Решение № 8067 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2008 г.

Решение № 8067 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Ивелин Тодоров Станев действащ като Едноличен търговец "АВТОКОЛОР - ИВЕЛИН СТАНЕВ" със седалище гр. Добрич против решение № 18 от 5.03.2008 г., постановено по административно дело № 363 по описа за 2003 г. на Окръжен съд - Добрич. Релевира оплакване за неправилност и моли за отмяната му. Ответникът - кмет на община Добрич не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, н е неоснователна. Производството пред Окръжен съд -Добрич е било образувано по жалбата на касационния жалбоподател против заповед № 791 от 27.08.2003 г. на кмета на община Добрич, с която, на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е разпоредено изземване от жалоподателя на недвижим имот - част от метална барака с площ от 131.40 кв. м., представляваща ателие за шприц - бояджийски услуги, находяща се в гр. Добрич, ул. "Река Осъм", построена в дворно място, представляващо УПИ II в кв. 54 по плана на ж. к. "Русия - 3, 4". С решението си Окръжен съд - Добрич е отхвърлил жалбата като неоснователна, приемайки оспорената заповед за законосъобразен индивидуален административен акт. Така постановеното решение е правилно и не страда от наведените в касационната жалба пороци. Основните оплаквания в касационната жалба са за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващо се липса на елементи от фактическия състав на материалноправната норма на чл. 65 от ЗОбС, а именно - наличие на основание, на което се държи имота и липса на доказателства за правата на общината върху него. Подписаният между жалбоподателя и община Добрич двустранен протокол от 21.02.2000 г., на който касационният жалбоподател основава твърдението си за наличие на правно основание за фактическата власт върху процесния имот, не представлява документ, обективиращ съществуващо наемно правоотношение. След прекратяване на наемното правоотношение между страните, възникнало с договора от 31.03.1997 г., ново наемно правоотношение може да възникне при спазване на реда и условията на Закона за общинската собственост и наредбата на общинския съвет по чл. 8 от ЗОбС. Фактическото държане на имота без противопоставяне от страна на собственика - община Добрич, не може да послужи за основание за възникване на договорно правоотношение. Законът за общинската собственост е изцяло приложим по отношение основанията, реда и условията за възникване на наемно правоотношение върху обект - частна общинска собственост и дерогира приложението на ЗЗД по тези въпроси. Двустранният протокол между страните от 21.02.2000 г. обективира само съществуващата фактическа власт, поради което и жалбоподателят дължи обезщетение в размер на наемната цена за лишаване на собственика от право на ползване, но не е основанието, визирано в нормата на чл. 65 от ЗОбС. Основанието е юридически факт -, зависещ от волята на страните, с изключение на хипотезата на чл. 79 от Закона за собствеността, а не фактическо положение. Ето защо в случая фактическата власт на жалбоподателя върху имота се осъществява без основание по смисъла на чл. 65 от ЗОбС. Въпреки твърдението, наведено в касационната жалба, че собствеността върху УПИ II в кв. 54 по ПРЗ на гр. Добрич не принадлежи на общината, а е собственост на търговско дружество, доказателства в тази насока не са представени. Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства, жалбоподателят е инициирал производство по § 50 от ПЗР на ЗТСУ (отм) за имота, като е сезирал общинския съвет на гр. Добрич в качеството на орган, извършващ действията на управление и разпореждане с общинската собственост. Процедурата, видно от съдебните решения на първоинстанционния и касационния съд е била допустима, макар да е последвал законосъобразен отказ на административния орган. С оглед изложеното, възраженията, направени в касационната жалба са неоснователни. Решението на Окръжен съд - Зобрич следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение