Решение № 729 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 839/2008 г.

Решение № 729 от 16.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 839/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството по адм. д. № 839/2008 г. е образувано по повод на постъпило във Върховния административен съд с вх. № 13220/4.09.2008 г. искане от Николай Василев - министър на държавната администрация и административната реформа, за тълкуване на решение № 8105 от 2.07.2008 г. на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 839/2008 г. по описа на Върховния административен съд. В открито съдебно заседание молителят, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа молбата и моли да бъде уважена. Счита, че решението съдържа взаимноизключващи се правни твърдения, водещи до взаимноизключващи се правни резултати и поради това е неясно и се нуждае от тълкуване. Представени са писмени бележки с подробни съображения. От ответника по молбата - "АПИС - Христович" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Васил Любомиров Христович е постъпил писмен отговор, в който се моли искането да бъде отхвърлено като недопустимо или да се постанови тълкувателно решение, с което да се потвърдят изложените в мотивите изводи. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез пълномощника си оспорва молбата. Счита, че искането за тълкуване е процесуално недопустимо, тъй като липсва интерес от тълкуване. Заявява, че на тълкуване подлежат решения, които са неясни и поради това е невъзможно или затруднено прилагането на правните последици, произтичащи от тях. В случая волята на съда е достатъчно ясно формулирана в диспозитива на решението, поради което е налице опит за изменение на едно влязло в сила решение. В Административнопроцесуалния кодекс (АПК) не е уреден въпроса за тълкуване на съдебните актове, постановени от административните съдилища, респективно от Върховния административен съд, поради което по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК следва да намерят приложение разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно действащия към настоящия момент ГПК - чл. 251, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. С оглед изложеното, настоящото производство е с правно основание чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. За да се произнесе по молбата, с която е сезиран, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: С решение № 8105 от 2.07.2008 г. по адм. д. № 839/2008 г. тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1060 от 29.11.2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-666/2007 година. С посоченото решение Комисията за защита на конкуренцията: 1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Апис - Христович" ЕООД, гр. София срещу Решение № ФС-300/30.10.2007 г. на Министъра на Държавната администрация и административната реформа, с което се открива процедурата за възлагане на обществената поръчка с предмет: "Доставка, инсталиране, предоставяне право на ползване, актуализация и поддръжка на справочна информационна система за нуждите на държавната администрация", 2. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по преписката по отношение на искането за постановяване нищожност на Решение № ФС-300/30.10.2007 г. на Министъра на Държавната администрация и административната реформа, с което се открива процедурата за възлагане на горепосочената обществена поръчка, както и по отношение на искането за установяване на извършено нарушение на чл. 23 и чл. 45а, ал. 3, т. 1 ЗОП и 3. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за присъждане на разноски. Решението на Върховния административен съд е постановено в производство по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и е окончателно. Като неподлежащо на последващо обжалване пред по-горна съдебна инстанция, същото е влязло в законна сила. Съдебното решение няма осъдителен диспозитив, което обаче не означава, че само осъдителните решения се нуждаят от тълкуване, в какъвто смисъл е възражението на ответника по молбата за тълкуване. В тази връзка може да се приеме, че то не е изпълнено. Искането за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничено със срок, а в случая е подадено и от надлежна страна - участник в съдебното производство. Предвид изложените обстоятелства, молбата на министъра на държавната администрация и административната реформа е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. А то е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на съдебния акт, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства. В противен случай може да се замени волята на съда и да се пререши правният спор по същество, което е недопустимо по реда на тълкуването. Дори да е неправилно, след като няма ред за последващо обжалване, съдебният акт влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат. По реда на тълкуването не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение. С оглед тези общи принципни правила, в конкретния случай така постановеното на девет страници съдебно решение не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и базирана на безспорно установената по делото сложна фактическа и правна обстановка. При внимателен прочит на решението, дори и без съпоставка с приетите доказателства се установява като краен резултат, че Решение № ФС - 300 / 30.10.2007 г. на Министъра на Държавната администрация и административната реформа, с което се открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка, инсталиране, предоставяне право на ползване, актуализация и поддръжка на справочна информационна система за нуждите на държавната администрация", е законосъобразно. Именно затова в съдебното решение, на което се иска тълкуване, изрично е посочено, че "Изложените от КЗК съображения за неоснователност на оплакванията в жалбата на "АПИС - Христович" ЕООД, гр. София по отношение на незаконосъобразността на обжалвания административен акт се споделят и от съдебната инстанция и не е необходимо да се приповтарят отново и в настоящото решение. Разсъжденията на тричленния състав на ВАС относно компетентността на министъра на държавната администрация и административната реформа да открива процедура за провеждане на обществена поръчка не само за нуждите на държавната администрация, а и за нуждите на училища и кметства са хипотетични. Изрично в съдебното решение е посочено, че "дори и да се приеме за основателно оплакването на жалбоподателя, че Министъра на държавната администрация и административната реформа не е компетентен да открива процедура за провеждане на обществена поръчка за училища и за кметства, а само за нуждите на държавната администрация, актът не може да бъде прогласен за нищожен", а за извода, че "този министър извън материалната си компетентност е открил процедура за доставка, инсталиране, предоставяне на право на ползване, актуализиране и обслужване на справочна информационна система (СИС) за 4250 локални работни станции (от които 600 броя - училищни работни станции и 650 работни станции - за кметства в страната), освен и за 2000 сървъри в локални мрежи за държавната администрация на Република България, за срок от четири години", изрично е отразено, че "това е без правно значение, след като договорът за възлагане на обществената поръчка вече е сключен". Следователно това не е решаващият мотив на съда за да постанови този резултат и да остави в сила обжалваното пред него решение на КЗК, защото ако той беше решаващ, то диспозитива щеше да е друг - не оставя в сила, а отменя решението на КЗК. Освен това, когато компетентността на един орган е установена със закон, а в случая това е Закона за държавния бюджет, не следва да се обсъжда допълнително този въпрос. В искането за тълкуване обстойно са развити съображения, че производството, което се развива пред ВАС е първоинстанционно съдебно. Настоящият състав на ВАС намира, че такъв извод от изложеното в съдебното решение не може да бъде направен. Фактът, че е използвано наименованието "жалба" и "жалбоподател", а не "касационна жалба" и "касационен жалбоподател" не е релевантно обстоятелство. Още по-малко може да се изгради такъв извод от заявлението на прокурора дали ще вземе участие или няма да участва в това производство. Дори и да е задължително неговото участие, съдът не може да задължи прокурора ако той не желае това. Въпросът за статута на Комисията за защита на конкуренцията и актовете, които постановява, респективно за характера на производството пред Върховния административен съд - първоинстанционно или касационно, не може да бъде обсъждан в производството по тълкуване на влязлото в сила решение. Съдебното решение е постановено при ясното съзнание на съда, че производството се развива по правилата на касационното производство и приемането на обратното сега в това решение означава пререшаване на делото, което е недопустимо в хипотезата на тълкуване на вече постановено и влязло в сила решение. Очевидно съдебното решение не е разбрано правилно, но още по объркващо би било ако съдът беше приел, че не само акта на възложителя - решение № ФС-300 /30.10.2007 г. на министъра на държавната администрация и административната реформа, а и решението на КЗК № 1060 от 29.11.2007 г. е административен, а не правораздавателен акт. С оглед всичко изложено до тук се налага извода, че волята на съда по отношение на решението на КЗК, което е било предмет на съдебен контрол пред ВАС по силата на чл. 122е от ЗОП и по отношение на което именно се дължи произнасяне с диспозитив, а не по отношение на административния акт на възложителя, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Няма взаимноизключващи се правни твърдения, които да водят до взаимноизключващи се правни резултати. Решение № ФС-300/30.10.2007 г. на Министъра на Държавната администрация и административната реформа, с което се открива процедурата за възлагане на процесната обществена поръчка е издадено в рамките на компетентността на министъра на ДААР. Подадената молба за тълкуване е неоснователна и ще трябва да бъде оставена без уважение. Тъй като решението, на което се иска тълкуване не подлежи на обжалване пред по-горната съдебна инстанция - петчленен състав на ВАС, съобразно с разпоредбата на чл. 122е от ЗОП и чл. 251, ал. 5 от ГПК, и настоящото решение е окончателно. Воден от горното и на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 251 от ГПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,