Решение № 12903 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 178/2012 г.

Решение № 12903 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 178/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 5346 от 23.11.2011 г., постановено по адм. д. № 7726/2010 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отменен РА № 140900175/06.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Перник, потвърден с решение № 1830/21.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са тези, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, претендират се разноски. Ответникът по жалбата "А. П. Ц" ЕООД град София чрез процесуален представител адвокат Иванова в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба на дирекцията. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като подадена от надлежна страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с процесния РА незаконосъобразно на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо за сумата от 32 217,19 лв. по 6 броя фактури, издадени от доставчика "Нора - 06" ЕООД. Приел е, че не са налице доказателства, че начисляването на ДДС по процесните доставки е станало в нарушение на императивните законови изисквания, поради и което не е налице основание за непризнаването на право на данъчен кредит. Установено е при проверката в информационния масив "VAT 8", че ревизираното лице е включило процесните фактури в дневниците за продажби и СД за съответните периоди. По делото са представени процесните фактури и приемо-предавателни протоколи за реалното предаване на стоката. Налични са доказателства за наето от дружеството доставчик помещение. Представена е и декларация от управителя на ревизираното дружество, че транспорта на процесната стока е осъществена с транспорт на дружеството. Представен е и договор за наем на транспортно средство от страна на ревизираното лице, както и пътни листи за осъществения превоз. В подкрепа на приетото от съда е и заключението на приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, където вещото лице, след проверката в счетоводството и на двете дружества е констатирало, че процесните доставки са намерили отражение в тях, чрез заверка на съответните сметки. Представени са доказателства за наето помещение от страна на доставчика по фактурата, както и такива за наличието на кадрова обезпеченост за реализиране на доставката. Закупените стоки са отразени в счетоводството на ревизираното лице и са продадени впоследствие на клиент в Албания. Стойността на фактурите и начисления ДДС е изплатена в брой, за което са издадени съответните финансови бонове. Дружеството доставчик "Нора" ЕООД е разполагала с необходимата техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките и издадените фактури документират реално осъществени продажби, по които е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. По процесните фактури са изпълнени кумулативно всички предпоставки на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникването правото на данъчен кредит и тези на чл. 71 от закона за неговото упражняване. Не е налице отрицателното условие на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаването му. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обосновано е прието, че фактът на реалното извършване на доставките по процесните фактури е доказан от жалбоподателя. Предмет на процесните фактури са извършени доставки на облекла от "Нора-06" ЕООД, които са родово определени вещи и за които ревизираното лице и прекият доставчици са представили доказателства за реалното предаване, транспортиране и складиране. Налице е договор между двете дружества от който е видно, че доставчикът се е задължил да предаде в собственост на жалбоподателя стоки, предмет на процесните фактури. Представени са приемо-предавателни протоколи към процесните фактури, удостоверяващи предаването на стоката. Налице са доказателства, удостоверяващи, че транспортът е за сметка на ревизираното дружество-декларация от управителя на дружеството, договор за наем на транспортно средство и пътни листове за осъществения превоз. Налични са и писмени доказателства за наето складово помещение от дружеството доставчик, както и наето на трудов договор лице. Доказана е техническата и кадрова обезпеченост на доставчика. Неоснователни са възраженията на касатора, че тези доказателства имат качествата на частни документи, поради и което не следва да се ползват с доказателствена сила. Фактът, че един документ е частен не означава, че само по тази причина може да бъде игнориран. Правилно административния съд при съвкупната преценка на тези частни документи с всички останали доказателства е достигнал до извода, че те кореспондират с всички неоспорени по делото доказателства и ги е кредитирал. Тези изводи на съда са изцяло подкрепени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, където вещото лице е приело, че е налице документална обоснованост при счетоводното оформяне на доставките по процесните фактури. В счетоводството на прекия доставчик "Нора 06" ЕООД е установило, че процесните фактури са включени в дневниците за продажбите за м. 01 и м. 02 2009 г. и в СД за съответния данъчен период. Фактурите са отразени в счетоводството по дебита на сч. см. 411 "клиенти" и по кредита на сч. см. 702 "Приходи от продажба на стоки" и 4532 - "начислен ДДС при продажби". Доставчика е осчетоводил приходите по процесните доставки и е начислил ДДС. Осчетоводени са и получените от "А. П. Ц." ЕООД плащания по дебита на см. 510 "каса в лева" и по кредита на см. 411 "клиенти". Доставчикът е разполагал с нает обект в град София и има наето по трудов договор лице. При проверката в счетоводството на ревизираното дружество вещото лице е констатирало, че транспортът на стоките от обекта на доставчика до склада на жалбоподателя е извършен от "А. П. Ц." ЕООД, за което са съставени пътни листове серия А № 573077 от 06.01.2009 г., № 573078/09.01.2009 г., № 573079/1.1.2009 г., № 573080/16.01.2009 г., № 573081/19.01.2009 г. и № 57082/27.01.2009 г. Ревизираното лице е заплатило в брой стойността на фактурите. Заприходило е в счетоводството си закупените стоки по дебитна см. 304 "стоки", по деб. см. 4531 "начислен ДДС при покупки" и по кр. см. 401 "доставчици". Със стоките, закупени от доставчика "Нора 06" ЕООД, е осъществен впоследствие износ в Република Албания към клиент "Мерилин", за който са налице митнически декларации и са издадени опростени фактури. Фактурите от последващите доставки са включени от "А. П. Ц." ЕООД в дневника за продажбите и в СД за ДДС за м. 01.2009 г. Вещото лице е установило пълна идентичност между закупеното от "Нора 06" ЕООД и продадената на "Мерилин" - Албания. При тези констатации и изводи на вещото лице, съдът обосновано е приел, че е опроверган изводът на органа по приходите относно липсата на реално извършени доставки по процесните фактури. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е доказано реалното осъществяване на доставките по процесните фактури. Не е налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Неоснователни са и възраженията на касатора по отношение на фискално устройство на фирмата доставчик "Нора 06" ЕООД. Копие от свидетелство за регистрация на фискалното устройство е приложено към административната преписка. Допълнително е представено и в съдебно заседание. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждането на претендираното от касатора юристконсултско възнаграждение. Ответника по касационната жалба е представил доказателства за направени разноски пред касационната инстанция за адвокатска защита в размер на 1200 лева, които следва да му бъдат присъдени. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение