Решение № 6067 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 869/2021 г.

Решение № 6067 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 869/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Д. от [населено място], Община Нова Загора, чрез процесуален представител, срещу Решение № 231 от 10.11.2020 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 102 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 17/03.09.2019 г., издаден от Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" - [населено място]. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства, които се относими към спора. Излага, че с гласните доказателства е следвало да се установи, че е търсено съдействие на органа за разрешаване на случая с оглед наличната на терена ограда, за която ползвателят не може да представи разходооправдателни документи. Заявява, че неизпълнението на поетото от него задължение се дължи на причина, която не може да му бъде вменена като вина, а административният орган не му е предоставил необходимото съдействие. Счита, че оспореният АУПДВ е издаден в противоречие с целта на закона, както и, че е нарушен принципът, залегнал в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил дали неизпълнената част от договорното задължението е значителна или незначителна и дали при всички случаи на неизпълнение е налице хипотезата на чл. 33 от Наредба № 9/03.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Подчертава, че съдът не е извършил дължимата проверка на всички изисквания за законосъобразност на оспорения акт, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност - отмяна на атакувания съдебен акт и на АУПДВ. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" - гр. Ямбол, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ № 17/03.09.2019 г., издаден от Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Ямбол, с който на основание чл. 30а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., чл. 4. 8 буква "з" от сключения договор за подпомагане, както и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 20а, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗПЗП, на Д. Д. е определено задължение в размер на 48 892 лева, представляващо първо и второ плащане по Договор № 20/112/09573 от 13.05.2014 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Д. Д. е регистриран с УРН 611330 в Интегрираната система за администриране и контрол. На 13.05.2014 г. е сключил договор № 20/112/09573. Съгласно приложение № 2 към договора, ползвателят на помощта е поел задължение за покупка и изграждане на ограда от 100 л. м. С писмо за оторизация на плащането РОТ № 20/112/09573/31.05.2014 г. във връзка със сключения договор е одобрена сумата от 24446 лв., като текущ трансфер. Във връзка с тази оторизация е издадено Уведомително писмо за одобрение № 618/01.07.2014 г. На 03.07.2017 г. Д. е подал заявка за плащане № 20/112/09573/301 за сума в размер на 24 447 лв. С писмо за оторизация на плащането РОТ № 20/112/09573/3//01 N01/30.08.2017 г. на ползвателя е оторизирана сумата от 24446 лв., като текущ трансфер, представляващ окончателно плащане. Във връзка с тази оторизация е издадено Решение за изплащане на финансова помощ изх. № 01-280-6500/1247 от 02.11.2017 г. от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Ямбол. С протокол за уведомяване от 26.10.2018 г. служители на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Ямбол са информирали Д. относно срока за подаване на приложение № 8 по мярка 112. С писмо изх. № 01-283-6500/1228 от 20.12.2018 г. ползвателят е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че при извършване на административни проверки след плащане е установено неспазване на разпоредбите на т. 4. 8 буква "3" от договор № 20/112/09573 и чл. 30 а от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В резултат на извършените административни проверки на 14.12.2018 г. е установено, че ползвателят не е подал в нормативния и договорно определен срок уведомително писмо съгласно приложение № 8 към Наредба № 9/03.04.2008 г. и не е приложил изискуемите документи по приложение № 9 към същата Наредба най-късно в срок до 13.12.2018 г. Посочена и друга нередност - след справка в регистъра на земеделските производители е установено, че няма регистрация за стопанска година 2017 г. - 2018 г., с което е нарушена т. 4. ЗЗ от договора и чл. 30, т. 4 от Наредба 9/03.04.2008 г. Посоченото уведомително писмо е връчено на Д. с известие за доставяне на 02.01.2019 г. В негов отговор ползвателят е представил обяснение с вх. № 02-283-6500/7 от 08.01.2019 г., че фермата има ограда, която не била изградена от него, поради което не може да представи фактури на стойност 4000 лв. Заявил е, че има регистрация на фермата. На 03.09.2019 г. е издаден процесният АУПДВ № 17/03.09.2019 г. с изх. № 01-283-6500/601 от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Ямбол, с който е определено задължение в размер 48 892 лв., представляващо първо и второ плащане по договор № 20/112/09573 от 13.05.2014 г. Съгласно изложените в акта мотиви, при извършване на административни проверки след плащане е установено неспазване на разпоредбите на т. 4. 8 буква "з" от договор № 20/112/09573 и чл. 30а от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. На 14.12.2018 г. е установено, че ползвателя не е подал в нормативния и договорно определен срок уведомително писмо съгласно приложение № 8 към Наредба № 9/03.04.2008 г. и не е приложил изискуемите документи, визирани в приложение № 9 към същата Наредба, най-късно в срок до 13.12.2018 г. Прието е, че неподаването на уведомително писмо по чл. 30а, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. в нормативно определения за това срок е достатъчно основание за прилагане на правните последици на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9, респективно чл. 4. 8 буква "з" от сключения между страните договор за подпомагане, както и на основание на чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗПЗП. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, определен със Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в законоустановената писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да осъществи преценка на материалната законосъобразност на оспорения административен акт решаващият състав е съобразил приложимите разпоредби на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 1, т. 8 от ДОПК и чл. 166, ал. 2 от ДОПК. По аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 30а, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. съдът е приел, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и / или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В тази връзка е съобразил, че второто плащане по договора в размер на 24 446 лв. е извършено и получено от ползвателя Д. на 11.09.2017 г., като указаният за подаване на уведомително писмо по приложение № 8 петмесечен срок е до 13.12.2018 г. Решаващият състав е подчертал, че посоченото в АУПДВ приложение № 8 към чл. 30а от Наредбата представлява "Уведомление за поддържане на икономическия размер на стопанството, не по – малък от този, за който е получено първото плащане, и за инвестиране на най-малко левовата равностойност на 2000 евро от второто получено плащане за една или повече от дейностите, описани в договора за финансова помощ с ДФЗ за нуждите на земеделското стопанство". Същото по своето съдържание има както уведомителен, така и отчетен характер относно заявените с него обстоятелства. Чрез това е приложение е въведено изискване за заявяване на извършените съобразно договора инвестиции, а когато същите са дълготраен материален актив – подобряване на сградния фонд чрез строителство, покупка, реконструкция и/или ремонт на сгради, пряко свързани с дейността на стопанството се изисква представяне на конкретно описаните документи. Тъй като между страните не е спорно, че Д. Д. не е изпълнил в срок своето задължение да подаде пред подпомагащия орган изискуемия декларативен документ – приложение № 8 към Наредба № 9/03.04.2008 г., то първоинстанционният съд е приел, че е налице неизпълнение на негово нормативно задължение. Налице е неизпълнение и на чл. 3. 2 от сключения договор, съгласно който ползвателят следва да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнесплана и описани в приложение 2 в срок до 13.11.2018 г., включително покупка и изграждане на ограда от 100 л. м. При липсата на доказателства, че това е сторено, декларирано и удостоверено с надлежни съпътстващи го документи чрез подаване на уведомление по приложение № 8 от Наредбата решаващият състав е приел, че законосъобразно административният орган е поискал връщането на вече изплатените суми. Счел е, че този извод не се разколебава от обстоятелството, че в стопанството съществува ограда, тъй като тя не е изградена от ползвателя, а наличието й не дерогира задължението му за извършване на поетата инвестиция и представяне на заявление приложение № 8 и № 9 за нея. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Съгласно чл. 1, т. 7 ЗПЗП, същият урежда прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., наред с конкретно изброените мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая производството по подпомагане е започнало по Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., а периодът на мониторинг, в който фондът има право да упражнява контрол за изпълнение условията по договора е 3 години след подаване на заявката за второ плащане. Този период не е изтекъл към момента на образуване на производството по издаване на оспорения АУПДВ, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради недопускането на поисканите гласни доказателства, че в стопанството съществува изградена от друго лице ограда. Този факт не е бил спорен между страните, като релевантно за спора е неизпълнението на поетото от ползвателя по сключения договор за подпомагане задължение именно той да осъществи уговорената инвестиция по Приложение № 2 – покупка и изграждане на ограда от 100 л. м. При констатираното неизпълнение на поетото от ползвателя договорно задължение, правилно решаващият състав е приел, че са осъществени материалното правните предпоставки, обуславящи приложимостта на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Несподелими са аргументите в касационната жалба досежно твърдяното противоречие на оспорения АУПДВ с целта на закона. Действително, отпускането на финансовата помощ е мярка, която цели създаването на стопанства от млади фермери, но безвъзмездното й предоставяне е обвързано с осъществяването на всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект съобразно условията по договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Същите, наред с клаузите на сключения договор, не предвиждат възможност ползвателят да преценява дали извършването на уговорената инвестиция е "целево и пряко свързано с дейността на стопанството". Без значение е и дали неизпълненото е значителна или незначителна част от поетите задължения, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 и клаузите на т. 4. 7 и т. 4. 8 б. "з" от договора не обвързва с такава преценка връщането на вече изплатените суми. Релевантно е наличието на неизпълнение от ползвателя на негови нормативни или договорни задължения, което в случая е безспорно установено. Ето защо, като е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение