Решение № 14243 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2019 г.

Решение № 14243 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Д. Митов, от [населено място], [адрес], е предявил искане за отмяна на влязлото в сила решение № 3217/6.03.2019 г., постановено по адм. дело № 8733/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е оставено в сила решение № 2715 от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 9883/2015 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което са отменени заповед № ДК-10-ЮЗР-76/4.06.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР и разрешение за строеж № 305/10.10.2013 г. на главния архитект на район "Витоша" за строеж: "Второстепенна постройка – лятна кухня със застроена площ 50 кв. м.", намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-1472, кв. 75 по плана на с. Владая. Искателят заявява собствени права върху имота, за което представя писмени доказателства. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, в качеството на приобретател на право на ползване по отношение принадлежащата на Л. Ризова част от имота - самостоятелен обект в жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от дворното място, и титуляр на право на собственост по отношение идеални части от терена, не е конституиран като заинтересована страна и не е взел участие в съдебното производство. Твърди, че черпи права от договор за дарение на недвижим имот от 22.06.2007 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 23.05.2019 г., поради което е следвало да участва в спора относно законосъобразността на разрешението за строеж. Иска се съдебното решение да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане. Ответниците по искането: началникът на РДНСК - София и Главният архитект на район "Витоша" при Столична община, чрез процесуалните си представители, оспорват искането. Ответницата А. Димитрова, чрез адвокат Сачанска от САК, оспорва искането. Претендира разноски. Ответниците: Л. Ризова, М. Димитрова и Р. Димитрова, не се ангажират становища по искането. Искането за отмяна е процесуално допустимо, но неоснователно, по следните съображения: С решение № 2715 от 23.04.2018 г., постановено по адм. дело № 9883/2015 г., по жалба на А. Димитрова, АССГ е отменил заповед № ДК-10-ЮЗР-76/4.06.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е отхвърлена жалбата й срещу разрешение за строеж № 305/10.10.2013 г. на главния архитект на район "Витоша" за строеж: "Второстепенна постройка – лятна кухня със застроена площ 50 кв. м.", намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІІ-1472, кв. 75 по плана на с. Владая, район "Витоша" СО, издадено от Главния архитект на "Витоша" СО. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 и чл. 183, ал. 1 от Закона за устройство на територията. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експерти е счел, че е за процесния УПИ не е предвидено допълващо застрояване по действащия ПУП, одобрен със заповед № РД-50-09-541/31.11.1987 г. на главния архитект на гр. София. Издадената виза за проучване и проектиране от 10.05.2013 г. за УПИ ХІІ-1472, кв. 75 по плана на с. Владая е била оспорена и отменена с влязло в сила съдебно решение. Съдът е посочил, че при издаване на разрешението на строеж не е спазено и изискването за наличие на договор с нотариална заверка на подписите с останалите съсобственици на поземления имот. Така постановеното съдебно решение е оставено в сила от тричленен състав на Върховния административен съд. Обосновавайки искането си за отмяна, Д. Митов твърди, че е собственик на идеални части от терена и притежава ограничено вещно право на ползване по отношение самостоятелен обект в жилищна сграда, построена в имота, засегнат от обжалваното разрешение за строеж. Позовава се на процесуална легитимация за участие в производството като заинтересована страна, произтичаща от нотариален акт № 58 от 22.06.2007 г., т. ІІ, д. № 238/2007 г. на нотариус № 049, с район на действие Районен съд, гр. София и нотариален акт № 85 от 23.05.2019 г., т. І, д. 16/2019 г. на нотариус № 329 с район на действие Районен съд, гр. София, като собственик на 1/2 ид. ч. от 931/1332 ид. ч. от от поземлен имот с идентификатор 11394.1798.1472 по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Владая, СО, по давностно владение. С първият от тях установява вещното си право на ползване по отношение принадлежащ на Л. Ризова - жалбоподателка пред тричленния състав, самостоятелен обект в находящата се в имота двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от дворното място. Вторият нотариален акт е съставен след приключване на устните състезания по делото на 6.03.2019 г., поради което не може да служи като годен доказателствен източник за целите на настоящото отменително производство. Право да искат отмяна на влязло в сила решение имат трети лица, за които то е неблагоприятно и има сила и които са имали обезпечено право на участие в делото. Този кръг субекти могат да искат отмяна на съдебен акт, който има действие спрямо тях, само на основанието по чл. 246, ал. 1 Кодекса, т. е. поради самото си неучастие. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК брани задължителната процесуална легитимация на неучаствалото в делото лице, а правото на отмяна в тази хипотеза възниква от кумулативното наличие на три предпоставки: 1) решението да поражда правни последици за лицето; 2) тези последици да са неблагоприятни; и 3) лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. Достатъчно е да не е налице една от тези предпоставки, за да се приеме, че искането е неоснователно. В случая изброените предпоставки по отношение на искателя в настоящото производство не са изпълнени. Последният не е адресат на оспорения пред АССГ административен акт и този акт не накърнява негови права и законни интереси, поради което няма обезпечено от закона право на участие в съдебния процес. Предмет на административното дело пред решаващия съд е преобразуващото право на отмяна на административния акт, което възниква от посочените в чл. 146 АПК отменителни основания и принадлежи на носителя на засегнатото от акта материално субективно право (чл. 120, ал. 2 от Конституцията, чл. 147, ал. 1 АПК). Принадлежността на субективното право обуславя активната легитимация на жалбоподателя, т. е. възможността да се претендира защита срещу действието на административния акт. Съдебното производство по обжалване на решенията на РДНСК по чл. 216 ЗУТ се развива само между участниците в административното производство - заявителят и компетентният да се произнесе по искането им орган. В производството пред решаващия съд страни са жалбоподателката, инициирала административното производство, органът, който е издал заповедта и титулярът на разрешението за строеж. Искателят в настоящото производство не е адресат на отменения акт за строеж в поземления имот, върху който претендира права, респ. не е заинтересовано лице по смисъла на закона в конкретното административно правоотношение, поради което и не е конституиран като страна в производството пред АССГ, т. к. участието му не е било задължително. Като титуляр на вещно право на ползване по отношение част от имота, Ризов не е е имал гарантирано право на участие в процеса като заинтересована страна, т. к. такава е само страната в чиято полза е издадено разрешението за строеж, предмет на заповедта. Ето защо и постановеното решение не е неблагоприятно спрямо него, т. к. по никакъв начин не го засяга - не нарушава с нищо правото му на ползване и/или съсобственост в общите части, още повече, че издаденото в полза на друг съсобственик РС е отменено. При условие, че искателят не е бил конституиран като страна по делото, той не може да претендира отмяна на постановеното от административния съд решение и на алтернативно посоченото в обстоятелствената част на искането основание - чл. 239, т. 1 АПК. Отмяна по този ред може да бъде инициирана само от страна по делото - чл. 221, ал. 2, вр. чл. 238, ал. 1 АПК, каквато Ризов не е. При липсата на релевираното отменително основание, искането подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 4, вр. с чл. 249 АПК, в полза на ответницата А. Димитрова следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 300 лева, чието заплащане е установено с представения по делото договор за правна защита и съдействие № 776812/27.06.2019 г. Останалата част, до пълния заявен със списъка по чл. 80 ГПК и претендиран за репарация размер от 700 лева, не се дължи, поради липса на надлежни доказателства за реалното им извършване. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,