Решение № 9610 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2018 г.

Решение № 9610 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Мария Колева срещу решение № 4220 от 02.04.2018 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 4964/2017 г., в частта с която по жалбата на Х. С. Н. от гр. Я. се отменя заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., са останали 18 от заявените парцели - опожарени, намиращи се във ФБ 46704-358; преписката се връща на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази й част, в едномесечен срок от получаването при спазване на задължителните указания дадени от съда по тълкуването и прилагане на закона и се осъжда министерството на земеделието, храните и горите да заплати на Х. С. Н. от гр. Ямбол общо сумата от 510 лева разноски по делото. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че е постановено при неправилно кредитиране на доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Х. С. Н., представляван в производството от адв. Минчо Спасов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заявява се искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав е образувано във връзка с оспорване от Х. С. Н. на заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Заповедта е била обжалвана в частта й, касателно декларираните парцели с разлика спрямо слой "Площи, допустими за подпомагане" по УРН 230878 в землищата на с. В., с. М. Ш. и С. Решаващият съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата форма, а мотивите за издаването й се съдържат в отразеното в протоколите при извършените специализирани теренни проверки. След като е изложил установените факти, изслушал е и е приел изготвеното по делото експертно заключение и е анализирал събраните доказателства съдът е приел, че жалбата е частично основателна. Постановил е решение, с което по жалба на от Х. С. Н. от гр. Я. отменя заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., са останали четири парцела ((БЗС 66679-210-1-1; БЗС 83051-576-9-1; БЗС 83051-590-8-1 и БЗС 83051-612-1-1) и връща преписката на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази й част, в едномесечен срок от получаването при спазване на задължителните указания дадени от съда по тълкуването и прилагане на закона; отменя заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., са останали 18 от заявените парцели - опожарени, намиращи се във ФБ 46704-358 и връща преписката на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази й част, в едномесечен срок от получаването при спазване на задължителните указания дадени от съда по тълкуването и прилагане на закона; отхвърля жалбата в останалата й част и осъжда министерството на земеделието, храните и горите да заплати на Х. С. Н. от гр. Я. общо сумата от 510 лева разноски по делото. Решението е обжалвано само в частта, с която тричленният състав отменя заповед № РД 46-141 от 01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г., са останали 18 от заявените парцели - опожарени, намиращи се във ФБ 46704-358; преписката се връща на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази й част, в едномесечен срок от получаването при спазване на задължителните указания дадени от съда по тълкуването и прилагане на закона и се осъжда министерството на земеделието, храните и горите да заплати на Х. С. Н. от гр. Я. общо сумата от 510 лева разноски по делото. В останалата част съдебното решение е влязло в сила. За да обоснове оспореният резултат съдът е обсъдил представеното удостоверение за произшествие, рег. № 477 02.10.2017 г. на МВР - Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Е., в което е записано, че произшествието /пожарът/ е в резултат на природно явление - форс мажорно обстоятелство и няма данни да е причинен от физически лица, анализирал е относимата нормативна уредба и приел, че преписката следва да се върне на административния орган за преценка на основанията посочени в чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Този резултат съдът е мотивирал с доказването на обстоятелства, който да изключат определянето на площите като недопустими. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да налагат отмяна на решението. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на Върховния административен съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. По делото не е било спорно, че 18 от заявените парцели, намиращи се във ФБ 46704-358, които са останали извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. са опожарени на 24.08.2016 г. Факт потвърден и от изслушаната по делото експертиза. По силата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - отм. считано от 30.03.2018 г., но приложима за разглеждания спор, не са допустими за подпомагане постоянно затревени площи или тези части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни, освен когато ползвателят на площта представи документ от компетентна структура на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат на природно явление или на действия на други лица. Действително е представен документ по смисъла на изречение второ от цитираната разпоредба. Такава информация в представеното удостоверение, рег. № 477 02.10.2017 г., на МВР - Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Е. се съдържа. В него са констатирани мястото, датата на пожара и фактът, че опожарената земята се стопанисва от Х. С. Н. Съдържа се и констатация, че пожарът е резултат на природно явление и няма данни де е причинен от физически лица. Цитираното удостоверение за произшествие е второ такова, като от първото представено пред органа /л. 101 от първоинстанционното дело/ е видно, че се към 07.09.2016 г. произшествието е било посетено и се е водило досъдебно производство. Ето защо представеното удостоверение, рег. № 477 02.10.2017 г., е в състояние да установи обстоятелствата, изрично посочени, като задължително условие по чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 за приемане допустимост на изгаряни постоянно затревени площи. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че при постановяване на решението съдът не е следвало да взема предвид представените доказателства - удостоверение за произшествие, рег. № 477 02.10.2017 г. на МВР - Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Елхово. Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г, отменена от 30.03.2018 г., но действала към момента на провеждане на административното производство и издадената заповед, определя като недопустими за подпомагане постоянно зетревени площи или части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни, което е установено при извършената теренна проверка. Разпоредбата не намира приложение само когато ползвателят на площта представи документ от компетентна структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, че пожарът е резултат на природно явление или на действия на други лица. Такава информация в представеното от жалбоподателя удостоверение се съдържа, поради удостоверения факт е релевантен факт за разрешаване на спора и правилно е бил предмет на преценка от решаващия съд, с което се гарантира и принципа за истинност, предвиден в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от АПК. С оглед на тези доводи, настоящият петчленен състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по делото за присъждане на направените от него разноски в размер на 600 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия