Решение № 117 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5777/2007 г.

Решение № 117 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5777/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, във вр. с чл. 218и ГПК /отм/. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Е. И. С. срещу решение от 13.07.2007 г. по гр.д. № 426/2006 г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл. 97 ГПК. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът И. Т. Б. чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да се потвърди. Ответницата В. И. П. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С решение от 26.04.2006 г. по гр.д. № 2321/2004 г. Върховният касационен съд е отменил решение от 26.05.2004 г. по гр.д. № 200/2004 г. на Софийски окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане, за да се установят обстоятелствата за придобиване на собственост при условията на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и тяхното наличие по отношение на ищеца И. Б. по касационната жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд, като е оставил в сила решение от 28.11.2003 г. по гр.д. № 118/2001 г. на Етрополски РС, е признал за установено по отношение на П. С., починала в хода на процеса, на чието място са конституирани нейните наследници жалбоподателя Е. И. и ответницата В, че И. Б. е собственик на 600/1588 идеални части от дворно място, в м."З", с. Я., цялото от 1588кв., съставляващо п.VI-346 в кв.18 по плана на селото. За да уважи изцяло предявения иск за собственост на ответника по жалба И. Б. съдът е изследвал материалните предпоставки на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /действувала към 1994 г., когато същият е заплатил земята/ във връзка с обстоятелството съществувала ли е към влизане в сила на ЗСПЗЗ построена от ползвателя сграда в имота, даваща основание правата му да бъдат трансформирани. Установено е по делото, че И. Б. e признат за собственик с констативен нотариален акт № 207/1994 г. на нотариус при Етрополски РС по § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ на 600/1588идеални части от п.VI-346 в кв.18, по плана на с. Я.. На праводателката на жалбоподателя П. С., като наследник на Г. Г. починал 18.09.1991 г., с решение от 6.02.2001 г. на ПК Е. е възстановена собственост върху ливада от 978кв.м, която е част от п.VI-346 в кв.18 по плана на с. Я., и за което е получила Протокол за въвод от 15.06.2001 г. Софийски окръжен съд, при изяснена фактическа обстановка и възприемайки съдебно-техническите експертизи, приети по делото, е приел че ползвателят е имал право да изкупи земята поради обстоятелството, че находящата се в имота вилна сграда, построена 1972 г., отговаря на характеристиките за сграда по действащата тогава Наредба № 5 и нормата на § 18, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ. Предмет на изследване по делото е било именно фактическото състояние на предоставения за ползване имот, наличието и вида на застрояване като материална предпоставка за трансформация на правото на ползване в право на собственост, с оглед на което е решен спорът налице ли са основанията по § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ. В случая по делото е било установено, че И. Б. е подал молба до Община Е. за заплащане на земята. Последната след като се е уверила, че същият е ползувател на земята по смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че същият е застроен със сграда до 1991 г. и не подлежи на възстановяване на граждани в съществуващи или възстановими граници по данни от общинската поземлена комисия, е определила цената, която следва да заплати ползувателя. Към момента на учредяване на правото на ползване земята е била държавна, респективно-общинска собственост и поради невъзстановяването на собствеността на физически лица към 1994 г., е запазила статута си на такава към момента на заплащането й от И. Б. В случая е приложима разпоредба е § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и изискуемите от нея условия за придобиване от ползувателя правото на собственост върху нея са били налице, когато на същият е било разрешено от общината да заплати същата. Ограниченията при реституцията на земеделски имоти са обстоятелства с доказателствена тежест за онзи, който черпи права от тях. Ответникът черпи права от една предвидена в ЗСПЗЗ ограничителна хипотеза - осъществено строителство, даващо право да се изкупи земята и нейното заплащане и е установил основание за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и наличието на материалните законови предпоставки за трансформацията. Жалбоподателят, като наследник на П. С., от една страна не е доказал, че имотът на И. Б. и този, за който са били признати реституционни права на праводателката му са идентични, а от друга не е оборил наличието на предпоставките на § 4а, ал. 5 ПР на ЗСПЗЗ, предвиждаща, че когато правото на ползвателят е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост като я заплати. С решение Общинската поземлена комисия е възстановила собственост върху земеделска земя през 2001 г.на наследодателката на жалбоподателя и то в съществуващи граници на нива от 978 кв. м., която е само част от п.VI-346 в кв.18 по плана на с. Я. и по делото не е било установено, че спорните 600 кв. м. са били част от нивата на праводателката на жалбоподателя, а по-скоро съставляват останалата част от парцел **** в кв. 18 по плана на с. Я., който целият е с площ от 1588 кв. м. установено по делото също така, че именно липсата на претенции за възстановяване на собственост върху нея на граждани към 1994 г. е дало основание на общината да счита тази земя за своя и да разреши нейното изкупуване от ползувателя при условията на § 5 от ПР на ППЗСПЗЗ /редакция 1992 г./. В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е посочено, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. В случая чрез метода на изключването законодателят е дефинирал категорията "общинска собственост" върху земеделски земи. Разпоредбата на § 4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ има предвид именно случаите, когато правото на ползвателя е учредено върху земя, която не принадлежи на граждани, за разлика от хипотезите на § 4а, ал. 1 и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, в които правото на ползвателя е учредено върху земеделски земи на граждани. В тежест на жалбоподателят е било да установи, че спорната земя подлежи на възстановяване на бивши собственици, а не е била общинска към момента на заплащането й. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 64 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника И направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лева. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о