Решение № 13424 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2018 г.

Решение № 13424 от 9.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2018 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Пловдив, подадена чрез пълномощник адвокат Божикова, против решение № 1467 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 196 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че е сезиран освен с жалба на "Хачо Груп" ЕООД и с жалба на сдружение "Съюз на таксиметровите превозвачи в Пловдив", тъй като в хода на производството сдружението е престанало да има качеството на оспорваща страна по делото и на същата не се следват присъдените с решението разноски в размер на 600 лв. Твърди, че отменената от съда разпоредба на чл. 61, ал. 1 от Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на община Пловдив (изм. и доп. с решение № 427 на Общински съвет - Пловдив, взето с протокол № 16 от 29.09.2016 г.) е приета от компетентен по степен, място и време орган, и на основание изрична законова делегация, съдържаща се в чл. 61ф, ал. 1 от ЗМДТ, и определеният годишен данък от 750 лв. е в границите на лимитираните от ЗМДТ размери. Намира за неправилен и необоснован извода в обжалваното съдебно решение, че проектът за изменение и допълнение на нормативния акт не е публикуван и не съдържа мотиви, доклад и частична оценка на въздействието. Счита, че в случая няма нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Искането от съда е да отмени решението на Административен съд - Пловдив като неправилно и да постанови друго по съществото на спора, с което да остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на разноските в полза на Общински съвет - Пловдив за производството пред двете съдебни инстанции. В съдено заседание касаторът не се представлява, редовно призован. Ответникът - сдружение "Съюз на таксиметровите превозвачи в Пловдив" с БУЛСТАТ *********, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор, подаден от пълномощника му адвокат Петров, и моли за оставянето й без уважение от съда. Счита, че оспореното решение е допустимо, законосъобразно, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправните правила и материалния закон. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа изложените доводи в писмения отговор и искането от съда. Ответникът - "Хачо Груп" ЕООД с ЕИК *********, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор, подаден от пълномощника му адвокат Петров, и моли за оставянето й без уважение от съда. Счита, че оспореното решение е допустимо, законосъобразно, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправните правила и материалния закон. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа изложените доводи в писмения отговор и искането от съда. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на подадената касационна жалба. Счита същата за основателна в частта, в която Общински съвет - Пловдив е осъден да заплати на сдружение "Съюз на таксиметровите превозвачи в Пловдив" сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, които не се следват, защото с протоколно определение от 19.04.2018 г. жалбата на сдружението е приета за недопустима, оставена е без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. В останалата част счита касационната жалба за неоснователна, поради липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на оспореното съдебно решение по съществото на спора. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореното първоинстанционно съдебно решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С оспореното решение № 1467/21.06.2018 г. по адм. дело № 196 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено в производство по чл. 185 и сл. от АПК, съдът е отменил разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на община Пловдив и е осъдил Общинския съвет - Пловдив да заплати на сдружение "Съюз на таксиметровите превозвачи в Пловдив" разноски в размер на 600 лв. и на "Хачо Груп" ЕООД разноски в размер на 950 лв. Установено е от фактическа страна по делото, че на 20.07.2016 г. кметът на община Пловдив е внесъл в Общински съвет - Пловдив предложение с изх. № 16 ПОБ0315/20.07.2016 г. за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на община Пловдив, приета с решение на Общински съвет - Пловдив, взето с протокол № 2/31.01.2008 г. Посочено е, че основание за предложените промени са приетите допълнения в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) (обн. ДВ, бр. 32 от 22.04.2016 г.), съгласно които се създава раздел VIII "Данък върху таксиметров превоз на пътници" с чл. 61у-61щ, в сила от 1.01.2017 г., и налагат необходимостта да се внесат съответните промени в Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на община Пловдив, в т. ч. определяне на нов данък върху таксиметров превоз на пътници с приемане на нов раздел VII "Данък върху таксиметров превоз на пътници". Предложението е размерът на годишния данък да е 300 лв., определен в чл. 61, ал. 1 от раздел VII "Данък върху таксиметров превоз на пътници". Проектът на нормативния акт е публикуван на интернет страницата на община Пловдив на 14.07.2016 г. и разгледан от постоянните комисии на Общински съвет - Пловдив. Видно от препис-извлечение от протокол № 16 за проведеното на 29.09.2016 г. заседание на Общински съвет - Пловдив, предложението на вносителя е разгледано по т. 1 от дневния ред. В хода на обсъжданията е направено предложение размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници да бъде 750 лв., вместо 300 лв. С решение № 427 по т. 1 от протокол № 16/29.09.2016 г. е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на община Пловдив (Наредбата), като с чл. 61, ал. 1 е определен данъка върху таксиметров превоз на пътници в годишен размер от 750 лв. Първоинстанционният съд е приел оспорването на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредбата за допустимо, а по същество за основателно. Счел е, че подзаконовият нормативен акт е приет в нарушение на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) – не е проведена процедурата по обществено обсъждане и липсват мотиви. Решението е валидно, допустимо и правилно в тази част. Наредбата е нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК и чл. 7, ал. 2 от ЗНА, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, както и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи – чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. В изпълнение на предоставените им правомощия, общинските съвети са овластени да издават наредби, с които да уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение – арг. чл. 76, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 8 от ЗНА, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. След преценка на събраните по делото доказателства и приложимия закон, административният съд е направил обоснован и правилен извод, че подзаконовият нормативен акт е приет от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на наредбата в оспорената част, които представляват самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75 - чл. 80 от АПК. Съгласно чл. 77 от АПК, компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. В чл. 80 от АПК е предвидено субсидиарно прилагане на ЗНА за неуредените в този раздел въпроси. Съобразно чл. 26, ал. 2 от ЗНА в приложимата редакция към датата на приемане на чл. 61, ал. 1 от Наредбата (ДВ, бр. 46/2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В противоречие с изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА този срок в случая не е бил спазен. Предложението на кмета с проекта за изменение и допълнение на нормативния акт е внесено за приемане от общинския съвет на 20.07.2016 г., без да е предоставен на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок от публикуването на проекта на 14.07.2016 г. на интернет страницата на институцията за предложения и становища. Своевременното публикуване на проекта за нормативен акт и мотивите цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност заинтересованите лица да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. В тази връзка, нарушението на чл. 26, ал. 2 от ЗНА е съществено, тъй като обезпечава правото на участие на заинтересованите лица, чието упражняване винаги би могло да доведе до друг изход от провежданото административно производство. Правилен е и извода на съда, че при приемане изменението и допълнението на Наредбата с решение № 427/29.09.2016 г. е допуснато друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНА (ДВ, бр. 46/2007 г., в сила от 1.01.2008 г.), проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според алинея втора на цитираната норма мотивите, съответно докладът, трябва да съдържат причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и другите средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В алинея трета е въведена забрана за обсъждане на проекта на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по алинея втора. В настоящия случай към проекта за изменение и допълнение на Наредбата няма изготвени мотиви, чието съдържание да съответства на изискванията, регламентирани в чл. 28, ал. 2 от ЗНА. За окончателно приетия размер на данъка от 750 лв., а не в първоначално предложения размер 300 лв., липсва каквато и да е обосновка относно целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагане на разпоредбата на чл. 61ф, ал. 1 от ЗМДТ, очакваните резултати от прилагането на новата уредба, включително финансови, каквито безспорно съществуват, анализ за съответствие с правото на Европейски съюз. Вярно е, че същият е в рамките на законовото предвиждане по чл. 61ф, ал. 1 от ЗМДТ и общинският съвет следва да определи неговия размер в условията на оперативна самостоятелност, но вземаните по този ред решения също така се подчиняват на правилата и изискванията за законосъобразност на акта, включително излагането на мотиви. При това положение в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 3 от ЗНА компетентният орган не е следвало въобще да обсъжда внесения проект на нормативен акт, към който не са приложени изискуемите се по закон мотиви, съответно доклад. Липсата на фактическо обосноваване на предложената промяна на размера на този местен данък е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт в оспорената част. Отделно, направеното по време на проведеното заседание на общинския съвет ново предложение относно размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници съществено изменя първоначалния проект за допълнение на подзаконовия нормативен акт. Поради това, следвало е да се изготви друг проект за новопредложения размер на данъка, който да се публикува заедно с мотивите за причините, които налагат приемането на новия проект за допълнение на Наредбата и по този начин да се даде възможност на заинтересованите лица да изложат становище и да направят предложения. Императивното изискване за предварително разгласяване на предложението за приемане на нормативен акт и обсъждане с всички заинтересовани страни е предпоставка за обсъждането и приемането на акта. Публикуването, разгласяването на проекта и мотивите към него е начинът, чрез който принципът за откритост и съгласуваност, заложен в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект. Неизпълнението на изискването по чл. 26, ал. 2 от ЗНА кореспондира с чл. 77 от АПК, който задължава компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което в случая не е изпълнено. По изложените мотиви настоящият състав намира, че оспореното решение в частта, в която е отменена оспорената разпоредба на чл. 61, ал. 1 от Наредбата не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част. Искането на касатора за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени в полза на сдружение "Съюз на таксиметровите превозвачи в Пловдив" съдебни разноски в размер на 600 лв. за производството пред първата инстанция е основателно. От данните по делото се установява, че в производството по разглеждане на делото пред Административен съд - Пловдив е постановено протоколно определение от 19.04.2018 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружение "Съюз на таксиметровите превозвачи в Пловдив" против чл. 61, ал. 1 от Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на община Пловдив като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено в тази част. Определението не е обжалвано по указания от съда и законоустановен ред и срок. Съобразно чл. 143, ал. 1, във вр. с чл. 228 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. На възстановяване подлежат само тези разноски, които са направени от надлежна страна във връзка с производството по делото. В случая, след като сдружението не е било страна в производството пред първата инстанция присъдените в негова поза разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. са недължими. Предвид изложеното решението в частта относно присъдените в полза на сдружение "Съюз на таксиметровите превозвачи в Пловдив" разноски е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника по касационната жалба искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на "Хачо Груп" ЕООД следва да бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 22.05.2019 г. за уговорено между страните и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,