Решение № 6512 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15177/2013 г.

Решение № 6512 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15177/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, срещу решение № 1564 от 24.09.2013 г. по адм. дело № 462/2013 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменен Акта за установяване на публично държавно вземане № 14 от 12.03.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с който на Никола Георгиев Карамфилов от с. Бачево, община Разлог, област Благоевград е установено публично задължение в размер на 787,50 лв., за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че са нарушени чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" и чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ /ред. ДВ, бр. 36/04.04.2008 г./, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ и чл. 4 и чл. 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу обжалвания акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Никола Георгиев Карамфилов, чрез адвоката и повереник адв. Михайлова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил по жалба на Никола Георгиев Карамфилов АУПДВ № 14 от 12.03.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с които е установено публично задължение за Никола Карамфилов в размер на 787,50 лв, представляваща такса за водоползване/водовземане от повърхностен воден обект - р. Радевска - I, приток на р. Места по Разрешително за водовземане № 41160005/19.09.2008 г. Разрешителното за водовземане е издадено на Никола Георгиев Карамфилов и Атанас Крумов Карамфилов и е разрешено ползване/водовземане за водно количество до 630 000 куб. м./годишно, с цел на водовземането риборазвъждане. Таксата е за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и представлява 1/2 от общо дължимата сума 1575,00 лева за двата рибарника и от двамата ползуватели - Никола и Атанас Карамфилови. По отношение на втория ползувател Атанас Крумов Карамфилов също е издаден АУПДВ на същата стойност - 787,50 лв., за този период. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че освобождаването от такса за водовземане по чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ е относима към издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Приел, че таксата за водовземане, респ. освобождаването от такава такса, не може да е относима към разрешителното -а ползване на воден обект, тъй като били два различни вида разрешителни те водят до заплащане на различни такси. Що се отнася до аквакултурите и свързаните с тях дейности, те са освободени от заплащане и на двата вида такси: такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 4, т. 4 от ЗВ и от такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ /ДВ, бр. 36/2008 г./. При тези взаимно изключващи се правни изводи съдът отменил АУПДВ тъй като целта на разрешеното водовземане е риборазвъждане, а риборазвъждането попадало изцяло в дефиницията на понятието "аквакултура", съгласно Закона за рибарството и аквакултурите. След изменението на ЗВ с ДВ, бр. 36/2008 г., в сила от 08.04.2008 г. и съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията, жалбоподателят не дължал таксите за водовземане за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. Решениет е неправилно и следва да се отмени, а спорът се реши по същество като се отхвърли жалбата на Карамфилов срещу оспорения АУПДВ по следните съображения: Установеното парично вземане представлява публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 2 ДОПК, което е регламентирано в чл. 194 ЗВ и представлява такса за водовземане, чието изчисляване се извършва по силата на Тарифа за таксите за право на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект. В случая таксите са изчислени по формулата, определена в чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 2.1 във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 6 от Тарифата, като цената на водата е изчислена като такава за първа категория, съгласно издаденото разрешително. Съгласно чл. 4 от тарифата, когато не са монтирани водомерни устройства, до монтиране на измервателното устройство /в случая такова не е монтирано/ таксата се заплаща на база разрешен воден обем. По делото е безспорно установено, че с разрешително за водовземане № 41160005/19.09.2008 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Благоевград, на Атанас Крумов Карамфилов и Никола Георгиев Карамфилов от Бачево, е предоставено правото да водовзема от повърхностен воден обект - река Радевска първа категория, приток на р. Места за разрешено водно количество 630 000 куб. м. годишно . Според разрешителното целта на водовземането е за риборазвъждане, при режим на ползване целогодишно. Не е монтирано измервателно устройство за измерване на използваното водно количество. Съгласно т. 4 "Задължения за монтиране на измервателни устройства", до монтиране на измервателни устройства таксата се заплаща на база разрешения воден обем. Установено е задължение на ползвателя да заплаща такса за разрешено водовземане, считано от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., в съответното разрешено количество за което е съставен и констативен протокол № КД-01-127/203.2011 г. Таксата е определена по реда на чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 2.1 във вр. с чл. 4, във вр. с чл. 6 Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65/8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ, за ползваното количество за вода и цел, за първа категория води. Поради това, че не са били монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода и на основание чл. 4 от цитираната тарифа, размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество за съответната категория вода. В предвид на така установеното неправилно съдът е приложил материалния закон като приел, че ползувателят е освободен от заплащане на такса за водовземане тъй като целта на разрешеното водовземане е риборазвъждане. Риборазвъждането съгласно Закона за рибарството и аквакултурите попадало в понятието "аквакултури" и поради това отпадало задължението за плащане както на такса за водовземане така и на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. По същество съдът приел, че макар и разрешението да е дадено за водовземане, тъй като визираната в него цел е "риборазвъждане", а това предполагало право на ползване на воден обект за аквакултура такса за право на водовземане не се дължало по аргумент от разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ и във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ. С решението си съдът е поставил знак на равенство между правото на "ползване" на воден обект и правото на "водовземане". Законът за водите в § 1, ал. 1, т. 25 от ПЗР на ЗВ дефинира ползването на водния обект като дейност в него/водния обект/ която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Водовземането съгласно § 1, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗВ, обхваща всички дейности, свързани с отнемането на води от водните обекти. Следователно разрешения режим в съответното разрешително на: ползване или на водовземане е определящ за дължимата такса. Освободени от заплащане на такса за водовземане са онези титуляри на разрешителни в случаите когато по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ ползват воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, те. само когато аквакултурите се отглеждат във водния обект. Или освобождаването е само при условие, че липсва отнемане на води от водните обекти, а настоящият случай не е такъв. Разрешено е право на водовземане, безспорно с цел риборазвъждане, но е свързано с отнемане на води от водния обект/р. Радевска/ за изпълнение на целта риборазвъждане в двата обекта/рибарника/ на ползувателя и правилно административният орган е приел дължимост такса за водовземане. Рибата се отглежда не в обекта на водовземането/р. Радевска/, а в обектите на ползувателя/ползувателите - двата рибарника същия. Или налице е отнемане на води от водния обект и поради това такса за водовземане се дължи. Направеното тълкуване на измененията на ЗВ в ДВ, бр. 36/2008 г. - чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" / отпадането на б. "б"/ и приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ, в посока на отпадане на задължението за плащане на такса за водовземане, е неправилно. В случая отмяната на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗВ и приемането на новата разпоредба на т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ е ирелевантна за възникналия правен спор и други подобни в периода от 09.04.2008 г. Освобождаването от такса за ползване по чл. 194, ал. 7 от ЗВ реферира единствено към издаването на разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Това е така защото с разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ на титуляра се предоставя единствено правото на ползване във връзка с дейност за аквакултури и свързаните с тях дейности, но не и право на водовземане. В настоящият случай имаме отнемане на воден обем от воден обект с цел ползване на отнетия воден обем в друг воден обект, различен от водния обект на водовземане от който е разрешено водовземането. Казано по друг начин няма съвпадане на обекта на водовземане с обекта на ползване, в която хипотеза единствено съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ титуляра на правото на ползване за аквакултура и свързаните с тях дейности се освобождава от заплащане на такса за водовземане. Неправилно е приета недължимост на задължението за заплащане на такса за водовземане Съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите разпоредби на ЗВ в действащите им редакции. Изложените правни съображения за неприложимост по смисъла на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ и чл. 15а от ЗРА /Закон за рибарството и аквакултурите/ не съответстват на смисъла на закона. По изложените съображения решението ще следва да бъде отменено и се отхвърли жалбата на Никола Георгиев Карамфилов против оспорения АУПДВ № 14/12.03.2013 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград тъй като не са налице основания за освобождаване от заплащането на таксата за водовземане за визирания в акта период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. по Разрешително за водовземане № 41160005/19.09.2008 г., със срок на действие 19.09.2008 г - 19.09.2013 г. С оглед изхода на спора и направеното искане Никола Георгиев Карамфилов ще следва да бъде осъден да заплати на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград разноски за първоинстанционното и касационно производства общо в размер на 300 /триста/ лева В предвид на изложеното, решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,