Решение № 84 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 784/2013 г.

Решение № 84 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 784/2013 г., III о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "В И К" ООД, гр. Габрово срещу решение № 656 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 259 по описа за 2012 г. на Административен съд /АС/ гр. Плевен в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публични държавни вземания /АУПДВ/ № 3/19.12.2011 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район /БДДР/ с център гр. Плевен за установяване на задълженията на жалбоподателя за водовземане/водоползване от повърхностни води съгласно ползвани водни количества за периода 2001 г. - 2003 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е определил категорията на водата като първа на основание заповед № РД-272/3.05.2001 г. на министъра на околната среда и водите /ОСВ/ в противоречие с чл. 118, ал. 2, т. 1, чл. 119, § 1, т. 7, т. 12 и т. 25 от ДР на Закона за водите /ЗВ/, чл. 2, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /отм. Д. в. бр. 50/2011 г., Тарифата/. Поддържа, че не проектната, а действителната категория на водата, има значение при изчисляване на дължимата такса за водоползване за питейно-битови нужди, като повърхностните води се категоризирали по различни критерии по Наредба № 7/1986 г. за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води /Наредба № 7/. Счита заповед № РД-272/3.05.2001 г. за неприложима при определяне на категорията на повърхностните води във връзка с изчисляване на дължимите такси за водоползване. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Плевен и да реши спора по същество като отмени АУПДВ № 3/19.12.2011 г. или върне делото за ново разглеждане. Подробни съображения излага в писмена защита от 17.11.2014 г. чрез адв. Йоана Цачева. Ответната страна по касационната жалба директор на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център гр. Плевен оспорва жалбата в писмено становище от 10.01.2013 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалваният пред АС гр. Плевен АУПДВ № 3/19.12.2011 г. е издаден в изпълнение на влязло в сила решение № 673/4.11.2010 г. по адм. д. № 733/09 г. на АС гр. Плевен, потвърдено с решение № 10507/13.07.2011 г. по адм. д. № 16030/2010 г. на ВАС. Със съдебните решения е обявен за нищожен АУПДВ № 2/30.11.2007 г. на директора на БДДР в частта, с която на "В И К" ООД, гр. Габрово са определени такса за водовземане от язовир "Христо Смирненски" и от повърхностните води - реки по поречието на р. Янтра за периода 2001 г. - 2003 г. въз основа на разрешителни № 0356/13.06.2001 г. и № 0357/13.06.2001 г., обявени за нищожни с влезли в сила съдебни решения. Административният орган е приел, че дружеството трябва да заплати такса за реално иззетите водни количества на база подадени от самото него справки. По отношение на категорията на водата в яз. "Христо Смирненски" органът е приел, че е нормативно определена със заповед № РД-272/3.05.2001 г. на МОСВ и не е провеждана процедура за изменението й. На основание § 9 от ПЗР на ЗВ и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 ЗВ с акта са определени следните задължения за такси за водовземане: 46 761.51 лв. за 2001 г., 508 120 лв. за 2002 г. и 438 864.52 лв. за 2003 г., общо 993 746.03 лв. ведно със съответните лихви за забава. За да отхвърли оспорването АС гр. Плевен е приел, че категорията на водата правилно е определена като първа на основание заповед № РД-272/3.05.2001 г. и заключение на назначена по делото комплексна експертиза. Съдът е приел, че заповед № РД-272/3.05.2001 г. е общ административен акт, приложим във всички случаи, когато е необходимо да се съобрази категорията на водите. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство пред административния съд са събрани и коментирани относимите към спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил фактите от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат от настоящата инстанция. Правилно е формулиран основния спорен по делото момент относно категорията на водата, за която на основание чл. 194 ЗВ се дължи такса за водоползване, на който е даден отговор при правилно приложение на закона. Съгласно чл. 194 ЗВ за правото на ползване на водите се заплащат няколко вида такси, една от които е таксата за водовземане от повърхностни води. Размерът й се определя с тарифа, одобрена с постановление на Министерския съвет - Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /Д. в. бр. 65/2000 г., отменена считано от 1.01.2012 г./. Единичният размер на таксата по чл. 2, ал. 2 от Тарифата се коригира с нормативно установен корекционен коефициент, отчитащ действителната категория на водите. Неоснователно е възражението на касатора, че таксата следва да се определи не по проектни, а по действителните категории на водите, тъй като това разбиране няма своето нормативно основание - за отчитане на действителната категория на водите се прилага нормативно установен корекционен коефициент. Съгласно изричната забележка към разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 на Тарифата повърхностните води се категоризират съгласно Наредба № 7 от 1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води. Правилно в тази връзка за определяне на категорията на водите първостепенният съд се е позовал на заповед № РД-272/3.05.2001 г., издадена на основание чл. 118, ал. 2, т. 1, вр. чл. 119, ал. 1 и § 29 от Закона за водите и приложението към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 7. Визираните разпоредби делегират правомощия на министъра на ОСВ, свързани с категоризацията на повърхностните води във водните обекти, в изпълнение на които правомощия е издадена заповед № РД-272/3.05.2001 г. Съгласно § 141, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ /Д. в. бр. 61/2010 г., в сила от 1.01.2011 г., включително към датата на издаване на оспорения пред АС административен акт/ проектните категории на повърхностните води, определени със заповед на министъра на околната среда и водите, са в сила до приемане на наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 17 и 18. Самата Наредба № 7 е издадена на основание чл. 25 от Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване и във връзка с т. 26, ал. 2 от правилника за прилагането му (обн., ДВ, бр. 80 от 1964 г.; изм. и доп., бр. 9 от 1978 г.). Съгласно чл. 25 от Правилника за приложение на Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване, водните течения или части от тях, басейните и подпочвените води в зависимост от ползването им се разделят на три категории: първа категория - води, които се използуват за питейни нужди, в хранителната и други промишлености, изискващи качества на питейна вода, в плувни басейни и др.; втора категория - води, които се използуват за водопой на добитък, воден спорт, културни нужди, рибовъдство и др.; трета категория - води, които се използуват за напояване, за промишлеността и др. Видно от цитираната разпоредба на Правилника категоризацията на водите е пряко свързана с тяхното ползване, поради което са неоснователни касационните оплаквания, че единствена цел на предвиждането на проектни категории на повърхностните води е опазване от замърсяване и увреждане на водите, т. е. регулиране замърсяването на водите, като водоползването нямало никаква връзка с допустимата степен на замърсяване. Законовата регламентация на таксата за водоползване по чл. 2 от Тарифата изисква отчитане на категорията на повърхностните води при препращане към Наредба № 7/1986 г., въз основа на която е издадена заповед № РД-272/3.05.2001 г. на МОСВ. При правилно приложение на закона съдът се е позовал на заповед № РД-272/3.05.2001 г. за определяне на спорната категория на водите. Касае се за влязъл в сила административен акт, косвен съдебен контрол за законосъобразност върху който е недопустим. Прилагането на "косвен" съдебен контрол в административния процес е в противоречие и с изрични правни норми на АПК - чл. 129 от АПК, уреждащ съединяването на жалби като единствена хипотеза, чл. 132 и чл. 133 от АПК, уреждащи подсъдността. Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от които се пораждат права или задължения от значение за законосъобразността на административния акт, предмет на съдебен контрол в конкретно висящо производство, е допустима само по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК и то само от съдебен орган. С оглед обстоятелството, че в производството пред АС - Плевен съдът е проверявал законосъобразността на акт на директора на БДДР - Плевен и не е бил сезиран с искане за обявяване нищожност на заповед № РД-272/3.05.2001 г., правилно последната е съобразена при определяне категорията на водите. Неоснователни са касационните доводи за неправилно тълкуване на целта на разпоредбите чл. 118, ал. 2, т. 1, вр. чл. 119, ал. 1 ЗВ, послужили като основание за издаване на заповед № РД-272/03.05.2001 г. и доводите във връзка с легалните дефиниции по § 1, т. 7, т. 12 и т. 25 от ДР на ЗВ. Към релевантния период 2001 г. - 2003 г. е в сила нормативна уредба, предоставяща правомощия в МОСВ за определяне на категоризация на водите в повърхностните водни басейни на Република България, упражнени с издаване на заповед № РД-272/3.05.2001 г. Заповедта важи във всички случаи, когато е необходимо да се определи категорията на повърхностните води. Същата е влязъл в сила, стабилен административен акт, действителността на който не е оспорена по съдебен ред, поради което правилно е съобразена при решаване на съдебния спор. Без значение е правната квалификация на заповедта като общ или нормативен административен акт, след като допълнително с § 141, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ законодателят е потвърдил нейната приложимост във всички случаи до приемането на подзаконовите актове по чл. 135, ал. 1, т. 17 и 18 от ЗВ. При решаване на настоящия правен спор, при който разрешителните за водоползване № 0356/13.06.2001 г. и № 0357/13.06.2001 г. са обявени за нищожни, като издадени от некомпетентен административен орган, правилно категорията на водите е определена при съобразяване на заповед № РД-272/3.05.2001 г. и предвид факта, че "ВиК" ООД гр. Габрово не е провело процедура по изменение на категорията на водите, определена в разрешителните. Съгласно чл. 7 от Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели /Д. в. бр. 30/2001 г./ водоснабдителните организации провеждат или възлагат извършването на постоянен и периодичен мониторинг по показателите по приложение № 1 с цел да се осигури постоянна и системна информация за качеството на подаваната към консуматорите питейна вода и проследи ефективността на провежданата обработка и дезинфекция. Лабораторните изпитвания за целите на мониторинга се извършват в собствени или се възлагат на акредитирани лаборатории. Липсват данни по делото касаторът да е провеждал постоянен или периодичен мониторинг на качеството на подаваната към консуматорите вода, както и по какъвто и да било начин да е предприел действия във връзка с определяне на действителната категория на водите. При липсата на такива действия, правилно категорията на водите е определена съобразно заповед № РД-272/3.05.2001 г., валидно издадена на база действащата нормативна уредба. Не е допуснато твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение поради неуважаване на доказателствено искане по чл. 192, ал. 1 ГПК и неизискване на цялата преписка по издаване на заповед № РД-272/3.05.2001 г. Видно от събраните в хода на касационното производство доказателства преписката по издаване на заповедта се състои от самата заповед и приложението към нея. Относно определяне размера на дължимите такси административният съд правилно и обосновано се е позовал на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Дако Митов Христов, изготвил заключение по адм. д. № 733/09 г. на АС гр. Плевен, в изпълнение на чието решение е издаден АУПДВ № 3/19.12.2011 г. Вещото лице Христов е взело предвид преведените от касатора суми за водоползване и заустване с уточнение, че платежните нареждания не съдържат отбелязване за какво се отнася превода в нарушение на чл. 8 от Тарифата. Правилно съдът е възприел вариант на заключението, при който са съобразени извършените от лицето плащания, вкл. такса заустване при определяне размера на таксата за водоползване за 2001 г. С обжалваното съдебно решение е даден отговор на спорните по делото въпроси при правилно приложение на закона, поради което са неоснователни касационните оплаквания за необосновано кредитиране на заключението на комплексна съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещите лица Жанета Стоянчева и Георги Георгиев. Установявайки точните места на водохващанията, същата е относима към определяне на категорията на водите по смисъла на т. 46 от заповед № РД-272/3.05.2001 г. Съгласно техническата експертиза на всички водохващания няма монтирани измервателни съоръжения, относимо при определяне размера на таксата съобразно чл. 6 от Тарифата, като в случая няма спор, че таксата е определена на база реално добити водни количества по данни в представени от касатора справки. Визираната в касационната жалба допусната в оспорения АУПДВ № 3/19.12.2011 г. очевидна фактическа грешка чрез посочване, че таксата е за водовземане от "подземни" води не може да доведе до незаконосъобразност на акта, което правилно е съобразено от административния съд. Позоваването в съдебното решение на разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК за извършено прихващане със заплатени от касатора суми, въпреки, че оспореният акт не е издаден в производство по чл. 128 - 129 ДОПК, не влияе на правилността на крайния извод на съда и не води на самостоятелно основание до неправилност на решението. Решаващият съд е формирал правните си изводи при правилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,