Решение № 11100 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на И. Бачев от гр. Несебър област Бургас чрез пълномощника адв. С. Спасов срещу решение 1416 от 28.11.2022 год. по административно дело 1526/2022 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение 0542 от заседание 074 на 20.04.2022 год. на Национална експертна лекарска комисия. В жалбата са наведени доводи срещу решението на Административен съд Бургас като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че при обсъждане на правната страна на спора съдът е обсъдил само част от относимите правни норми - точка 3 от Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза, но не са обсъдени разпоредбите на чл. 62 и останалите точки от Приложение 2 от Наредбата и на чл. 40, ал. 1, т. 1 и чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Според касатора като е отказал да допусне съдебна експертиза съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка. Изложени са доводи за необоснованост на оспореното решение. Касаторът моли да се отмени решението и спорът да се реши по същество като се отмени ЕР 0542 от 20.04.2022 год. на НЕЛК, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 70 лева и за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 600 лева. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия гр. София чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Александрова в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Ответниците ТЕЛК, втори състав към "УМБАЛ Бургас" АД, ТП на НОИ гр. Бургас, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Бургас и ДАНИ 8 ЕООД, редовно уведомени, не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в 14 дневния преклузивен срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред първата инстанция Експертно решение /ЕР/ 0542 от заседание 074 от 20.04.2022 год. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, по жалба на И. Бачев в процедура по преосвидетелстване по документи е потвърдено по всички поводи ЕР на ТЕЛК при "УМБАЛ Бургас" АД с 0090 от 11.01.2022 год. Определен е краен процент 50% трайно намалена работоспособност /ТНР/. Водещата диагноза е [заличен текст], общо заболяване [заличен текст]. По делото от фактическа страна е установено, че с Експертно решение 2293 от зас. 122 от 02.07.2021 год. на първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД И. Бачев е освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност по документи, с водеща диагноза [заличен текст] и общо заболяване "[заличен текст], недоказана хистологично поради мед. противопоказания с ехографски данни за [заличен текст], [заличен текст]". Експертно решение 2293 от зас. 122 от 02.07.2021 год. е обжалвано от Бачев пред НЕЛК и с Експертно решение 1870 от зас. 200 от 25.10.2021 год. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания Националната експертна лекарска комисия е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване. В мотивите на решението е посочено, че в медицинското досие на пациента има приложени документи за [заличен текст], което заболяване е съществувало към момента на прегледа в ТЕЛК, но не е било коментирано от ТЕЛК, поради което съгласно чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕ/18 г. НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК и е върнала за ново произнасяне. При новото освидетелстване с Експертно решение 0090 от зас. 006 от 11.01.2022 год. втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ-Бургас АД след преглед е потвърдил оценката на работоспособността на И. Бачев за срок от 2 години 50% трайно намалена работоспособност, със същата водеща диагноза [заличен текст] и посочено общо заболяване [заличен текст]. В мотивите на решението е отбелязано МКБ К[номер] [заличен текст] по ч.9, р.15, т. 2.1; МКБ: [номер][заличен текст] по ч.4, р.6, т. 2.1. Общо 50% ТНР по НМЕ за срок от 2 години с оглед медико-експертно наблюдение. Експертно решение 0090 от зас. 006 от 11.01.2022 год., втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД е обжалвано от И. Бачев пред НЕЛК, която с оспореното пред първоинстанционния съд Експертно решение 0542 от заседание 074 от 20.04.2022 год. е потвърдила експертното решение на ТЕЛК по всички поводи. За да отхвърли оспорването по подадената жалба решаващият съд, позовавайки се на събраните по делото доказателства, е приел, че решението е взето от компетентен орган, в предвидената законова форма, не са налице съществени процесуални нарушения, материалният закон е правилно приложен и не е налице отклонение от неговата цел. Въз основа на надлежно приобщения доказателствен материал и след извършване на дължимата преценка на обжалвания административен акт, с оглед критериите по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, Административен съд Бургас обосновано е приел в мотивите на проверяваното решение, че оспореното пред него експертно решение на НЕЛК е законосъобразно. Правилно са тълкувани относимите разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за устройство и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Касаторовите възражения в противната насока са неоснователни. При определяне на крайния процент на трайно намалената работоспособност НЕЛК се е произнесла въз основа на наличната медицинска документация в съответствие с чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Процентът 50% ТНР на лицето е правилно определен от ТЕЛК и потвърден от НЕЛК съобразно чл. 63, ал. 3 от НМЕ. В първоинстанционното производство от страна на жалбоподателя не са наведени твърдения за неспазване на посочените в касационната жалба разпоредби на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, поради което същите не са изрично коментирани в оспореното съдебно решение, но от друга страна не се установяват нарушения на нормите. Касаторът не е посочил точно кои увреждания и отправни точни от посочените в Приложение 1 от Наредбата не са взети предвид и обсъдени от съда. По инвокираните в хода на първоинстанционното производство възражения, досежно различните стадии на [заличен текст], разликите в използваните кодове по МКБ и нарушенията на административнопроизводствените правила решаващият съд подробно и аргументирано е отговорил, като ги е приел за неоснователни. В посочения в касационната жалба медицински протокол на ЛКК 255 е отразено като придружаващо заболяване есенциална (първична) [заличен текст] с код по МКБ [номер], различно от [заличен текст] с код I11 и [заличен текст] с кодове I11.0 и I11.9. Данни за [заличен текст] липсват и в другия посочен в жалбата документ епикриза и.з. 23853/3146, в която като придружаващо заболяване е вписано [заличен текст]. Спорът между страните е за определения процент на трайно намалена работоспособност на И. Бачев. Съгласно Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти", част Девета Вътрешни болести , Раздел ХV [заличен текст], т. 2.1 [заличен текст] процентът на трайно намалената работоспособност е в размер на 50 % ТНР, а видно от част Четвърта [заличен текст], Раздел VI [заличен текст], т. 2.1 При [заличен текст] от II стадий, поне с един от следните белези за органно ангажиране:[заличен текст] процентът трайно намалената работоспособност е 20 %. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение 1, а съгласно ал. 3 на същия член при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение 2. Съгласно относимата редакция на т. III (нова - ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 08.09.2020 г.) от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, представляваща Приложение 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. В конкретния случай при медицинското преосвидетелстване на И. Бачев заболяването определено с най-висок процент ТНР, е [заличен текст], за което се следва 50% ТНР, съгласно част Девета [заличен текст], Раздел ХV [заличен текст] , т. 2.1 от Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изписването в оспореното експертно решение на общото заболяване като [заличен текст] и липсата на такъв стадий в посочените в Наредбата за медицинската експертиза три стадия на [заличен текст] не водят до извод за наличие на разлика между посоченото в ЕР на НЕЛК заболяване и посоченото в т. 2.1., раздел ХV, част Девета от НМЕ [заличен текст]. Видно от мотивите на решението на НЕЛК комисията е квалифицирала заболяването и го е подвела именно под тази подточка, като е посочила - т. 2.1, р.15, част 9. Обосновано съдът е счел, че разликата в изписването между "І стадий" или "стадий А" по същество не променя заболяването (или неговия стадий) и не рефлектира върху следващия се за него процент на ТНР. Представените от жалбоподателя медицински документи отразяващи резултатите от проведени медицински изследвания на 16.06.2022 год. са неотносими към материалната законосъобразност на издаденото преди това експертно решение на НЕЛК. Освен това съобразно чл. 45, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия не се произнася по заболявания възникнали след постановяване на експертното решение. Настоящата инстанция счита, че не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът е отказал да назначи съдебна експертиза. Предвид представените по делото писмени доказателства обосновано е преценено от съда, че назначаване на съдебно-техническа експертиза не е необходимо, тъй като спорът може да бъде решен по същество въз основа на приложените доказателства. На наведените от жалбоподателя възражения досежно заболяванията [заличен текст] и [заличен текст], съдът аргументирано е отговорил в мотивите на оспорения съдебен акт. Направеното възражение за необоснованост на съдебния акт също е неоснователно. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. За осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК на Националната експертна лекарска комисия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева платими от И. Бачев. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,