Решение № 6634 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2021 г.

Решение № 6634 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, приподписана от юрк. Г., срещу Решение № 5950 от 30.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1574/2020 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 536/27.11.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е постановено при нарушения на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда за недължимост на определените задължения за водовземане за аквакултури и свързаните с тях дейности, като счита, че съдът неправилно тълкува измененията на разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите. По подробно изложени съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения АУПДВ. Ответникът по касационната жалба – "П. А. Л. - БГ" ЕООД, чрез процесуален представител адв. М. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на АУПДВ № 536/27.11.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, с който на "П. А. Л. - БГ" ЕООД са установени задължения в размер на 2 402, 40 лева главница и лихви за забава в размер на 190, 21 лева, произтичащи от такса за водовземане от повърхностен воден обект – река Широколъшка, десен приток на река Въча, в землището на с. Настан, общ. Девин, обл. Смолян, с място на водоползването рибарник "Девин - 2", ноходящ се в местността "Китово ханче" за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., осъществено въз основа на Разрешително за водоползване № 300137/17.10.2003 г. (с нов номер 31160043) на Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, с продължен последователно срок с Акт за Продължаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 300137/30.08.2007 г. и Решение № РР-1263/16.06.2011 г. и двете на Директор на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, до 17.10.2016 г., вкл. с последния административен акт е изменен номерът на разрешението и целта на ползването от "риборазвъждане" на "аквакултури и свързаните с тях дейности". С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "П. А. Л. - БГ" ЕООД посочения АУПДВ № 536/27.11.2019. За да уважи жалбата на дружеството съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и при липса на нарушение на административно-производствените правила при съставянето му, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че при издаване на акта е спазен редът за отправяне на покана за доброволно изпълнение в 7-дневен срок от връчването й, както и за уведомяване за започване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане съгласно чл. 26 АПК. Според съда обаче, органът погрешно е приложил нормата на чл. 194 от Закона на водите (ЗВ). За да формира този извод съдът е установил, че за процесния период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г., "П. А. Л. - БГ" ЕООД е използвал воден обект - река Широколъшка, десен приток на река Въча, в землището на с. Настан, общ. Девин, обл. Смолян, с място на водоползването рибарник "Девин- 2", ноходящ се в местността "Китово ханче", с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, за което не се спори, че не е заплатил такса. Въз основа на така установеното от фактическа страна и при съобразяване целта на водовземането, след подробен анализ на относимите законови разпоредби, по същество на спора, съдът е приел, че дружеството попада в изключенията, които са освободени от такса, на основание чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, тъй като водовземането се отнася за аквакултури и свързани с тях дейности. Решението е правилно. Спорът не е по фактите, а единствено и само по приложението на материалния закон. Съдът е установил правилно релевантните за спора обстоятелства и е формирал краен извод в съответствие с приложимия материален закон, който е тълкувал правилно, противно на доводите на касатора. За процесния период е действала разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ в редакцията ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., съгласно която не се заплаща такса за правото на използване на водите по ал. 1 в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ – когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Буквалното и систематично тълкуване на тази законова разпоредба налага еднозначен извод, че освободени от такса са именно случаите, в които се извършва водовземане с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. От съдържанието на издаденото на "П. А. Л. - БГ" ЕООД разрешително е видно, че като цел на разрешителното е вписано за водовземане от подземна вода с цел "аквакултури и свързаните с тях дейности", поради което съгласно текста на посочените разпоредби и трайната съдебна практика на ВАС, дружеството не дължи такса за водовземане, а издаденият АУПДВ е незаконосъобразен. Неоснователни са доводите на касатора за дължимост на установените с оспорения АУПДВ такси. Действително в първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите в т. 1 е било предвидено заплащане на такса за водовземане и по т. 2, буква "б"- такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Правилно съдът е посочил, че с изменението на ЗВ /ДВ, бр. 36 от 2008 г. / са направени две изменения в чл. 194 от същия, а именно – отменена е буква "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което е отпаднало задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Същевременно, приета е нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ, съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Граматичният анализ на горепосочените изменения в разпоредбата на чл. 194 ЗВ сочи, че още през 2008 г. е отпаднало задължението както за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ, така и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Най-сетне следва да се отбележи, че считано от 27.11.2018 г. нормата на чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ е претърпяла последваща промяна, като е посочено, че таксите по ал. 1 не се дължат в случаите на "ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности", а сега действащата редакция на същия текст от закона – съгласно изм. с ДВ бр. бр. 25 от 2019 г. е пределно ясна и е в смисъл, че таксите по ал. 1 не се дължат "на водовземане за аквакултури по чл. 44 и на ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности" (от мотивите към законопроекта ясно личи, че целта на посоченото изменение е именно преодоляването на налаганото тълкуване на закона от Басейновите дирекция, което по същество има за последица неравно третиране на равнопоставени субекти, а и е в противоречие с основния принцип на чл. 8, ал. 2 от Закона за водите – за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица). Или възприетият от законодателя критерий за освобождаване от таксата е с оглед целта на използване на водите, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на "П. А. Л. - БГ" ЕООД разрешително цел на водовземането. Или издаденото на "П. А. Л. - БГ" ЕООД разрешително е за водовземане по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗВ, но се обхваща от изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, защото определящо за дължимостта на таксата за използване (водовземане и ползване), както правилно посочва и съдът в обжалваното решение, не е разрешителното, а вида дейност и целта, за който се използва водния обект, а в процесния случай изрично в разрешителното за водовземане на "П. А. Л. - БГ" ЕООД е записано, че е за аквакултури. (в същия смисъл Решение № 2924 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9411/2020 г., VIII о., Решение № 2190 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3925/2018 г., I о., Решение № 9496/19.06.2019 г., ВАС, Първо отделение, Решение № 2190/15.02.2019 г., ВАС, Първо отделение, Решение № 8732/12.07.2016 г., ВАС, Трето отделение и др.). По изложените по-горе мотиви настоящият касационен състав намира, че установените на "П. А. Л. - БГ" ЕООД с оспорения АУПДВ задължения за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. са незаконосъобразни. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция следва да бъде уважено, съобразно с представените доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,