Решение № 2764 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 506/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. К. против решение 4921 от 14.05.2024 г., постановено по адм. д. 10611/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът К. П. Д. в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Р. Г. И. и Г. Й. К., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПИ и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Обжалваното решение е недопустимо. Производството по делото е образувано по жалба на Р. Г. И., Г. Й. К. и К. П. Д. против решение на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране от 29.09.2023 г., с което не е прието предложението на комисията по дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание забележка на касатора. С обжалваното решение съдът отменя решението на Управителния съвет и изпраща преписката на дисциплинарно наказващия орган за вземане на решение с изискуемато се в закона мнозинство. Решението е постановено по недопустима жалба. За да приеме, че жалбата е допустима съдът се позовава на чл. 35, ал. 4 вр. ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, съгласно която решението на управителния съвет по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като прави извод, че разпоредбата регламентира всички решения на Управителния съвет, взети в дисциплинарно производство, независимо дали с тях се налага или се отказва да се наложи дисциплинарно наказание. Този извод е незаконосъобразен. Страни в дисциплинарното производство са дисциплинарно наказващия орган и лицето, адресат на дисциплинарната отговорност. Жалбоподателите в производството пред първоинстанционния съд са податели на сигнал за извършено дисциплинарно нарушение от касатора, но не са страни в производството по налагане на дисциплинарно наказание, поради което нямат право на жалба. Действително редакцията на чл. 35, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране е непрецизна, но същата следва да се тълкува съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според който тълкуването се извършва в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, а при непълнота - за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. (чл. 46, ал. 2 от ЗНА). В случая законите, регламентиращи налагане на дисциплинарни наказания изрично регламентират обжалване на административните актове, от лицата, на които са наложени наказанията чл. 121 от Закона за държавния служител; чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи; чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България, но не и от трети лица. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност и в Закона за частните съдебни изпълнители е регламентирано обжалваемост на актовете за налагане на дисциплинарни наказания, като изчерпателно са посочени и лицата, имащи право на жалба, сред които не са подателите на сигнали. Следователно правилото на чл. 35, ал. 4 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране следва да се тълкува в смисъл, че на обжалване подлежат решенията на Управителния съвет, с които се налага дисциплинарно наказание и от лицата, на които същото е наложено. Ето защо обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, поради което същото следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Разноски на касатора не следва да се присъждат, тъй като по делото е приложен списък на разноските, но искане за присъждането им не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,