Решение № 14908 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2017 г.

Решение № 14908 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Шумен срещу решение № 66 от 19.07.2017 г., постановено по административно дело № 172/2017 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отменена заповед № ЗСПД/Д-Н/1063/28.03.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Шумен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в 30-дневен срок по заявлението от 28.02.2017 г. на С. Найденова при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като съдът е присъдил в полза на Найденова деловодните разноски в размер на 300 лева. Касаторът е навел доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Аргументирана е и теза за законосъобразност на отменения от първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или след отмяната на съдебния акт, решаване на делото по същество с отхвърляне на първоначалната жалба срещу заповедта. Ответницата по касация С. Найденова от [населено място] в писмен отговор, подписан от нея и от повереника й адвокат Д. Серафимов, и в допълнителна молба на процесуалния й представител, аргументира теза за неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да се отхвърли, като й се присъдят направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Пловдивския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК е била оспорената от С. Найденова заповед № ЗСПД/Д-Н/1063/28.03.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Шумен (потвърдена при оспорването й по административен ред с решение № 30-42034#1 от 19.05.2017 г. на директора на РДСП /Регионална дирекция за социално подпомагане/ – Шумен), с която на С. Найденова е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД (Закон за семейни помощи за деца) за детето й Д. Огнянов. Отказът е мотивиран с непредставени документи за доходите на бащата на детето, чийто постоянен адрес е идентичен с този на майката. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Приел е, че тя е издадена от компетентен орган и в установената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото директорът в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаването на акта, което се е отразило и на неговата материална законосъобразност. Съдът е установил и, че бившите съпрузи са регистрирани на един и същ постоянен адрес, но имат различни настоящи адреси. Освен наличието на общ постоянен адрес липсват каквито и да са други данни, че разведените родители живеят заедно като едно семейство. Обратното се установява от приложените по делото извадки от Национална база данни "Население", както и от показанията на разпитания свидетел, от които е видно и, че бащата на детето е заминал в чужбина преди около 10 години. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от издалия я е административен орган за нейната законосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) в приложимата за казуса редакция (ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) месечните помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. При разведени родители се вземат предвид само доходите на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, освен в случаите, в които родителите продължават да живеят на един и същ настоящ (постоянен) адрес. В ал. 5 от същия чл. 22 на правилника е уредено, че ако един от родителите е осъден да плаща издръжка за децата, неговият доход не се взема предвид при определяне дохода на член от семейството. От цитираните разпоредби е видно, че те уреждат различни хипотези при предоставянето на месечни помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца, когато упражняването на родителските права е предоставено на единия от родителите, като разграничителният критерий е дали другият родител е осъден да плаща издръжка. В хода на първоинстанционното съдебно производство е безспорно установено, че родителите са разведени и упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Огнянов е предоставено на майката С. Найденова, а бащата Н. Найденов e осъден да заплаща месечна издръжка за сина им на майката (т. е. в случая е налице хипотезата по чл. 22, ал. 5 от ППЗСПД, което поначало изключва приложението на ал. 1 от същия член), като същевременно продължава да е регистриран на постоянен адрес, съвпадащ с този на бившата съпруга и детето, но техният настоящ адрес е друг. Установено е и, че С. Найденова отглежда лично сина си Д. (който е ученик в системата на средното образование, ненавършил 20-годишна възраст), а бащата Н. Найденов е преимуществено в чужбина, не живее с тях и не полага грижи за общото им дете. В тази връзка обстоятелството, че двамата родители имат един и същи постоянен адрес е без правно значение и не налага различен от направения от административния съд краен правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е отказано отпускането на месечна помощ за детето Д. Найденов на майка му. В подкрепа на същия извод във връзка с касаторовите възражения настоящият съдебен състав намира за нужно да изложи и допълнителни съображения. За да се приеме, че родителите имат общо домакинство, не е достатъчно да се провери само адресната им регистрация. Необходимо е да се установи, че те "продължават да живеят" съвместно, т. е. "съжителстват" и поради това са "семейство" по смисъла на § 1, т. 1, б. "б" от ДР на Закона за семейни помощи за деца. В случая бившите съпрузи не представляват "семейство" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1, б. "б" от ДР на ЗСПД, тъй като не живеят съвместно и не съжителстват на един настоящ адрес (в същия смисъл по идентичен казус е решение № 14883 от 05.12.2017 г. по административно дело № 5444/2017 г., постановено от тричленен състав от шесто отделение на ВАС). Ако преди издаването на процесната заповед компетентният орган бе извършил проверка съгласно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, щеше безпротиворечиво да установи, че разведените родители не продължават да съжителстват заедно с детето си на адреса, на който са регистрирани, както и, че са налице кумулативните изисквания по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, обуславящи съществуването на правото на месечна помощ за детето Д., която следва да се предостави на майка му (в съответствие и с чл. 9, ал. 1 от същия закон в приложимата редакция). В случая, освен същественото нарушение на административнопроизводствените правила, компетентният орган е допуснал и неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби, като по този начин в противоречие с целта на закона е ограничил гарантираното от ЗСПД право на всяко дете при наличие на законоустановените предпоставки да бъде подпомагано с месечни семейни помощи и е постановил материално незаконосъобразен отказ. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно материалния закон и е направил обоснован краен правен извод, съответен на надлежно събрания доказателствен материал, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, Шуменският административен съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Предметното естество на оспорения пред първоинстанционния съд акт не е позволявало делото да бъде решено по същество, поради което правилно и в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд - Шумен е постановил и изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като съобразно чл. 174 от АПК е определил и срок за това. При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски, подкрепено от представеното доказателство за реалното им извършване, обективирано в договор за правна защита и съдействие (номериран като лист 18 по настоящото дело), претенцията на ответницата по касация за репариране на сторените деловодни разноски се явява основателна, поради което Дирекция "Социално подпомагане" - Шумен следва на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК да бъде осъдена да заплати на С. Найденова сума в размер на 500 лева, равняваща се на заплатеното от Найденова възнаграждение на упълномощения да я представлява пред касационната инстанция адвокат. Следва изрично да се отбележи, че касаторът не е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК) за прекомерност на заплатеното от ответницата по касация адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не може да обсъжда въпроса за редуциране на неговия размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,