Решение № 15840 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2018 г.

Решение № 15840 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик против решение № 448/09.07.2018 г., постановено по адм. д. № 512/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което иска същото да бъде отменено. Ответната страна – В. Н., чрез адвокат Р. Апостолов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като са доказани и предпоставките за основателност на иска. От свидетелските показания се установяват и негативните преживявания за ищеца в резултат на отнетото СУМПС. Правилно съдът е определил размерът на неимуществените вреди, съгласно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Пред Административен съд – Пазарджик е предявен иск от В. Н. срещу ОД на МВР гр. Пазарджик, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 17-0367-001550/27.11.2017 г., издадено от началника на група към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград; обезщетение в размер на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан страх, безпокойство, голямо психическо напрежение и неудобство, уронване на честта и достойнството; сумата от 40, 84 лева законна лихва за забава. Претендира и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение Административният съд – Пазарджик осъдил ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на В. Н. сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за забава в размер на 5, 60 лева, считано от деня на влизане в сила на съдебното решение – 13.04.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2018 г., като отхвърлил исковата молба в частта й до пълния предявен размер на неимуществените вреди от 2500 лева, както и лихвата за забава в размера над 5, 60 лева до сумата от 29, 17 лева. Съдът е осъдил ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на В. Н. и сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 17-0367-001550/27.11.2017 г., издадено от началника на група към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил иска за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди за сумата от 11, 67 лева за периода от деня на влизане в сила на съдебното решение – 13.04.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2018 г. В полза на В. Н. са присъдени и съдебни разноски в размер на 180 лева – държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение на адвокат в размер на 170 лева, съразмерно уважената част от иска. В отхвърлителните части решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на исковата молба в частта й, относно претендираните имуществени вреди, административният съд е приел, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Посочено е, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление, поради което съдът е приел за основателен и доказан иска в тази част. По отношение на искането за присъждане на законна лихва от датата на забавата в размер на 11, 67 лева, съдът е приел, че се касае за разход за адвокатско възнаграждение и този разход не става автоматично изискуем, поради това че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му, поради и което в тази част исковата молба била отхвърлена. По отношение на исковата молба в частта й, относно претендираните неимуществени вреди, административният съд е възприел показанията на разпитаните двама свидетели и е приел иска за доказан по основание. За безспорно установено е прието, че ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в изпитан страх, безпокойство, голямо психическо напрежение и неудобство, уронване на честта и достойнството. Посочено е, че свидетелските показания установяват, че след отнемането на СУМПС ищецът е бил силно притеснен, започнал да взема успокоителни и бил принуден да търпи подигравки от колегите си. Прилагайки чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съдът е определил, че сумата от 500 лева представлява справедлив размер за обезщетяване на негативните емоционални последици от незаконосъобразното НП и е отхвърлил исковата молба до пълния претендиран размер от 2500 лева. Съразмерно уважената част от иска съдът е присъдил и законна лихва за забава в размер на 5, 60 лева, считано от деня на влизане в сила на съдебното решение – 13.04.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2018 г. Касационната жалба е частично основателна. Видно от доказателствата по делото, с Наказателно постановление № 17-0367-001550/27.11.2017 г., издадено от началника на група към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград, на ищеца е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв., лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца и отнемане на 16 контролни точки на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1. По подадена от В. Н. жалба срещу посоченото НП е образувано АНХД № 49/2018 г. по описа на Районен съд – Велинград. С решение № 39 от 21.03.2018 г., постановено по горното дело, е отменено Наказателно постановление № 17-0367-001550/27.11.2017 г., издадено от началника на група към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 11.04.2018 г. От приложеното АНХД № 49/2018 г. по описа на Районен съд – Велинград е видно, че В. Н. е бил представляван от адвокат Р. Апостолов. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 03.02.2018 г., съгласно който е заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв. в брой. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред районния съд. Приложение в настоящия случай намира и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно възприетото в тълкувателните решения, наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Настоящата инстанция намира за основателно възражението на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение пред районния съд във връзка с оспорването на законосъобразността на Наказателно постановление № 17-0367-001550/27.11.2017 г., издадено от началника на група към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград. В ТР № 1/2017 г. на ОСС на ВАС изрично е прието за допустимо възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив. Поради това, направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо и основателно. Определеният в наредбата размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. при материален интерес до 1000 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, било е разгледано в едно съдебно заседание, поради което не са налице основания за присъждане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения. По тези съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на В. Н. сума в размера от 300 лева до 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 17-0367-001550/27.11.2017 г., издадено от началника на група към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград. В частта за сумата над 300 лв. исковата претенция на В. Н. следва да бъде отхвърлена. Касационната инстанция споделя изводите на съда относно основателността на претенцията за присъждане на неимуществени вреди, но що се отнася до размера на определеното обезщетение, намира решението за необосновано. В частта, с която ОДМВР - Пазарджик е осъдена да заплати на В. Н. законна лихва за забава върху присъдената сума като неимуществена вреда в размер на 5, 60 лева, считано от деня на влизане в сила на съдебното решение – 13.04.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.05.2018 г., е неправилно и следва да се отмени. В процесния случай по делото не се установява твърдените негативни преживявания на Н. да надхвърлят прекомерно нормалното възприемане на факта на издаденото НП и съдебното му обжалване. С оглед изложеното, размерът на определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0367-001550/27.11.2017 г., издадено от началника на група към ОДМВР - Пазарджик, РУ - Велинград, следва да бъде намален от 500 лева на 300 лева, а за разликата до 500 лева, искът следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора, съдебното решение, в частта, с която в полза на В. Н. са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АС - Пазарджик в размер на 170 лева и 10 лева за заплатена държавна такса следва да се отмени за разликата над 78 лева до присъдения размер от 180 лева. Посоченият размер на разноските е съобразен с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая съразмерно уважената част от иска в полза на ищеца се дължат 68 лева за адвокатско представителство и 10 лева за заплатената държавна такса. С оглед изхода от касационното производство, разноските остават така, както са сторени от страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,