Решение № 1237 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2008 г.

Решение № 1237 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г., град В., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу въззивно решение от 21.01.2008 г. по гр. д.№ 289/2007 г. на Монтанския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Според касатора въззивният съд не е обсъдил всички наведени доводи. В нарушение на процесуалните правила не е назначена поисканата още с исковата молба техническа експертиза със задача да даде заключение дали процесният имот е идентичен с този, за който ответникът твърди, че е придобил през 2002 г. от А. Д. И. с договор за покупко-продажба. Ответникът по касационната жалба В. И. В., град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./. Същата е и процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за ползване. С нея се обжалва решение на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, по спор за парични вземания с цена по-малка от 5000 лв. Според разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ производството по такива спорове е двуинстанционно. С постановяването на въззивното решение от 21.01.2008 г. по гр. д. № 289/2007 г. на Монтанския окръжен съд по отношение на този иск, е налице влязъл в сила съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен контрол съобразно разпоредбата на чл. 219, б. "а" ГПК /отм./. Посоченото въззивно решение в тази част е окончателно и с него е приключено двуинстанционното съдебно производство. Относно основателността на жалбата в допустимата и част за ревандикационния иск, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Монтанският окръжен съд е оставил в сила решение от 4.06.2007 г. по гр. д. № 75/2007 г. на Берковския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Н. Г. срещу В. И. В. иск за предаване владението на недвижим имот - ливада с площ от 3 000 дка, находяща се в м. "А" в землището на град В., при граници: шосе, П. К. и М., като неоснователен. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение от 21.03.2000 г. по гр. д. № 130/1999 г. на Берковския районен съд е непротивопоставимо на ответника, тъй като не е установена идентичност на имота, предмет на това дело и процесния, който се владее от ответника въз основа на договор за покупко-продажба от 2002 г. Обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за това дали процесният имот е идентичен с този, който ответникът владее въз основа на договор за покупко-продажба от 2002 г., сключен с А. Д. И. В нарушение на разпоредбите на чл. 186 ГПК (отм.) и чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) са направени изводи за неоснователност на иска без да бъде изяснен този въпрос. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което с експертиза съобразно изискванията на ТР № 1/4.01.2001 г. ОСГК на ВКС, т. 10 се установи дали процесният имот е идентичен с този, който се владее от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на III г.о.