Решение № 50050 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2126/2021 г.

Решение № 50050 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2126/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Агро резерв" ЕООД /н/ срещу решение № 260116 от 22.06.2021 г. по в. т. д. № 242/2020 г. на АС Варна. С решението в обжалваната част е потвърдено решение № 1075 от 28.11.2019 г. по т. д. № 737/3019 г. на ОС Варна, в частта, с която "Агро резерв" ЕООД /н/ е осъдено да заплати на "Био енерджи корект" ЕООД следните суми: 382 508. 24 лв., представляваща остатък по фактура № 64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 86 498. 16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № 64/16.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г.; 57 473. 47 лв., представляваща разликата над сумата от 368 526. 53 лв. до сумата от 426 000 лв., дължима по фактура № 65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 126 699. 59 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № 65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г. и в частта за разноските. В касационната жалба се излагат съображения, че решението е недопустимо, предвид произнасянето на въззивния съд по несвоевременно въведено от ищеца възражение за каузалност, още повече, че по това възражение е налице произнасяне с влязло в сила решение на АС при БТПП. Евентуално се сочи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалния закон, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че изводите на съда, че при произнасяне по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността, той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила решение, са неправилни. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове поради основателност на възражението за прихващане. Ответникът по касация "Био енерджи корект" ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата. Синдикът на "Агро резерв" ЕООД /н/ не заявява становище. С определение № 50026 от 20.01.2023 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: При произнасяне на съда /с уважаване, съответно отхвърляне/ по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска и поражда ли решението сила на пресъдено нещо по отношение правопораждащите факти на активното вземане. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че сключването на процесните договори за покупко-продажба на пшеница, както и изпълнението по тях за доставката й в договорения размер, се явяват доказани по делото, тъй като приемо-предавателните протоколи са неоспорени и двустранно подписани, а отразеното доставено количество пшеница в двете фактури съответства на това по протоколите. Посочил е, че е налице и съответствие на договорената цена, като частичното плащане по едната фактура, както и извършеното прихващане по тристранния протокол установяват наличие на признание на ответника за дължимост на продажната цена, още повече, че ответникът не твърди и не доказва изпълнение на задължението си за плащане на цената по двата договора. Намерил е за основателна и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху дължимите суми - поради липса на предвиден в договора падеж и съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ задължението за плащане е станало изискуемо с изтичане на законоустановения 14-дневен срок от деня, следващ деня на получаване на стоката, удостоверен в приемо-предавателните протоколи – 27.05.2014 г. и 28.05.2014 г. и тъй като претенцията за мораторна лихва е съобразена с три годишната погасителна давност, то я е приел за основателна до размера от 119 003. 01 лв. върху главницата от 390 866. 94 лв. по фактура № 64/16.05.2014 г. и 129 699. 59 лв. върху главницата от 426 000 лв. по фактура № 65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. – 09.05.2019 г. С оглед изложеното е посочил, че дължи произнасяне по приетите в производството възражения за прихващане с вземания на ответника, вкл. и с вземане по договор за покупко-продажба при условията на фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г., които са му цедирани с договор за цесия от 28.05.2019 г. от "Агро Резерв Трейд" ООД, като длъжникът е надлежно уведомен за цесията от цедента по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 30.05.2019 г. с нотариална покана /на 29.05.2019 г. е осъществена още една цесия с предмет всички главни и акцесорни вземания по договора, за която длъжникът също е уведомен от цесионера, с дадените му за това пълномощия от цедента/. По отношение на неусвоения аванс от 439 981. 71 лв. за недоставено количество пшеница, ведно със сумата от 122 349. 15 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.08.16 г. /падежа на задължението за доставка / – 28.05.2019 г. /исковата молба е от 10.05.2019 г. /, съдът е посочил следното: По договора при условията на фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. е заплатен аванс в размер на 750 000 лв., като от договорените 3 000, т. пшеница – бъдеща реколта 2016 г., ищецът е доставил 925. 84, т., а за извършената частична доставка е приспаднат аванс в размер на 248 069. 57 лв. Част от дължимия за възстановяване аванс, съответен на недоставеното количество стока, в размер на 61 948. 72 лв. е върнат на купувача на 14.09.2016 г. и в резултат на това остава неусвоен и невъзстановен аванс в размер на 439 981. 71 лв., като дължимостта на тази сума е потвърдена и от заключението на ССчЕ, прието пред въззивната инстанция. В първото по делото заседание след приемането на възражението за прихващане за разглеждане, ищецът представя решение от 27.07.2020 г. по ВАД № 91/19 г. на АС при БТПП, [населено място], както и запис на заповед от 11.01.2016 г., с издател "Био енерджи корект" ЕООД и поемател "Агро резерв трейд" ООД за сумата от 975 000 лв., който запис на заповед на 13.08.2016 г. е джиросан на "Агро резерв" ООД и поддържа, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задълженията на продавача по договора от 11.01.2016 г. по фючърс 1, в т. 8. 3 на който е предвидено изричното му издаване, както и неговата стойност, равняваща се на авансовото плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30 %. Тъй като авансовото плащане по фючърс 1 е 750 000 лв., този размер увеличен с 30 % се равнява на сумата по записа на заповед – 975 000 лв. По арбитражното дело възражението за прихващане е уважено за 142 039. 65 лв. Според ищеца, ако възражението за прихващане бъде уважено и в настоящото производство, то ответникът би се обогатил неоснователно с прихванатата вече сума по арбитражното дело. Ответникът оспорва наличието на каузалитет между записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв. и фючърс 1, както и относимостта му към настоящото производство, позовавайки се и на мотивите на арбитражното решение, според които такава връзка липсва. Във връзка с изложеното въззивният съд е приел, че в т. 8. 3 на договора от 11.01.2016 г. – фючърс 1, изрично е предвидено в случай на авансово плащане, като гаранция за изпълнение на договорните задължения на продавача същият да издаде в полза на купувача запис на заповед за сума, равняваща се на стойността на авансовото плащане, увеличена със стойността на уговорената неустойка от 30%, като авансовото плащане по този договор от 750 000 лв., увеличено с 30% се равнява на стойността на записа на заповед 975 000 лв. В този смисъл е намерил, че е налице изрично уговорена обезпечителна функция на записа на заповед в договора, а издаването му на същата дата на сключване на договора и и цялото съвпадение на сумата по него с посоченото обезпечено задължение по договора, установяват каузалитет на записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв. с договора по фючърс 1. Счел е, че мотивите на арбитражния съд за липсата на такъв каузалитет, не формират СПН и не го обвързват, като при частично уважаване на възражението за прихващане с това вземане, обезпечено със записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв., се поставя въпросът: може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес. Позовавайки се на разрешенията, дадени в част от практиката на ВКС, е изразил становище, че формираната с влязлото в сила съдебно решение на АС сила на пресъдено нещо, обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение, а нов процес относно разликата по същото вземане е недопустим. При това положение е достигнал до извод за неоснователност на възражението за прихващане за сумата от 439 981. 71 лв., неусвоен аванс, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2016 г. до 28.05.2019 г., в размер на 122 349. 15 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Съгласно дадените с т. 3 от ТР № 2 от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, с решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса. Същата възможност трябва да се признае и за ответника, когато съдът е уважил възражение за прихващане с вземане в по-голям размер от размера на вземането по иска. Така както на ищеца е позволено да измени размера на иска, на ответника е позволено да измени размера на вземането, с което прихваща. Всеки кредитор след способ, погасил вземането му само частично, разполага с възможност да инициира съдебен процес и да се снабди с изпълнително основание за непогасения остатък. Това право не следва да се отрича и за кредитора, чието вземане е останало частично непогасено след съдебно решение, с което е уважено възражението му за прихващане. Ето защо при уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По същество на касационната жалба: Решението на въззивния съд е постановено по редовна искова молба в съответствие със своевременно наведените от страните фактически обстоятелства, искания, отправени до съда и възражения, поради което не се установява наличие на поддържаната от касатора недопустимост на решението. Излагането на мотиви от арбитражния съд в решението по ВАД № 91/19 г. на АС при БТПП, относно липсата на връзка между записа на заповед от 11.01.2016 г. /с вземане по който в размер на 142 039. 65 лв. е било уважено възражение за прихващане в арбитражното производство/ и договор за фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. /с вземане по който се прави възражение за прихващане в настоящето производство/, не представлява произнасяне по въведени правоизключващи или правоунищожаващи възражения по отношение на вземането, с което е направено възражение за прихващане в арбитражното производство /такива, а и правопогасяващи възражения, основани на каузалното правоотношение, не са били наведени в процеса пред арбитражния съд/, респективно изводът на въззивния съд, че мотивите на АС при БТПП за липсата на такъв каузалитет, не формират СПН и не го обвързват, е законосъобразен. Правилни са и изводите относно установена връзка на записа на заповед от 11.01.2016 г. за сумата от 975 000 лв. с договора по фючърс 1 /по който "Био енерджи корект" ЕООД дължи на "Агро резерв" ЕООД /н/ неусвоен и невъзстановен аванс в размер на 439 981. 71 лв. /, както предвид наличието на изрично уговорена обезпечителна функция на записа на заповед в договора за фючърс, така и поради издаването му на същата дата на сключване на договора и цялото съвпадение на сумата по него с посоченото обезпечено задължение по договора. Неправилно обаче, с оглед отговора на правния въпрос, се явява становището, че формираната с влязлото в сила съдебно решение на АС при БТПП сила на пресъдено нещо, обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение, а нов процес относно разликата по същото вземане е недопустим. В този смисъл основателно се явява направеното възражение за прихващане със сумата от 297 942. 06 лв. /разлика между дължимите по договора за фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. 439 981. 71 лв. и сумата от 142 039. 65 лв., по обезпечаващия това задължение запис на заповед, с която сума е направено и е уважено възражението за прихващане по арбитражното дело/. Съгласно посоченото по-горе ТР № 2 от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила - от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън него, е без значение за обратното действие на погасителния способ. Вземането за сумата от 297 942. 06 лв. е станало изискуемо на 31.08.2016 г., а към този момент пасивното вземане на ищеца в размер на 382 508. 24 лв., дължимо по фактура № 64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, също е било изискуемо – от 09.05.2016 г., като за периода 09.05.2016 г. – 31.08.2016 г. върху цялото вземане по посочената фактура е била натрупана и мораторна лихва в размер на 12 486. 03 лв. Ето защо към 31.08.2016 г. с активното вземане от 297 942. 06 лв. е погасена мораторната лихва от 12 486. 03 лв., както и сумата от 285 456. 03 лв. от главницата по фактура № 64/16.05.2014 г. Върху остатъка от главницата по посочената фактура – 97 052. 21 лв., "Агро резерв" ЕООД /н/ дължи мораторна лихва в размер на 26 473. 69 лв. за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г. С оглед изложеното решението следва да бъде отменено в частта, потвърждаваща решението на първата инстанция, с което "Агро резерв" ЕООД /н/ е осъдено да заплати на "Био енерджи корект" ЕООД разликата над сумата от 97 052. 21 лв. до сумата от 382 508. 24 лв., представляваща остатък по фактура № 64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението и с което "Агро резерв" ЕООД /н/ е осъдено да заплати на "Био енерджи корект" ЕООД разликата над сумата от 26 473. 69 лв. до сумата от 86 498. 16 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № 64/16.05.2014 г., за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г., както и да заплати лихва за периода 09.05.2016 г. до 30.08.2016 г., като в посочените части исковете следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане със сумата от 297 942. 06 лв., неусвоен и невъзстановен аванс по договор за фючърс №Ф-1-2016/11.01.2016 г. Решението на въззивния съд следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски по компенсация за първата и въззивната инстанции над сумата от 18 629. 92 лв. до сумата от 66 881. 03 лв. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, осъждащо "Агро резерв" ЕООД /н/ да заплати на "Био енерджи корект" ЕООД следните суми: 97 052. 21 лв., представляваща остатък по фактура № 64/16.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 16.05.2014 г. 2000 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 26 473. 69 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № 64/16.05.2014 г., за периода 31.08.2016 г. до 09.05.2019 г.; 57 473. 47 лв., представляваща разликата над сумата от 368 526. 53 лв. до сумата от 426 000 лв., дължима по фактура № 65/19.05.2014 г. за доставени, но неплатени по договор за покупко-продажба от 19.05.2014 г. 1200 метрични тона пшеница, реколта 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; 126 699. 59 лв., лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № 65/19.05.2014 г., за периода 09.05.2016 г. до 09.05.2019 г. и сумата от 18 629. 92 лв., разноски по компенсация за двете инстанции, решението следва да бъде оставено в сила. "Агро резерв" ЕООД /н/ следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 10 593. 07 лв., а "Био енерджи корект" ЕООД - да заплати по сметка на ВКС сумата от 2470. 52 лв. държавна такса Мотивиран от горното, Върховният касационен съд