ДАБ при МС са изготвени справка за обстановката в Сирия МД-02-60/29.01.2025 г. При тази фактическа обстановка, АС - Хасково е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд, при изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта, е приел за правилен извода на административния орган за липсата на законовите предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на И. Б. Х.. В мотивите на решаващият съд се посочва, че административният акт бил издаден след анализ на бежанската история на лицето, при съобразяване информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната, представените от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ справки, общото положение в държавата на произход на чужденеца, както и актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на акта, а също и на съдебното решение. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Наред с това е прието, че не са налице данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Относно преценката на органа за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, административният съд е намерил същата за правилна, доколкото в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето и анализ на данните и доказателства по делото, както и при съобразяване Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 на СЕС по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., АС-Хасково е приел, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Крайният извод на АС-Хасково е за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, а подадената жалба - неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд Хасково задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователно е и твърдението на касатора, че административният орган не е изследвал детайлно личната история на кандидата за закрила и особеностите в държавата по произход. Обратното се установява от мотивите, изложени в обжалвания административен акт. Същевременно подробен и задълбочен е анализът на обстановката в Сирия, който е извършен от първостепенния съд, който се възприема от настоящата касационна инстанция, а и ситуацията в държавата по произход на кандидата не е променена в насока влошаване след м. май 2025 г. Правилни и съобразени със събраните по делото писмени доказателства, са изводите на АС-Хасково, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на И. Б. Х.. Съгласно посочената разпоредба, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. По отношение на лицето не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно първоинстанционният съд е приел също така, че от страна на И. Б. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В този смисъл обосновани и логични са изводите на решаващия съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решаващият съд е стигнал и до правилния извод, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Твърденията на процесуалния представител на касатора в хода по същество пред касационната инстанция за наличие на спорадични сблъсъци между отделни въоръжени формирования в някои райони на Сирия действително се потвърждава от данните по делото, но то само по себе си не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут - от една страна няма категорични данни за системно насилие в района, в който е живял чужденецът, а от друга е възможно приложение на изключението по чл. 9, ал. 5 ЗУБ, доколкото са налице данни за съществуването на спокойни региони в Сирия, където И. Б. Х. би могъл да се установи и където не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства. Първостепенният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя, свързани с обстоятелството, че търсещият убежище е лице от мъжки пол на определена възраст, което може да бъде мобилизирано. Данни за това се сочат в представеното от процесуалния представител на И. Б. Х. писмено доказателство пред касационната инстанция. Изложеното следва да се разглежда съвкупно с бежанската му история - И. Б. Х. е лице избягващо военна служба, което не е само по себе си източник на основателен страх от преследване. По отношение на опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, следва да се посочи, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба, както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и данни по отношение на срокът й, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. Най-накрая, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. С оглед изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното решение 1791/18.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на И. Б. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,