Решение № 10540 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2012 г.

Решение № 10540 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение № 37 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 5496 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № 360 от 31.08.2010 г., потвърждаващо разпореждане № 42 от 23.07.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление № 00002948 от 30.06.2010 г. съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 1, т. 1 и чл. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), на чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 9 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Ответникът Цветан Владимиров Гьошев от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 360 от 31.08.2010 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", потвърждаващо разпореждане № 5610247067/42 от 23.07.2010 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, с което е извършено изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Цветан Владимиров Гьошев от гр. София, като категорията на положения труд през времето от 17.03.2003 г. до 1.03.2009 г. на длъжност "помпиер подземен" в участък "Водоотливен" на открития рудник "Кремиковци" е зачетен от втора категория на основание чл. 2, т. 3 от НКТП и чл. 9, ал. 5, т. 7 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени и преписката е върната за ново произнасяне с указание за зачитане на спорния труд от първа категория, е постановено по реда на чл. 226 от АПК при ново разглеждане на делото, след като първото постановено от същия съд решение № 4493 от 30.12.2010 г. по адм. дело № 6758/2010 г. е било отменено от Върховния административен съд с решение № 9012 от 22.06.2011 г. по адм. дело № 2730/2011 г. и делото е било върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. В отменителното касационно решение е указано на първо място да бъдат изяснени производственото предназначение и структурата на звено "Водоотлив" в подземен рудник и в открит рудник, респ. трудовата функция на подземния помпиер в подземен рудник (ако в подземните рудници има такава длъжност със съответната й трудова функция) и трудовата функция на подземния помпиер в открит рудник. На следващо място и въз основа на посочения анализ да се отговори на въпроса дали Инструкция № 13 съответства на определението по чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове и в частност дали с разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 7 от тази инструкция управителят на Националния осигурителен институт не е излязъл извън рамките на правомощието си да даде указание на подчинените нему органи по прилагането на НКТП или вместо Министерският съвет е определил от коя категория е трудът на работещите в звената "Водоотлив" на мини, рудници и кариери за добив по открит способ на руди, въглища и нерудни изкопаеми. За изясняването на всичките тези въпроси са необходими специални знания, каквито съдът не притежава, поради което е наложително назначаването на съдебна експертиза (чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК). При новото разглеждане на делото първоинстанционният административен съд в изпълнение на дадените указания е назначил съдебно - техническа експертиза по делото, която е дала заключение, че характерът на работата на "помпиер - подземен" е свързана с обслужването на подземни помпени уредби, работещи в непрекъснат режим на работа. Работното място на оспорващия е вертикална, отводнителна шахта, изпълнена под земята и други подземни изработки - подземни помпени камери, подземни водосборници, подземни хоризонтални минни галерии и подземни съоръжения - подземно енергийно стопанство, подемни съоръжения, релсови пътища, тръбни водоотливни и вентилационни разводки, разположени основно на кота 315 (355 м под земята) и кота 480 (170 м под земята). След анализ на всички събрани по делото доказателства (неоспореното експертно заключение, издадените удостоверения от работодателя, длъжностни характеристики и др.) съдът е стигнал до извода, че трудовите функции на изпълняващия длъжността "помпиер - подземен" са пряко свързани с извършване на работа под земята. Положеният труд на длъжност "помпиер - подземен" в подземен хидротехнически обект (водоотливна шахта) на открития рудник попада в приложното поле на чл. 1, т. 1 от НКТП и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкция № 13 от 2000 г., а не в приложното поле на чл. 2, т. 3 от НКТП, което се отнася само до работници, които не полагат преимуществено (основно) труда си под земята. С оглед на обстоятелството, че трудът е бил полаган под земята, съдът е приел за неотносима разпоредбата на чл. 9, ал. 5, т. 7 от Инструкция № 13/2000 г. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и материалноправни нарушения при прилагането на чл. 1, т. 1 и чл. 2, т. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, на чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 9 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Обжалваното съдебно решение е постановено след изясняване на всички правно значими факти, с оглед на което твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също се преценява като неоснователно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, съгласно която една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория, намира приложение по отношение на работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Логическото тълкуване на разпоредбата води до извод, че критерият, възприет от законодателя при определяне на характера на трудовата дейност, е заетостта на работа под земята. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са "характера и особените условия" на полагането на труда. В тази връзка разпоредбите на чл. 8, ал. 1 - 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране също въвеждат като критерий за категоризиране на труда мястото, на което е положен, със съответните вредности и тежести на трудовата среда. Определящият фактор, за да бъде отнесен съответният труд към първа категория, е той да е положен под земята ("подземна работа"). В разглеждания случай от неоспореното заключение на вещото лице е установено, че няма разлика в производственото предназначение и структурата на звено "Водоотливна шахта" в подземен рудник и в открит рудник, респективно няма разлики между труда на подземните помпиери в двата вида рудници. Водоотливът на открития рудник "Кремиковци" също се осъществява чрез подземни минни изработки. И в двата случая трудът на подземния помпиер се полага основно и преимуществено под земята. С оглед на така установените обстоятелства следва да бъде подкрепен изводът, че спорният труд попада в обхвата на чл. 1, т. 1 от НКТП и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 13 от31.10.2000 г. В същия смисъл по аналогичен казус, отнасящ се до категорията на труда на длъжността "помпиер подземен" в участък "Водоотливен" на открит рудник "Кремиковци", Върховният административен съд вече се е произнесъл с решение № 7955 от 5.06.2012 г. по адм. дело № 3824/2012 г. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че оспорените административни актове са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния ответник за присъждане на разноски за водене на делото е основателен до размера от 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният административен съд с решението си е присъдил разноските за водене на делото, вкл. и направените по адм. дело № 6758/2010 г. на ВАС, VI отд., в размер на 920 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,