Решение № 6831 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2014 г.

Решение № 6831 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Лиляна Кирилова Хафтарчик против решение № 2375 от 09.04.2014 г. и допълнително решение № 4929 от 16.07.2014 г., постановени по адм. д. № 2416/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваните решения, като постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решенията да бъдат отменени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Комисията за защита от дискриминация, в писмено становище, оспорва касационните жалби и моли обжалваните решения да бъдат оставени в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби са подадена в срок и са допустими. Касационната жалба срещу постановеното по делото решение № 2375 от 09.04.2014 г. е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Лиляна Кирилова Хафтарчик против заповед № СПО- 29/15.02.2013 г. на председателя на Комисията за защита от дискриминация, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. Решението е законосъобразно и обосновано. Изводът на първоинстанционния съд, че длъжността, заемана от жалбоподателката е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, поради което спрямо нея е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че Лиляна Хафтарчик е заемала длъжността началник отдел "Деловодство и информационно обслужване" в Дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" в Комисията за защита от дискриминация. Съобразно Правилника за устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация (ПУДКЗД) в редакцията му ДВ бр. 92/2008 г. общата администрация на комисията е организирана в две дирекции - "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността" и "Административно-правно и информационно обслужване", като в последната дирекция има два отдела - "Правен" и "Деловодство и информационно обслужване" (чл. 18, 21 и 22). С изменението на ПУДКЗД, в сила от 29.01.2013 г., дирекциите в общата администрация са "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността" и "Административно-правно обслужване", като в последната дирекция отделите са премахнати (чл. 18, ал. 2 и изменените чл. 21 и 22 от ПУДКЗД). Видно от приложеното по делото поименно длъжностно разписание в сила от 05.10.2012 г., е, че дирекция "Административно-правно и информационно обслужване" се е състояла от два отдела - правен и деловодство и информационно обслужване като жалбоподателката е заемала длъжността началник на отдел "Деловодство и информационно обслужване". Въз основа на промяната в ПУДКЗД органът по назначаването е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 29.01.2013 г., съгласно което отделите в дирекция "Административно-правно обслужване" са премахнати, съответно не е налице и длъжността "началник отдел". При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. В случая е налице реално съкращаване на длъжността, която е престанала да съществува, както нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Неправилно съдът е открил производство по оспорване на истинността на заповед № ЧР-13/04.02.2013 г. на председателя на КЗД, с което е утвърдено новото длъжностно разписание, на решение № 8/03.01.2013 на КЗД, с което е изменен ПУДКЗД и на протокол 8 от заседание на КЗД на 03.01.2013 г., на което е взето цитираното решение, тъй като посочените писмени доказателства са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. В правомощията на председателя на КЗД, в качеството му на орган по назначаването и в съответствие с чл. 9, т. 5 от ПУДКЗД, е да утвърди длъжностното разписание на администрацията на комисията в съответствие с приетата структура в ПУДКЗД, като утвърждаването може да стане и с подписа на органа по назначаването върху самото длъжностно разписание, без да е необходимо издаването на изрична заповед, поради което доводът на касаторката, че заповед № ЧР-13/04.02.2013 г. е издадена от некомпетентен орган е неоснователен. В случая длъжностното разписание е в съответствие с приетите изменения на ПУДКЗД. Що се отнася до решение № 8/03.01.2013 на КЗД, с което е изменен ПУДКЗД и протокол № 8 от заседание на КЗД на 03.01.2013 г., то същите са относими към правилността на приетите изменения в ПУДКЗД, който акт не е предмет на съдебен контрол. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд правилникът е действащ подзаконов нормативен акт, приет на основание чл. 46, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и оспорването му следва да се осъществи по друг предвиден в закона ред. Ето защо и искането на касаторката в допълнението към касационната жалба за приемане за съвместно разглеждане на жалба срещу ПУДКЗД е недопустимо. От една страна в касационното производство не може да се предявява жалба срещу административен акт, който не е бил предмет на контрол в първоинстанционното производство, от друга страна, както се посочи по-горе оспорването на подзаконов нормативен акт се разглежда по друг предвиден в закона ред и не може да се съединява с оспорване на индивидуален административен акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на дискриминация по чл. 21 от Закона за защита от дискриминация. Такива доводи в първоинстанционното производство не са правени и съответно доказателства не са събирани, а в касационното производство са недопустими нови фактически основания съобразно чл. 220 АПК. Поставените в касационната жалба въпроси към касационната инстанция относно приложението на правни норми от Закона за администрацията и относно наличието на дискриминация, са недопустими, тъй като предмет на касационното производство е проверка на правилността, допустимостта и валидността на обжалваното съдебно решение. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Постановеното по делото допълнително решение също е правилно. С него е решен въпроса по предявения инцидентен установителен иск, за което са изложени и подробни съображения в първоначалното решение, а както бе посочено по-горе оспорените писмени доказателства са неотносими към законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, предмет на първоинстанционния съдебен контрол. С оглед на изложеното обжалваните решения са правилни и не са налице сочените касационни основания за тяхната отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същите са валидни и допустими, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,