Решение № 13002 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2016 г.

Решение № 13002 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Симперто" ООД, гр. Б., представлявано от управителя П. П., против решение № 1350/29.02.2016 г. по адм. дело № 8302/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на М. С., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Н., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на "Симперто" ООД, гр. Б., против Решение № РЗМ-5800-320/32-131573 от 10.07.2015 г. на началника на М. С., потвърдено с Решение № Р-420/3.09.2015 г. на директора на Агенция "Митници", като неоснователна. Оспореното решение на началника на М. С. е издадено на основание чл. 203, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, поради отклонение на стоки от митнически надзор и с него на дружеството са начислeни вносни митнически задължения, възникнали на 16.01.2015 г. по неприключен карнет ТИР № ХЕ75700787, а именно: 74 037,77 лв., от които мито - 1 034,73 лв. и ДДС - 73 003,04 лв., ведно със законната лихва. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и е в съотвествие с материалния закон и целта му. Според него страните не спорят по фактите, а именно, че задействаната на територията на РБългария транзитна операция под покритието на карнет ТИР № ХЕ75700787 с титуляр оспорващото дружество, не е приключила в указания от входящото МУ - МП Калотина срок - 24.12.2014 г., поради настъпил по време на превоза на стоките пожар. Спорът според съда е дали този пожар обуславя приложението на разпоредбата на чл. 41 от Конвенция ТИР, съгласно която при настъпване на такива форсмажорни обстоятелства, дължимите мита и такси не се събират. Съдът е приел, че пожара в резултат на който са унищожени стоките, представлява такова форсмажорно обстоятелство, но само то не е достатъчно за освобождаване на титуляра от заплащане на дължимите мита и такси, тъй като за такива случаи Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, т.нар. Конвенция ТИР, предвижда специална процедура, която в случая не е спазена от оспорващото дружество. Не е съставен констативен протокол, включен в карнета ТИР, възможно в най-кратък срок от настъпване на това обстоятелство, както изисква чл. 25 от цит. Конвенция ТИР, вр. с Приложение № 1 от същата, в който да бъдат описани всички обстоятелства освобождаващи титуляра от заплащането на такива мита и такси. Поради това са изведени изводи, че чл. 41 за случая е неприложим, поради което дружеството дължи начислените му с решението вносни митнически задължения, на основание чл. 203, § 1 от МК на Общността. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите му за неприложимост на разпоредбата на чл. 41 от цит. по-горе Митническа конвенция, известна като Конвенция ТИР, поради неспазена процедура от страна на касатора, като титуляр по транзитна операция под покритието на карнет ТИР № ХЕ75700787 на територията на РБ. Това е така защото при наличие на някое от обстоятелствата, в обхвата на правната норма на чл. 41 от Конвенция ТИР, в случая пожар и унищожаване на стоките, титуляра е бил длъжен да изпълни процедурата, предвидена в Приложение 1 към Конвенция ТИР за използване на карнет ТИР, като изготви Констативен протокол, с формата и съдържанието посочени от това приложение, който да приложи към карнета ТИР. Това задължение следва от разпоредбата на чл. 25 от Конвенция ТИР, която препраща към Приложение № 1 на Конвенцията. В случая тази процедура не е изпълнена, поради което, решаващият съд правилно е приел, че касатора не може да се позовава на чл. 41 от Конвенция ТИР и че дължи начислените му с решението вносни митнически задължения - мито и ДДС, тъй като транзитната операция не е приключила в срок, с което е осъществен състава на чл. 203, § 1 от МК на Общността, т.е. налице е отклонение на стоката от митнически надзор. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане от ответника, на същия се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 2 751,13 лв., който е минималния такъв по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения спрямо защитения материален интерес. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение