Решение № 3185 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 744/2009 г.

Решение № 3185 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 744/2009 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Лидия Илиева Димитрова от гр. София, против Решение № 1129/2.12.08 г., постановено по адм. д. № 4390/08 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорване на Решение № 191/01.07.2008 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУ"СО"), отхвърлящо жалба на касаторката против Разпореждане № 3207066595/1 от 04.01.2008 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при СУ "СО". Поддържа се оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателката счита, че то е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на правните норми, тъй като прекратената й пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 КСО, с оспорения пенсионен акт, е била отпусната пожизнено с Разпореждане № 520390/7.03.94 г. и всяко последващо преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза, вкл. процесното от 26.02.02 г., не е можело да я засегне. Твърди, че по нейно искане са се произнесли както ТЕЛК, така и специализираната НЕЛК, като молбата й е била обусловена не от желание за установяване на степен на ТНР от увреждането, причинено от професионалната болест и причинната връзка между тях, а от съвсем други причини - определяне на по-висок процент ТНР, вследствие на влошеното й общо здравословно състояние; определяне на "чужда помощ" и др., които искания са били мотивирани от негативното развитие на общото й здраве през годините. Настоява за отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на искането й по същество, като бъдат отменени първоначално оспорените административни актове - контролния на директора на СУ "СО" и потвърденото с него неблагоприятно за касаторката Разпореждане № 3207066595/1 от 1.04.08 г. на ръководителя "ПО" при СУ "СО". Ответникът по касация - Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", чрез юрисконсулт Малакова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на касационното производство е обжалваното съдебно решение, а не спорното материално право, в какъвто смисъл основно са развитите доводи в настоящата жалба. Преценката на съда, която почива на събраните пред него доказателства, не подлежи на касационен контрол. Тя би могла да бъде проверена при оплакване за изопачаване на преценените от съда доказателства, каквото няма в настоящата жалба. Ето защо и при хипотезата на чл. 218, ал. 2 АПК, извършвайки служебно проверка за съответствието на обжалвания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав го намира за неправилен, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, предмет на съдебния контрол в развилото се производство пред АС София-град е Решение № 191/1.07.2008 г. на Главния директор на СУ "СО" и потвърденото с него Разпореждане № 3207066595/1/1.04.08 г. на ръководителя "ПО" при СУ "СО". За да отхвърли оспорването АС е приел, че пенсионните органи законосъобразно са преценили настъпването на ново обстоятелство - преосвидетелстването на жалбоподателката с ЕР на НЕЛК № 95/26.02.2002 г., определящо 0% ТНР по причина на професионално заболяване, което е довело до последваща липса на юридически факт от фактическия състав на нормата на чл. 78 КСО, обосноваваща погасяването на материалното право на инвалидна пенсия поради професионална болест. Преценил е, че горното обстоятелство представлява правно основание по чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО за прекратяване на личната пенсия по чл. 78 КСО и при условията на чл. 96, ал. 2 КСО - прекратяването следва да е от датата на възникване на основанието за това. Изложил е съображения, че с оглед действащата материална норма на чл. 30, ал. 4 НПОС и доколкото релевантното преосвидетелстване на касаторката е станало по нейна молба, то пожизнено отпуснатата й пенсия по чл. 78 КСО, е подлежала на прекратяване, както законосъобразно бил приел и административния орган. Фактите са правилно установени и по тях не се е спорило между страните. Спорът е бил съсредоточен върху приложението на правото, сведено до отговор на въпроса - налице ли е било законово основание за прекратяване на пожизнено отпуснатата инвалидна пенсия поради професионална болест на касаторката? Административният съд е дал положителен отговор, като е имал предвид практика на ВАС, обусловена от актове на органите на медицинската експертиза, издадени в условията на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), която е част от позитивното ни право от 10.06.2005 г. (Обн. ДВ, бр. 47/7.06.05 г.), а не тази, чиито норми са били приложими към спорните осигурителни правоотношения - Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР), в сила от 29.07.00 г. до 10.06.05 г. Съдът не е изследвал и въпроса с вида и повода на извършената експертиза - на 28.01.02 г. от ТЕЛК, след което по жалба на касаторката - на 26.02.2002 г. от специализирана НЕЛК по белодробни болести. Не е обсъдил и обстоятелството, че ТЕЛК не се е занимавала с последиците от установеното с Протокол № 23/6.03.1985 г. на ДК, професионално заболяване - "координационна дискинезия на десен горен крайник" и по него изобщо липсва произнасяне, а при обжалването на определения процент трайна нетрудоспособност, специализираната НЕЛК по белодробни заболявания, се е произнесла по този въпрос и то при неразрешимо противоречие между мотиви и решаващ диспозитив. Позовавайки се на задължителността на необжалваното ЕР на НЕЛК № 95/26.02.02 г., съгласно нормата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, първоинстанционният съд е извел извод, че от датата на неговото постановяване, е настъпил правопрекратяващия факт по чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, удостоверен с влязлото в сила ЕР. От приложените в пенсионната преписка експертни решения (освен обсъдените по-горе от м. I.-м. II. 2002 г.) - ЕР № 0597/21.04.06 г. и ЕР № 1298/16.11.07 г. на НЕЛК, се установява, че обстоятелствата, свързани с увреждането, респ. страданията на жалбоподателката от професионалната болест, вкл. и последствията или усложненията от него (чл. 104 и чл. 105 от НЕР-отм.) не са били предмет на обсъждане от органите на медицинската експертиза, при последващите й освидетелствания (2002 г., 2006 г. и 2007 г.) При постановяване на оспорените административни актове пенсионните органи са приложили нормата на чл. 99, ал. 1, в хипотезата на т. 5 от КСО. Прекратяването на личната пенсия по чл. 78 КСО, разпоредено с акта от 4.01.2008 г., е мотивирано с преосвидетелстването на касаторката с ЕР на НЕЛК № 95/26.02.02 г., в частта му, в която е определена 0% намалена работоспособност по причина на професионално заболяване. Настоящият съдебен състав счита, че не са били налице условията на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО за изменение на Разпореждането от 27.03.2002 г., тъй като инвалидната пенсия поради професионална болест не е била отпусната с това разпореждане, а още по-малко - отпускането е било неправилно по смисъла на приложената правна норма чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО. Прекратяването на пенсията за инвалидност е окончателно преустановяване на нейното изплащане, като по хипотеза е свързано с възстановяване на работоспособността на лицето, което я е получавало. То корелира с тежката правна последица на погасяване на придобитото материално право на специалната инвалидна пенсия. Основанията за прекратяване на пенсията, в зависимост от техния характер и законодателна уредба, могат да бъдат обединени в две основни групи - такива, настъпили след упражняване на правото на пенсия, и други - които са свързани с порок в самото отпускане на пенсията. Приложеното в случая основание от органа, възприето и от първоинстанционния съд, спада към втората група - неправилно отпускане на пенсията (чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО) и се свързва с отпускане на недължима пенсия с измененото Разпореждане от 27.03.2002 г., което не съответства на установените факти по делото. Инвалидната пенсия поради трудова злополука и професионално заболяване е отпусната на жалбоподателката с друго Разпореждане № 520390/7.03.94 г., което се установява от доказателствата в пенсионната преписка. С интервираното (измененото) Разпореждане от 27.03.02г е променен само размера на отпусната друга лична пенсия - за осигурителен стаж и възраст, като при условията на чл. 101 КЗОО и § 8 ПЗР на КЗЗО (променено наименование на кодекса със ЗИД-ДВ, бр. 67/03 г.) е определен размера, в който следва да се изплащат трите отпуснати с различни пенсионни актове лични пенсии на касаторката, както следва: пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест; социална пенсия за инвалидност (чл. 90 КСО) и лична пенсия за ОСВ. След като с изменения акт не е отпусната прекратената инвалидна пенсия, неправилно е приложено основанието на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО, което АССГ не е установил, въпреки задължението, което носи по силата на чл. 168 от АПК. Освен това, установява се неправилно приложение на материалния закон и в частта на основанието по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, предвид установените факти и обстоятелства по делото, което на самостоятелно основание опорочава обжалвания съдебен акт. С ЕР на ТЕЛК № 2323/1.12.1988 г. на жалбоподателката е определена III група инвалидност с призната причинна връзка между професионалното заболяване "координаторна дискенезия на двете ръце" и инвалидността. Заболяването е признато за професионално с Протокол на Диагностична комисия № 23/6.03.1985 г. на IV ГОБ-ДРЗ-София, който документ е цитиран в ЕР на НЕЛК № 95/26.02.02 г. Причината за това заболяване е еднозначно и окончателно определена като професионална от компетентен орган, съгласно действащата към момента на установяването й Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания (обн. ДВ бр. 5/18.01.1985 г.). Последващите Наредби за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (ПМС № 79/29.01.2001 г. - отм., ДВ, бр. 65/22.07.2008 г.) са неотносими към настоящия случай. Пенсията за инвалидност поради професионалното заболяване е отпусната пожизнено с Разпореждане № 16 от 27.03.1994 г., на основание чл. 46 ЗП (отм.), във връзка с чл. 116, ал. 6 от ППЗП (отм.) От 1.01.2000 г. е в сила нормата на чл. 73, ал. 2 КЗОО, която също предвижда пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта за пенсиониране за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, да се отпускат пожизнено. И в двата законодателно уредени случая, допуснатото изключение от правилото за отпускане на пенсиите за инвалидност за определен срок, се основава на създадената законова презумпция за трайност, невъзвратимост и прогресиращ характер на страданията на лицата, които са навършили съответно установената възраст за пенсиониране за изслужено време, респ. осигурителен стаж. Само настъпили нови правнозначими факти, които са годни да оборят тази презумпция и засягат материалното право на пенсия за инвалидност, са предпоставка за изменение на вече отпуснатите такива. т 01.01.2000 г. на основание § 2 ПЗР НЕР, определената на касаторката III група инвалидност поради професионална болест, е приравнена на проценти на загубена работоспособност от 50 до 70 на сто. На основание чл. 78 КСО правото на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се поражда и съществува само за осигурените, загубили 50 и над 50 на сто от работоспособността си. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се удостоверява с експертно решение, издадено по реда на чл. 100 НЕР (отм.) от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността. Приетата с ПМС № 99 от 31.05.05 г. Наредба за медицинската експертиза на работоспособността е неприложима към спорните правоотношения, които следва да бъдат преценявани към момента на тяхното възникване - 26.02.2002 г. и позоваването на нейни текстове (напр. на чл. 60, според който, органът на медицинската експертиза носи задължението да определи поотделно процентите на ТНР по повод увреждане, причинено от общо заболяване и по повод увреждане, при което се определя причинна връзка с професионална болест) и други е ирелевантно за спора, защото към правнозначимия факт, удостоверен с ЕР на НЕЛК по белодробни болести през м. II. 2002 г., тази Наредба не е била част от действащото право. Относими към случая са нормите на отменената Наредба за експертиза на работоспособността, чиито чл. 102 постановява: "Решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК само при определяне на процент на намалена или загубена работоспособност и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения. Производството пред НЕЛК е било образувано по жалба на касаторката против ЕР на ТЕЛК № 127/28.01.02 г., което е издадено по нейна молба за ново определяне на общия процент ТНР, с цел ползване на социални придобивки (изрично записано в самото решение). ТЕЛК е определила 80% ТНР, без произнасяне по причинната връзка. Преосвидетелстването през 2002 г. на жалбоподателката е извършено по нейна молба, като причината за неговото иницииране е било влошеното й общо здравословно състояние и очаквания по-висок процент ТНР. Преценявайки обжалвания акт на ТЕЛК, НЕЛК се е произнесла по всички предвидени в чл. 91 НЕР (отм.) поводи, вкл. и за причинната връзка, без да изложи мотиви в обстоятелствената част на своето решение, които да могат да обосноват заключението: "0% ТНР от професионално заболяване", послужило като основание за постановяване на оспорените актове от пенсионните органи. На стр. 2 от ЕР на НЕЛК, в последния раздел "НЕЛК по неврологични болести", изрично са обсъдени протокол на ДК № 23/6.03.1985 г. и вида на признатото професионално заболяване, след което са описани страданията на освидетелстваната към момента на прегледа й от НЕЛК и заключението "не се лекува". В заключителната част на ЕР е записано: "Координационна дискинезия на десен горен крайник - ремисия с признат професионален характер". Цитирани са и актове за трудова злополука и протокола на Диагностичната комисия, с което е приключила дейността на НЕЛК по произнасяне по въпроса за причинната връзка между общата инвалидност и установеното професионално заболяване. Липсва извод в смисъл, че е преодолян функционалния дефицит от него или друг, който да може да се свърже със записването на първата страница - "0% поради проф. болест". С оглед на разпоредбата на чл. 102 НЕР (отм.) и предвид констатацията, че Лидия Димитрова е с висок % ТНР от общо заболяване, НЕЛК не е следвало да взема решение изобщо за причинната връзка. Такова решение се взема само при признаване на професионален характер на заболяването, обуславящо процента на трайна неработоспособност, тъй като последният е обусловен от въздействието на условията на труд върху човека. От диспозитивната част на акта на НЕЛК е видно, че заболяванията на освидетелстваното лице са определени като общи, въз основа на подробна мотивировъчна част. Професионалният характер на заболяването, което не е легнало в основата на определения % ТНР, е признат с Протокол № 23/6.03.1985 г. на Диагностичната комисия, която е единственият компетентен орган по Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания (обн. ДВ, бр. 5/18.01.85 г.). Протоколът е влязъл в сила стабилен административен акт, породил своите правни последици, с които следва да се съобразяват всички, вкл. и органите на медицинската експертиза. Пререшаването на този въпрос към момента на прегледа на жалбоподателката от НЕЛК е незаконосъобразно, тъй като се нарушава стабилността на адм. акт. Още повече, че липсват каквито и да е мотиви в пререшаващия акт за промяна на състоянието на освидетелстваната, породено от установената професионална болест, за положителната перспектива на неговото развитие довела до компенсиране на установения дефицит или др. Напротив, изложени са съображения за "постоянни болки с разкъсващ характер на ръцете, изтръпване до пръстите, изпуска предмети, понякога надебеляват пръстите". В каквато и посока да се развива заболяването на Лидия Димитрова, неговият произход е установен окончателно от диагностичната комисия. Ново решение по причинната връзка би могло да се вземе само ако се установи неистинност на документите, въз основа на които към 1985 г. е преценявана причинната връзка. Аргумент в подкрепа на това разбиране се извежда и от чл. 108, ал. 1 НЕР (отм.), допускащ ново произнасяне по причинната връзка, но при "преосвидетелстване на пенсионери по повод трудова злополука, професионална болест, гражданска и военна инвалидност" и чл. 108, ал. 2: "Признава се причинна връзка и когато новите заболявания са резултат или последствие от заболяването, за което е приета причинна връзка. " По делото категорично е установено, че преосвидетелстването на касаторката не е било по повод професионалната болест, а за определяне степента на ТНР във връзка с общото й здравословно състояние. НЕЛК не е изложила съображения има ли връзка между общите заболявания, обусловили новия по-висок % ТНР, респ. явяват ли се те резултат или последствие от заболяването, за което е приета причинна връзка. В случая, съгласно чл. 102 НЕР (отм), НЕЛК не е следвало изобщо да се произнася по този въпрос и след като го е направила е нарушила закона. Сезираният съд, разбира се, е нямал за предмет влязлото в сила ЕР на НЕЛК, но доколкото то именно съдържа прекратителното основание по смисъла на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО и чл. 30, ал. 4 НПОС, е бил длъжен да прецени неговата законосъобразност в коментираната част и да изложи съображения, следва ли да се зачита или не, съобразно формираните изводи. От документите, съдържащи се в пенсионната преписка, се установява, че ЕР на НЕЛК № 95/26.02.02 г., в частта му, в която е прието: "0% трайно намалена работоспособност от професионално заболяване", е незаконосъобразно и не е следвало да се зачита от пенсионните органи, тъй като не е било годно да породи правните последици, с които са го свързали при постановяване на процесните актове. По пътя на инцидентния съдебен контрол за действителност на административния акт, който е послужил като основание за постановяване на оспорените пенсионни актове, Административният съд София-град е следвало да установи горните несъответствия с действащите към правнорелевантните периоди нормативни разпоредби и да изведе извод за незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК № 95/26.02.02 г., легнало в основата на обжалвания индивидуален административен акт. То е издадено когато вече не е била в сила защитната норма на чл. 73, ал. 3, изр. 2 КСО и кореспондиращата с нея разпоредба на чл. 30 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Действалата редакция на чл. 30 НПОС до 31.12.2001 г. не е включвала текстовете на сегашните ал. 5 и ал. 6, последната приложена от органа. Тези две разпоредби са обнародвани като нови в ДВ, бр. 19/02 г., като им е придадена и обратна сила (чл. 14, ал. 1 ЗНА). Наредбата, като подзаконов нормативен акт, е приета на основание чл. 9, ал. 11 и чл. 106 КСО и приложената разпоредба на чл. 30, ал. 6 от нея е относима към чл. 73, ал. 3 КСО, чието изменение, с премахване на защитата в изр. 2, е в сила от 1.01.2002 г., поради което обратното действие на подзаконовата материална норма не влиза в противоречие с правилото на чл. 14, ал. 2 ЗНА. Прилагането й обаче, в конкретния случай, противоречи на фактите по делото, тъй като са зачетени последици на акт на орган на медицинската експертиза, каквито не са могли да настъпят в правния мир, поради незаконосъобразното произнасяне, съобразно чл. 102 и чл. 108 от НЕР (отм.). Адекватен отговор на този правно значим въпрос не е даден и с атакуваното решение на АССГ, тъй като е нарушен приложимия закон, съобразно неговото действие по време. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на Административен съд София-град следва да бъде отменено, като постановено при наличие на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Делото е изяснено от фактическа страна и подлежи на решаване по същество от касационната инстанция, като се отмени оспорения акт на главния директор на СУ "СО" и потвърденото с него Разпореждане № 3207066595/1 от 4.01.08 г. на пенсионния орган. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение