Решение № 8537 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2014 г.

Решение № 8537 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик против решение № 153/10.03.2014 г. по адм. дело № 965/2013 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Христо Николов Кълвачев, от гр. Пазарджик изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 153/10.03.2014 г. по адм. дело № 965/2013 г. Административен съд - гр. Пазарджик е отменил решение № Ж - 109 # 1/22.11.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № Ра - 395/11.10.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. Приел е, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправни разпоредби - основание за отмяната им по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на основание болничен лист № А20081246602, издаден от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД гр. Пловдив за периода 24.05.2009 г. - 23.06.2009 г. на Христо Кълвачев е изплатено парично обезщетение в размер на 776,95 лева за временна неработоспособност поради общо заболяване, от които 155,39 лева за периода на неработоспособност през месец май 2009 г. При ревизия на Община Батак, контролните органи на НОИ са установили, че за месец май 2009 г. същата в качеството й на осигурител на Кълвачев е подала декларация обр. № 1 в регистър на осигурените лица, в която фигурират данни за пълен работен месец през месец май 2009 г. и не са посочени дните на отпуск за временна неработоспособност. Въз основа на тези данни ревизиращият екип е достигнал да извода, че лицето е упражнявало трудова дейност в периода на временна неработоспособност от 24.05.2009 г. - 31.05.2009 г., което е в нарушение на режима, определен от здравните органи на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е издал оспорените административни актове. Начисленото и изплатено трудово възнаграждение за целия месец май 2009 г. е продиктувано от ранното начисляване на заплатите в Община Батак и по-късното представяне на болничния лист. Осигуреното лице е възстановило изплатените му суми съгласно квитанция № 13 от 10.02.2014 г. Видно от приложената по делото епикриза на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив е, че в периода 24.05.2009 г. - 27.05.2009 г. (неделя - сряда) Христо Кълвачев е бил хоспитализиран и му е проведено интервенционално лечение в условие на спешност в лечебното заведение. Събраните гласни доказателства установяват, че същият не е изпълнявал трудови функции до края на месеца. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Органите на НОИ не са съобразили фактическите положения, свързани с характера на заболяването, осъществената медицинска интервенция, пребиваването на осигуреното лице в болничното заведение, които опровергават възприетите констатации за нарушение режима, предписан от здравните органи. Сами по себе си възприетите от тях обстоятелства не са годни фактически основания, които да обосноват наличието на поведение, действия или бездействия, от които да се направи обоснован извод за нарушение по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО. Същите се характеризират с липса на конкретност и не отчитат останалите факти по случая. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение