Решение № 10914 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2020 г.

Решение № 10914 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник чрез процесуалния му представител гл. юрк. З. Василева против решение № 557 от 31.12.2019 г., постановено по адм. д. № 629/2019 г. по описа на Административен съд –Перник, В ЧАСТТА МУ, с която ОД на МВР – Перник е осъдена да заплати на И. Петров от [населено място] сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1158-003367 от 07.09.2018 г., издадено от началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната му част като постановено в противоречие на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото в тази част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло претенцията на Петров за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът ОД на МВР- Перник, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, И. Петров, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез адв. С. Димитрова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на съдебното решение в атакуваната част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Перник е осъдил ОД на МВР да заплати на И. Петров от [населено място] сумата от 300 (триста) лв., представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на НП № 18-1158-003367 от 07.09.2018 г., издадено от началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник, отменено с влязло в сила съдебно решение № 756 от 28.12.2018 г., постановено по АНД № 2039/2018 г. по описа на Районен съд-Перник, както и сумата от 300 (триста) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от незаконосъобразно НП № 18-1158-003367 от 07.09.2018 г., издадено от началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Пeрник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по дело в размер на 205 лв. съразмерно на уважената част от исковата молба и е отхвърлил иска за неимуществени вреди за сумата над присъдените 300 лв. до целия претендиран размер от 1000 лв. като неоснователен. Съдебното решение е обжалвано в частта, с която е уважен иска на И. Петров за неимуществени вреди в размер от 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което в останалата осъдителна и отхвърлителна част същото като необжалвано е влязло в сила. За да уважи претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е приел, че незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателна отговорност и въвличането на санкционираното лице в производствата по издаване на НП и съдебния контрол, осъществяван по жалба против това НП, само по себе си има за последица претърпяване на негативни изживявания. Според съда доказана по делото е реално настъпване на неимуществени вреди от вида на твърдените –притеснение, обида от това, че е обвинен в деяние, което не е извършил, отрицателно влияние на наложеното наказание върху личността на Петров –отчуждаване, затваряне в себе си, които са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. АС-Перник е заключил, че вмененото за извършено от Петров деяние засяга обществените отношения, касаещи безопасността на движението по пътищата, свързано е с причинено ПТП между двама участника, при което обаче служителите на ответника не са направили всичко необходимо още в най-ранния етап на оглед на ПТП да установят точно фактическата обстановка и съответно извършителя, като това от своя страна е допринесло в най-голяма степен за негативните преживявания на Петров. По горните съображения административния съд е приел исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за основателна и доказана до размер от 300 лв. Съдебното решение в обжалваната му част е неправилно. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Макар по делото да е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, недоказани при условията на дължимото от ищеца пълно и главно доказване остават останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност – реалното настъпване на твърдените вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно следствена връзка между евентуалните вреди и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Неимуществените вреди от отменено НП не се предполагат, а подлежат на доказване. Видно от установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства- вкл. показанията на разпитания свидетел-съпруга на ищеца, не се доказва по категоричен начин нито реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между издаденото НП и описаните от свидетеля негативни промени в поведението и изживяванията на ищеца. Предвид гореизложеното касационната жалба е основателна. Съдебното решение в атакуваната с жалбата част като неправилно и необосновано следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло като неоснователна исковата претенция на И. Петров срещу ОД на МВР-Перник за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отмененото като незаконосъобразно НП. Като последица на отмяната на този осъдителен диспозитив, съдебното решение следва да бъде частично отменено и по отношение на присъдените в полза на Петров съдебни разноски съобразно отхвърлената на касация искова претенция. Предвид изхода от спора претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да бъде отхвърлена. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение