Решение № 6277 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 235/2014 г.

Решение № 6277 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 235/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "НСК" Силистра, при РДНСК-СЦР, гр. Силистра, чрез проц. представител ю. к. Светослав Маринов Минчев, срещу решение № 69/26.11.2013 г. по адм. д. № 107/2013 г. на Административен съд Силистра, в частта, с която е уважен предявеният от Димитър Йорданов Димитров иск по чл. 292 АПК. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран от Димитър Йорданов Димитров, гр. Силистра, с отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК и претенция да се признае за установено по отношение на РДНСК-СЦР, че заповед № РД-14-1150/7.07.2006 г. за премахване на незаконен строеж четири броя гаражи не следва да се изпълнява, тъй като е изтекла 5-годишната погасителна давност, както и че въпросният строеж е придобил статута на "търпим" по силата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Съдът е уважил исковата молба на първото наведено основание и го е отхвърлил на второто такова. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че горецитираната заповед за премахване на незаконен строеж, извършен от жалбоподателя, е влязла в сила на 31.05.2007 г. и давността е започнала да тече от поканата за доброволно изпълнение, връчена на 19.09.2007 г. като е изтекла на 20.09.2012 г. (Отделен е въпросът доколко е компетентен органът, който е отправил поканата за доброволно изпълнение.) На възражението, мотивирано с ППВС № 3/18.11.1980 г., че по време на принудителното изпълнение погасителна давност не тече, решаващият съд е отговорил, като го е намерил за неоснователно. Аргументите на съда в тази връзка са, че това би било относимо към правната регламентация, обусловена от ЗАП, който не е предвиждал институт, аналогичен на този по чл. 285 АПК и по конкретно - настъпване на погасителна давност след определен период, започващ от възникването на изпълнителното основание. Настоящият съд намира, че от момента на възникване на изпълнителното основание до изтичането на предвидения в чл. 285, ал. 1 АПК петгодишен давностен срок не са предприети действия по изпълнението. Съгласно установената практика на този съд по този въпрос поканата за доброволно изпълнение няма самостоятелно действие, не попада в кръга на изброените в чл. 294 АПК актове и действия на органа по изпълнението, по отношение на които е допустим съдебен контрол, не подлежи на оспорване по съдебен ред, тъй като не поражда задължения за нейния адресат. С нея последният само бива уведомен, че има възможност доброволно да изпълни възникналото задължение. Поканата за доброволно изпълнение е процесуална предпоставка за преминаване към принудително изпълнение и предхожда изпълнителните действия на административния орган. Логично се налага извод, че същата не е действие на органа по изпълнение, поставяща началото на изпълнителния процес, със сила да прекъсне давностния срок. Такива действия, в процесния казус, са протоколите относно начина, срока и стойността на принудителното изпълнение, изготвени след изтичането на срока по чл. 285, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила, като давността не се прилага служебно. По принцип давността, като институт на правото, може да се претендира чрез възражение - чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК или чрез иск- чл. 292 АПК. Погасителната давност като юридически факт е факт от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици - погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. В случая петгодишният давностен срок е изтекъл, поради което исковата претенция по чл. 292 АПК правилно е удовлетворена като основателна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав