Решение № 216 от 29.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 176/2009 г.

Решение № 216 от 29.07.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 176/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура - гр. С., атакуващ въззивна присъда № 2 от 23.01.09 г. по в.н.о.х.д. № 569/08 г. по описа на Софийски апелативен съд, с която е отменена изцяло присъда № 7 от 11.04.08 г., постановена по н.о.х.д. № 1313/07 г. на Софийски градски съд, НК, и подсъдимият Е е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 2, ал. 1 НК (в редакцията на НК към 1997 г. - ДВ, бр. 62/97 г.). С бланкетен протест новата присъда се атакува като "неправилна", незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушение. С допълнение към касационния протест се сочат същите основания. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП не поддържа протеста. Счита, че САС е провел прецизно въззивно следствие, направил е собствен анализ на всички събрани доказателства и е приел законосъобразно, че деянието на подсъдимия М е несъставомерно. Защитата пледира протеста да се остави без уважение като неоснователен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид посочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 7 от 11.04.08 г., постановена по н.о.х.д. № 1313/07 г. на СГС подсъдимият Е е признат за виновен в това, че избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно в размер на 4 361.00 лв., които е следвало да внесе към 15.05.04 г., като на 15.04.04 г. в гр. С. е потвърдил неистина в подписана от него данъчна декларация № 2204-5203/15.04.04 г. за отчетната 2003 г. подадена в ДП "Оборище", съгласно чл. 41 ЗОДФЛ, относно извършени разходи от ЕТ "Б. с. - Е. М." през отчетния период, поради което и на осн. чл. 255, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ месеца и глоба в размер на 500.00 лв., като е признат за невинен и оправдан по обвинението за това, че е избегнал плащането на данъчни задължение в размер на 10 556.00 лв. Съдът на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години и се е произнесъл по разноските по делото, като е осъдил подсъдимият да заплати 830 лв. в полза на Републиканския бюджет по сметка на ВСС. По жалба на подсъдимия и след проведено съдебно следствие САС изцяло е отменил цитираната първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е оправдал подсъдимия, приемайки, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу него не може да бъде установено по категоричен и несъмнен начин. В по-голямата си част доводите на протестиращата прокуратура са насочени към необоснованост на съдебния акт, пречупена през основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК за допуснато съществено процесуално нарушение, базирано на неправилна оценка и превратен анализ на доказателствата по делото в противоречие със задължението на съда по чл. 14 НПК. Настоящата инстанция намира, че това са доводи, насочени към необоснованост на съдебния акт, а не на нарушение на чл. 14 НПК. От въззивното дело е видно, че съдът в пределите на своята компетентност е взел всички мерки за разкриването на обективната истина. Разпитал е подсъдимия и свидетелите Т, И. Н., Ц. С. и И. М. Приети са две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, установяващи действителната стойност на избегнатите данъчни задължения на М. след приспадане на всички, безспорно установено неполучени от фирмата му приходи. Анализирал е новосъбраните доказателства и заключения поотделно и в съвкупност със събраните по първоинстанционното дело. Задълбочено е обсъдил противоречието между констатациите на вещото лице за липсата на банков превод по сметките на фирмата на подсъдимия за сумата от 2 920.00 лв. по фактура № 00048/08.10.03 г. с показанията на свидетеля Б. Взел е своето решение за невинността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е постановил решението си и какви са правните съображения за същото. От друга с. оправдателната присъда не съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на подсъдимия. Категорично установеният размер на избегнатите данъчни задължения на М., възлизащ на сумата 2 664 лв., води до извода за несъставомерност на деянието по чл. 255, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 2, ал. 1 НК, изискващ избегнатото плащане на данъчни задължения в размер надхвърлящ 3 000 лв. съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 14 НК. В този смисъл оправдателната присъда е законосъобразна. Следващият довод на прокурора е свързан с липсата на коментар на апелативния съд дали подсъдимият не е извършил и друго по-леко наказуемо престъпление - такова по чл. 316 НК, за което в хода на наказателното производство по чл. 255, ал. 1, пр. 2 НК (в ред. ДВ, бр. 62/97) са събрани достатъчно доказателства. Доводът е неоснователен, тъй като именно посочената редакция на чл. 255, ал. 1, пр. 2 НК към момента на деянието е изключвала възможността, съдът да признае М. за виновен и да го осъди по по-леко наказуемото престъпление по чл. 316 НК. Към месеците април и май 2004 г. престъпленията по чл. 255, ал. 1, пр. 2 и по чл. 316 НК е могло да бъдат осъществени единствено при условията на разнородна реална съвкупност, за разлика от действащата в момента разпоредба на чл. 255, ал. 1, т. 6 НК. Това е налагало да се повдигне и поддържа обвинение за престъпление по чл. 316 НК отделно от престъплението по чл. 255 НК, което не е направено от прокурора въпреки установените обстоятелства още на досъдебното производство, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт на л. 9. По силата на чл. 46, ал. 1 НПК функция единствено на прокурора е да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Въззивният съд няма такива правомощия, поради което би допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, ако бе постановил осъдителна присъда по чл. 316 НК без повдигнато и поддържано обвинение. При тези съображения протестът е неоснователен. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение