Решение № 12907 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2020 г.

Решение № 12907 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6779/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Напоителни системи" ЕАД, срещу Решение № 947/14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10317/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 55/17.05.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Сочи още, че е било нарушено правото му на защита, поради неприсъствието на представител на дружеството при извършените административните проверки. Отделно от това счита, че съдът не е съобразил заключението по назначената ССчЕ, която е установила различен размер на таксите. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – С.-град е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 55/17.05.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Напоителни системи" ЕАД – гр. С. е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. общо в размер на 19 162, 40 лв. и лихва в размер на 3114, 17 лв., на основание чл. 195 б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195 б, ал. 2 от ЗВ, актът е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззетите водни количества, отчетени по рейки и отразени в дневника на НС и декларации по чл. 194 б от ЗВ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. На дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение, поради липсата на извършено плащане на търговецът е връчено уведомление за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г., съгласно приложимите Тарифи. Изложени са мотиви, че при извършени проверки по документи, обективирани в констативни протоколи, било установено несъответствие между представените от жалбоподателя декларации за иззетото количество вода за процесните периоди и действително отнетият при водовземането обем, отчетен чрез монтирано измервателно устройство, които изводи се потвърдили и от заключение по назначена ССчЕ. След като е обсъдил заключението, съдът е приел, че установените такси за 2016 г. и 2017 г., изчислени съгласно декларираните количества са в по-висок размер от таксите, определени в оспорения АУПДВ, но това не може да обослови незаконосъобразност на акта, а изменението му било довело до влошаване положението на жалбоподателя, което е недопустимо при оспорване. В заключение е прието, че законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 195 б, ал. 1 във вр. с чл. 194 б, ал. 4 ЗВ директорът на Басейнова дирекция е издал АУПДВ с коригирани данни относно размера на ползвания годишен воден обем и при липса на доказателства таксата да е била платена в сроковете по чл. 194 б, ал. 2 ЗВ, респективно в чл. 15, ал. 1 от Тарифата за таксите от 2011 г. и чл. 21, ал. 1 от Тарифата за таксите, в сила от 01.01.2017 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. приложима е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8, ал. 1 от Тарифата. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0, 001 лв. /куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117 а ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неможе да бъде споделена тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативните протоколи от извършените проверки - КП № ПВЗ-060/05.04.2018 г. и КП № ПВЗ-217/30.08.2018 г., които са връчени на дружеството заедно с уведомлението по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. № ПО-02-204/21.03.2019 г., като му е даден възможност за представяне на доказателства. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството и неоснователно в касационната жалба се поддържа, че е нарушено правото на защита на дружеството. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред него е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е съобразил заключението по назначената ССчЕ, която е установила различен размер на таксите от установените с АУПДВ. Правилно съдът е обсъдил неоспорените по делото констативни протоколи, на които се базира и заключението по назначената ССчЕ и правилно е приел, че въз основа на заключеното, което установява дължимост на такса в по-висок размер, не следва различен правен извод относно законосъобразността на издадения АУПДВ. В тази насока, настоящата инстанция счита, че следва да изложи допълнителни съображения: Законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, действала до 31.12.2016 г. и последващата, към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. И според двете тарифи (отменената и действащата и понастоящем) таксата за водовземане по чл. 8, респ. чл. 11 от повърхностни води, които използва жалбоподателя се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 12, ал. 1 и по чл. 10 (изчислена в лв. /куб. м), а W - размерът на ползвания или отнетия годишен воден обем в куб. м. Действителните обеми източена вода за процесните периоди са определени, посредством водомерна рейка и чрез съпоставка на представените от жалбоподателя справки за иззети водни количества. Според констативните протоколи действително иззетите водни обеми от р. М. при водохващане "Бент М.", отчетени по рейка са били отразени в дневника на дружеството за процесните периоди, както и в Справките представени от него. За 2016 г. "Напоителни системи" ЕАД, декларира количество от 8 409 600 куб. метра, а реално пропуснатите водни количества, според измервателното устройство са 9 082 400 куб. метра. Таксата за 2016 г. е определена на база реално пропуснатите водни количества – 9 082, 40 лв. Факта на несъответствие между декларираните обеми и тези, установени с измервателен уред и отразени в дневника на дружеството не е оспорен по същество, като не са ангажирани доказателства, с които да се установи действително ползваното количество вода, поради което таксата за 2016 г. е правилно установена. За 2017 г. "Напоителни системи" ЕАД, декларира в декларация и в представена справка за уловени и актуални водни маси количество от 12 280 800 куб. метра, а таксата в АУПДВ е определена на база разрешен годишен лимит по разрешителното от 8 400 000 куб. метра. Следователно безспорно таксата за 2017 г. е определена в по-нисък от дължимия размер, тъй като е следвало да се определи на база отнетия годишен воден обем. Това е установено и със заключението по назначената ССчЕ. По-ниския размер на установеното задължение в АУПДВ, не обуславя незаконосъобразност на издадения АУПДВ, защото изменението на акта, като се увеличи таксата за 2017 г. би влошило положението на жалбоподателя, което е недопустимо при обжалване. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил и крайния си съдебен акт. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение