Решение № 7141 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12934/2020 г.

Решение № 7141 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12934/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител адв. А. П., срещу решение № 5248 от 09.10.2020 г. по адм. дело № 5550 по описа за 2020 г. на административен съд - София град. С него по жалба на И. А. Б. -М. е отменена негова заповед № 1546 от 15.05.2020 г. относно прекратено служебно правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закон за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на И. Б. -М. или връщане на делото за ново разглеждане на друг съдебен състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се представя писмена защита. Ответната страна по касационната жалба - И. Б. -М. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Н. Ц. и депозирано писмено становище по реда на чл. 213 а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 1546 от 15.05.2020 г. на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от АПК е прекратено служебното правоотношение на И. Б. -М. Тя е заемала длъжността директор на дирекция с ранг V старши, длъжностно ниво 3 по Класификатора на длъжностите в администрацията, в дирекция "Инвестиционни схеми за подпомагане". По делото не се оспорват фактите, че лицето е заемало тази длъжност от 01.12.2014 г. до 13.03.2017 г., като след последната дата е работило по трудово правоотношение, възникнало по избор и след прекратяване на последното, е поискало да бъде възстановено със заявление от 20.05.2019 г., на основание § 7 от ПЗР на ЗДСл. Последвал е мълчалив отказ от страна на административния орган, който е оспорен по съдебен ред и е отменен с влязло в сила съдебно решение. В негово изпълнение със заповед № 1543 от 14.05.2020 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие" лицето е възстановено на заеманата от него длъжност към 13.03.2017 г., считано от 15.05.2020 г. Заповедта за възстановяване е връчена на 27.05.2020 г., като с оспорената заповед, на посоченото основание, а именно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, служебното правоотношение на И. Б. -М. е прекратено. В мотивите на последното е посочено, че лицето не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, съгласно длъжностната характеристика за длъжност директор на дирекция "Инвестиционни схеми за подпомагане". Конкретно то се изразява във въведено изискване "за образователна степен "магистър" с професионална област - социални, стопански и правни науки, специалност "право", аграрни науки, които И. Б. -М. не притежава". Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискващата се писмена форма и съдържание, според чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, като при постановяването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. При обосноваването си съдът е обсъдил легалното определение на понятието "държавен служител", съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, от вложеното съдържание на понятието "държавна служба" и конкретно правното основание, посочено като такова при издаване на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент по делото е бил дали са налице предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание, а именно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, за да бъде осъществено законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, по което страна е държавният служител, жалбоподател в първоинстанционното производство. Това основание изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на здравословни причини затова (тези по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл), която е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. В Закона за държавния служител липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба, а именно по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Конкретно по делото е установено, че за заеманата от държавния служител длъжност е въведено изискване за "образователна степен "магистър" с професионална област - социални, стопански и правни науки, специалност "право", аграрни науки", на които той не отговаря и представлява изменение на длъжностната характеристика, на основание чл. 8 от Наредба за длъжностните характеристики на държавните служители. Изменението е направено едностранно, т. е. от едната страна по служебното правоотношение при отсъствие на обективни причини затова. Правилно съдът е приел, че не са доказани обстоятелствата, посочени в чл. 8, ал. 1 от цитираната наредба, които обуславят осъществяване изменението на длъжностна характеристика, като последното не може да се приеме за законосъобразно реализирано само с оглед постигане целите на администрацията, в който смисъл е касационното възражение в тази част на спора. Също така следва да се посочи, че жалбоподателката е била възстановена на основание § 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗДСл, със заповед № 1543 от 14.05.2020 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие". Както е приел и Върховният административен съд в решение № 4932 от 27.04.2020 г. по адм. дело № 1793 по описа за 2020 г., V отделение, постановено по повод отмяна на мълчаливия отказ по заявлението на лицето за възстановяване на работа, "смисълът на нормата (§ 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗДСл) е да осигури възможност на държавните служители след изтичане на мандата или пълномощията, да бъдат възстановени на заеманите преди това длъжности или да им бъдат предложени други подходящи в същата администрация. Разпоредбата гарантира правото на възстановяване, респективно назначаване на равностойна длъжност, тя е императивна и представлява гаранция за правото на държавния служител да продължи да упражнява предишната държавна служба или да му бъдат предложени други подходящи длъжности в същата администрация". По делото е установено, че лицето е възстановено със заповед, издадена на 14.05.2020 г., считано от 15.05.2020 г., на която последна дата е прекратено служебното му правоотношение, което очевидно води до извод за превратно упражняване на власт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, а именно реално заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен платежен документ, в размер на 1 200. 00 лв. и по който размер няма направено възражение за прекомерност от процесуалния представител на касационния жалбоподател. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение