Решение № 5609 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2012 г.

Решение № 5609 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15067/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Варна срещу решение № 2652 от 30.10.2012 г. на Административен съд - Варна по административно дело № 3343/2012 г., с което е отменена негова заповед № СЗ-Д-Вн-04-1-11-261/21.06.2012 г. (датата на издаване на заповедта е изписана погрешно в диспозитива на съдебния акт - вярната е 26.06.2012 г., както е посочена в мотивите му), и административната преписка му е върната за ново разглеждане. Касаторът излага съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (твърди, че съдът неправилно е тълкувал понятието "инцидентно възникнали жизненоважни потребности", в която връзка се позовава на § 1, т. 1 от ЗСП, както и че съдебното решение е постановено при непълен и незадълбочен правен анализ на доказателствата по делото, като в резултат на това съдът е достигнал до погрешни изводи), поради което моли за отмяната му. Ответникът по касация - Иринка Дончева Дончева от гр. Варна оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд и по нея не се спори. С молба-декларация до Дирекция "Социално подпомагане" - Варна с вх. № СЗ-Д-Вн-04-1-11-261 от 13.06.2012 г. Иринка Дончева Дончева е поискала отпускане на еднократна помощ за инжекционно лечение с "Нивалин". Молителката е с 91 % инвалидност по решение на ТЕЛК, в надтрудоспособна възраст е и получава пенсия в размер на 278 лв., неомъжена е и няма близки лица, които да й осигуряват издръжка по закон, както и не притежава движима и недвижима собственост, която би могла да бъде източник на доходи. Пред административния орган е приложила доказателства, че страда от "деформираща спондилоартроза" и е лекувана инжекционно с "Нивалин", което лекарство е закупила. По случая е изготвен социален доклад, в който е направено предложение за отказ на исканата помощ, тъй като не е налице инцидентно възникнала здравна потребност, като е посочено, че по данни на личния лекар на Дончева, закупеното лекарство "Нивалин" не е предписано от лекар, а е проведено самолечение по собствено усмотрение. С процесната заповед от 26.06.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна е отказал да бъде отпусната на Дончева еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Като мотиви за отказа в заповедта е посочено, че при извършената социална анкета не са установени инцидентно възникнали обстоятелства и потребности, които не биха могли да бъдат задоволени със собствени средства, а проведеното медикаментозно лечение е без препоръка на личния лекар на лицето. Заповедта е оспорена от Дончева по административен ред пред директора на РДСП - Варна, който не е намерил основание за ревизия на обжалвания административен акт и го е потвърдил с решение № РД-РД-Вн-03-017 от 9.08.2012 г. За да уважи сезиралата го жалба на Дончева срещу същата заповед, първоинстанционният съд е приел атакувания с нея административен акт е незаконосъобразен, защото от представените по делото доказателства може да се направи извод за наличие на инцидентно възникнал здравен проблем, за лечението на който са били необходими средства, каквито жалбоподателката няма, а лечението й с "Нивалин" е било предписано от лекар-специалист (невролог) и проведено по одобрена от него схема, следователно помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е трябвало да се отпусне. Върховният административен съд намира, че оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение е и правилно по своя резултат. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован краен извод, че незаконосъобразно е отказано отпускането на исканата еднократна помощ, налагащо жалбата да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Дончева (лице в тежко социално и материално положение), защото е налице инцидентно възникнала потребност (инцидентно възникнала жизненоважна здравна нужда) в резултат на непредвидени обстоятелства, която е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че налага отпускането на еднократна социална помощ в размер на необходимите му средства за заплащане на проведеното по предписание на лекар-специалист инжекционно лечение с "Нивалин", което по недвусмислен начин се установява от представените по делото документи. Установи ли се, че тя е жизненоважна (чл. 16 от ППЗСП) и че заболялото или хронично болно лице поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може само чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на тази внезапно възникнала жизненоважна потребност (чл. 2, ал. 3 от ЗСП), то има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от касатора в насока, че заболяването "деформираща спондилоартроза" е хронично при Дончева, което обаче не е от естество да санира материалната незаконосъобразност на заповедта и съответно не обусловя отмяна на съдебното решение. Това е така, защото всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване обуславя инцидентно възникнала здравна потребност, поради което не е основателно касаторовото възражение, че хроничният характер на заболяването априори изключва възможността за еднократно подпомагане на лечението му, още повече, че предписалият лечението с "Нивалин" специалист-невролог по категоричен начин потвърждава необходимостта от провеждането му, както и това, че РЗОК не реимбурсира за това заболяване лечението с този медикамент. Неоснователно в тази връзка касаторът се позовава на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане, на база на съдържащата се в която легална дефиниция на понятието "основни жизнени потребности" прави едно недопустимо стеснително тълкуване на недефинираното нормативно понятие "инцидентно възникнала жизненоважна здравна потребност", за която предвид гореизложено недвусмислено се установи, че в случая е налице. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,