Решение № 5364 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16417/2013 г.

Решение № 5364 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16417/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, срещу решение № 262 от 04.11.2013 г. по адм. д. № 323/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, пети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Петър Тимонов Ванчев, от гр. Хасково, чрез процесуалния си представител адвокат Челебиев, поддържа теза за законосъобразност на съдебния акт и моли последния да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 262 от 4.11.2013 г. по адм. д. № 323/2013 г., Административен съд - гр. Хасково, пети състав, е отменил решение № Ж-58-1 от 05.09.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 261-01-595-4 от 25.07.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Хасково. Съдебният акт е постановен при неправилен прочит на събраните по делото доказателства, с оглед тяхната релевантност за спорните правоотношения и относимите към последните правни норми. Основните спорни въпроси по първоначалното дело са се свеждали до следното: дължи ли Петър Тимонов Ванчев от гр. Хасково възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица за периода 04.03.2008 г. - 03.12.2008 г. и в частност налице ли е недобросъвестност от негова страна. От събраните доказателства се установява, че на 24.03.2008 г. Ванчев е подал до директора на ТП на НОИ - гр. Хасково заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, в което е посочил, че трудовото му правоотношение е прекратено на 04.03.2008 г. Последното е било с "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, клон гр. Хасково. В декларацията от същата дата към цитираното заявление той посочва изрично, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. В декларация от 31.03.2008 г. със свободен текст, лицето заявява, че за периода 2007 г. до 31.12.2008 г. не е започвал дейност като земеделски производител и не подлежи на осигуряване като такъв. При извършената от контролните органи на ТП на НОИ - гр. Хасково, проверка обективирана в протокол № 1 от 15.07.2013 г. е констатирано, че съгласно регистъра на самоосигуряващите се лица, Ванчев обявява упражняване на дейност от 15.02.2008 г., като земеделски производител и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, като осигуряването не е прекратено, нито са налице данни за деклариране на прекратяване на дейността. Последните обстоятелства се потвърждават и от представените с касационната жалба декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 28.08.2009 г. и писмо от 12.11.2013 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив. От последната категорично се установява, че освен декларацията от 28.09.2009 г., с начало на дейност от 15.02.2008 г., Ванчев не е подавал други декларации. От представеното пред органите на ТП на НОИ - гр. Хасково по време на проверката удостоверение № 1344 от 17.06.2013 г. на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Хасково, е било установено, че Ванчев е регистриран като земеделски производител на 09.04.2002 г., с последващи заверки на 25.03.2005 г., 08.02.2007 г., 15.02.2008 г., 09.01.2009 г., 22.03.2010 г., 25.02.2011 г., 24.02.2012 г. и 21.02.2013 г. Наред с това лицето е подало до ТП на НОИ - гр. Хасково молба с вх. № К-8794 от 02.07.2013 г. за заверка на осигурителен стаж и доход в качеството му на самоосигуряващо се лице - земеделски производител, за периода 25.03.2005 г. до 31.12.2012 г. Всички тези констатации на контролните органи не са оборени от жалбоподателя по първоначалното дело. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (редакция от 19.02.2008 г.), започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. При липса на цитираната декларация, наличие на данни за осигуряване и за заверяване на дейността му като земеделски производител, включително и за 2008 г. не може да се направят изводи, че Ванчев не е осъществявал такава дейност и през периода 04.03.2008 г. - 03.12.2008 г., когато е получавал обезщетение за безработица. Първоинстанционният съд е приел, че лицето е получило неоснователно процесното обезщетение за безработица, но тъй като било добросъвестно получено, то не се дължало връщането му. Този извод на съда е неправилен, тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства. Изложените в настоящите мотиви факти недвусмислено сочат, че Ванчев е бил наясно за упражняваната от него дейност като земеделски производител (предприел е действия за заверяване на дейността си като земеделски производител, включително и за 2008 г., внасял е осигурителни вноски, изискал е заверяване на осигурителен стаж за периода 25.03.2005 г. до 31.12.2012 г). Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Съдът не е съобразил също така, че съгласно чл. 54е КСО дори добросъвестно получено парично обезщетение за безработица подлежи на възстановяване. В случая обаче като недобросъвестно, лицето дължи лихви в размера по чл. 113 КСО. По изложените в тези мотиви съображения постановеното решение се отменя. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което се постановява ново решение по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Предвид изхода на спора и направеното от ответника искане, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ТП на НОИ - гр. Хасково се присъжда сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,