Решение № 11033 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2015 г.

Решение № 11033 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7159/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ч. Г." ЕООД с ЕИК ********* против решение № 2926 от 27.04.2015 г., постановено по адм. дeло № 8165/2013 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт № 231207726 от 11.04.2013 г., издаден от М. Г. П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., изменен с Решение № 1207/15.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С. за допълнително установени задължения, които произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност за периода от 12.07.2007 г. до 31.12.2011 г. в размер на 13 217,05 лв. и лихви от 4 700,25 лв. и установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за периода от 2007 г. до 2011 г. в размер на 6 980,91 лв. ведно със съответните лихви за забава. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С., чрез представителя си юрисконсулт Б. в с. з., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт № 231207726 от 11.04.2013 г., издаден от М. Г. П., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., изменен с Решение № 1207/15.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите - С. за допълнително установени задължения, които произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност за периода от 12.07.2007 г. до 31.12.2011 г. в размер на 13 217,05 лв. и лихви от 4 700,25 лв. и установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за периода от 2007 г. до 2011 г. в размер на 6 980,91 лв. ведно със съответните лихви за забава. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че не са налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит във връзка с отчетените разходи НРЛ за гориво, експлоатация и поддръжка на превозни средства. По отношение на отчетени и непризнати за данъчни цели разходи за СМР за 2008 г. по фактура, издадена от "П. Б." ЕООД, съдът е приел за законосъобразен извода на органите по приходите за липса на документална обоснованост на извършената операция. Не са налице доказателства за реално изпълнение на услуги от "П. Б." ЕООД, съответно наличието на основания за осчетоводяване на разходите, както и че същите са били свързани с дейността на жалбоподателя по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Относно отчетените разходи за нощувки и туристически услуги, съдът е възприел за законосъобразни констатациите на приходния орган и налични основанията на чл. 26, т. 1 от ЗКПО за непризнаването на тези разходи за данъчни цели и отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Относно допълнително начисления ДДС за деклариран ВОД към "СКТЕИКОМ" Румъния, съдът е приел, че не са налице реално осъществени вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. По отношение на отчетените разходи, свързани с непризнати ВОП от Р. Г. през 2007 г., и 2008 г., с предмет плодове и зеленчуци, съдът е приел за законосъобразни извършените от РП корекции на основание чл. 26, т. 2, вр. 10 от ЗКПО и чл. 4, ал. 3 от ЗСч, поради документална необоснованост на разходите. В случая жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват безспорен извод, че процесните ВОП от Р. Г. са действително извършени. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По отношение на отчетени разходи за горива за 2007 г. - 4 197,86 лв., 2008 г. - 17 896,46 лв., 2009 г. - 15 091,33 лв., 2010 г. - 15 885,37 лв. и 2011 г. - 12 806,16 лв., във връзка с които е увеличен финансовия резултат на дружеството общо за периодите в размер на 65 877,18 лв. Предмет на оспорване в настоящото производство по отношение на отчетените разходи за горива е доколко същите са документално обосновани, респективно свързани с дейността на дружеството по смисъла на чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че когато леките автомобили се ползват за удовлетворяване на лични потребности на собственици, съдружници, управители, лица от персонала или трети лица, разходите за тях се третират като несвързани с дейността и водят до увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 ЗКПО. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че в процесния случай не са представени документи, от съдържанието, на които да може да се направи обоснован извод за предназначението на посочените разходи. Освен това в пътните листа има разминаване в посочените километри за една и съща дестинация, в тях не е записан разходът на гориво за всяко конкретно пътуване, а по отношение на леките автомобили "О. Т. и "БМВ Х5" е посочен един и същи регистрационен номер. Във връзка с изложеното правилно е прието, че процесните разходи не са свързани с дейността на дружеството и че е налице формално документално оформяне, което по никакъв начин не доказва, че процесните разходи са извършвани във връзка със стопански операции, свързани с дейността на дружеството. По отношение на отчетени и непризнати за данъчни цели разходи за СМР за 2008 г. в размер на 4 000,00 лв. по фактура № 29/30.12.2008 г., издадена от "П. Б." ЕООД. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 ЗКПО е предвидено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В процесния случай не са представени доказателства, от които да се установи, че спорните СМР са били възложени, респективно извършени. Доказателства в този смисъл биха били договор и посоченият в спорната фактура протокол акт обр. 19. Освен това е налице и неяснота по отношение на обекта, на който е следвало да бъдат извършени СМР, тъй като жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, че същите са извършени в твърдяното от него помещение, находящо се в гр. С., ул. И. Д. №.... Предвид липсата на посочените документи не може да се установи и какъв е срокът на договора, неговата стойност, задълженията на страните за поддръжка на имота, вида на ремонта - текущ ремонт или подобрение на нает актив. Последното е от значение, тъй като разходите за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материален дълготраен актив за нормалното му функциониране са данъчно признати, когато са документално доказани и когато се отнасят за активи, предоставени за ползване, които данъчнозадълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност. По отношение на отчетените разходи за нощувки и туристически услуги, които не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО и отказаното право на данъчен кредит на основание на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Съгласно чл. 204, т. 1 ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността. ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г., не съдържа самостоятелна дефиниция на понятието "представителни разходи и в тази връзка, съгласно чл. 46 от Закона за нормативните актове и наложената данъчна теория и практика, за целите на корпоративното облагане следва да се съобрази определението за представителни цели, развито в чл. 62 ППЗДДС. З. да се приложи визираното изключение на чл. 62, ал. 2 ППЗДДС лицето следва да разполага със съответните доказателства, относими към посочените в нормата условия. Следователно в тежест на дружеството е да представи доказателства, удостоверяващи, че мероприятията са пряко свързани с дейността му, а от там и като такива по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗКПО. От предмета на спорните фактури не се установява какъв точно е видът и характерът на фактурираните услуги и по какъв начин същите са свързани с извършваната от жалбоподателя дейност. Правилно е прието, че по делото не се е установило и доказало кой или кои са действителните организатори на обученията, тъй като в служебните бележки е посочено само за чия сметка са разходите - в единия случай е посочено, че обучението е платено от "Чаз груп" ЕООД, а в другия, че нощувките се поемат индивидуално. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото не се твърди, а и не се установява в какво качество ЕТ "И.-С. М." е издал посочените служебни бележки. С оглед гореизложеното правилно и законосъобразно първоинстанционният не е признал отчетените разходи за нощувки и туристически услуги, за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО и отказаното право на данъчен кредит на основание на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС. По отношение на допълнително начислен ДДС за деклариран ВОД към "СК ТЕИ КОМ", Румъния за данъчен период м. 06.2008 г., в размер на 492,80 лв. Спорният по делото въпрос, касаещ разглежданите доставки е свързан с доказване на обстоятелството, че са налице осъществени вътреобщностни доставки по издадените от жалбоподателя фактури към "СК ТЕИ КОМ", Румъния. Съгласно на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, вътреобщностна доставка е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава - членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС в друга държава - членка. Според цитираната разпоредба, за да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стока е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната, получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава - членка, транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка и възмездност на доставката. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени с разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС - по т. 1 - документ за доставка (фактура), в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава - членка на ЕС и по т. 2 - документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка, като в зависимост от лицето, извършвало транспорта, с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС са определени следните документи, доказващи транспортирането стоките: б. "а" транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията друга държава - членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице; б. "б" транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава - членка - когато транспортът е извършен от доставчика; б. "в" писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава - членка, когато транспортът е извършен от получателя Правилно е посочил АССГ, че в настоящия случай е представена единствено спорната фактура към румънския получател. Приобщеното в първоинстанционното производство потвърждение за получаване на стоката от страна на румънското дружество правилно не се кредитира, тъй като същото не е предоставено в превод, въпреки изрично дадените на жалбоподателя указания в разпореждането за насрочване. По отношение на отчетени разходи, свързани с непризнати ВОП от Р. Г. през 2007 г. и 2008 г. с предмет плодове и зеленчуци. Спорният по делото въпрос, касаещ разглежданите доставки е свързан с доказване на документалната обоснованост на разходите, за които се твърди да са извършени във връзка ВОП от Р. Г. В настоящия случай от дружеството не са представени доказателства, от които да може по безспорен начин да се установи, че процесните ВОП от Р. Г. са действително извършени. В хода на първоинстанционното производство са приобщени фактури, ЧМР и пътни листа към част от тях. Правилно е посочено, че същите не са достатъчни, за може да се направи извод реалното извършване на ВОП. На първо място в международните товарителници не е попълнена клетка 24, в която следва фигурират дата, подпис и печат на получателя. На следващо място липсват доказателства, че дружествата посочени като превозвачи в ЧМР действително са извършвали превоз на спорните плодове и зеленчуци. По делото не е установен разтоварният пункт на стоките, както и къде са били съхранявани същите. В този смисъл не са представени и складови разписки за заприходяване, респективно изписване на стоките. Следва да се има предвид и обстоятелството, че видно от заключението на вещото лице счетоводна сметка 304 "Стоки" не се води аналитично, което не дава възможност да се установи какви видове стоки са налични в края на периодите. Настоящата инстанция споделя изводите, че не може да се направи безспорен извод, че отчетените разходи за плодове и зеленчуци са документално обосновани, респективно, че е налице действителна доставка на стоки. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 135,93 лв. (хиляда сто тридесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение